Вицове за съдии
В тази категория има 541 вица, разпределени в 37 под-страници.
Съдията:
- Гражданино, защо удушихте съвсем непозната жена? - Господин съдия, пътувам си аз в трамвая, влиза тая. Отваря чантата, вади портмонето затваря чантата. Отваря портмонето, вади билет, затваря портмонето. Отваря чантата, прибира портмонето, затваря чантата. Дупчи билета, отваря чантата, вади портмонето, прибира билета, затваря портмонето, прибира портмонето в чантата, затваря чантата. Отваря чантата, вади портмонето, затваря чантата, отваря портмонето, вади билета, затваря портмонето. Проверява дупките на билета, отваря портмонето, прибира билета, затваря портмонето, отваря чантата, прибира портмонето, затваря чантата, и в този момент се чу:
- Всички карти и билети за проверка! Тя отваря чантата...
Съдията:
- Стигаааа, още веднъж отвори портмонето и ще те удуша!
- Подсъдими, вярно ли е, че в деня на деянието, Вие изразихте гласно желанията си да нае*бете майката на ищеца, баба му, дядо му, целия му род, рода на жена му, самата му жена и отпред и отзад и в устата мръсна, а така също и всичките му лели, от страна на майка му, а и от страна на баща му... и още около тридесет и двама члена на неговата фамилия?
- Не е вярно, Господин съдия! Аз най-спокойно си работех в леярната, когато той ми изля половината плавка стомана, 1100 градуса, на гърба... Аз просто се обърнах и му казах:
- Не виждаш ли, че ми създаваш леко неудобство? Възможно е и да ме заболи!!!
- Подсъдими, защо не се откажете от обирите? Знаете, че след всеки взлом ви залавят…
- Е, нека не преувеличаваме, г'сдин съдия. Чак пък след всеки...
Съпрузи се развеждат.
Съдията пита съпругата:
– Защо искате развод?
– Господин съдия, мъжът ми беше на работа в Русия и оттам ми донесе срамни въшки!
Съдията:
– А вие от къде разбрахте, че са точно от Русия? Да не би да имаха петолъчки на челата си, а?
Един обрал банка, но полицията го заловила.
На процеса съдията го пита:
- Защо обрахте банката?
- Тя първа започна, Господин съдия...
Двама пенсионери се развеждат. Съдията:
- Защо бре старци?
- Гони к*рви!!! - извиква бабата ядосано.
Дядото се смее:
- Не е така г-н съдия. Аз им плащам, тя ги гони...
Седи мъж в кръчмата, замислен, пред него питие. Минава една мутра край него, грабва му чашата и я изпива. Мъжът се разплакал.
- Не плачи, светът не свършва с това, че са ти изпили питието! - съчувствено му казал сервитьора.
- Какво да ти кажа, вече нищо не ми остана. Сутринта отивам на работа, шефът ми каза, че съм уволнен. Викам си да взема да изтегля някой лев - оказа се, че банката фалирала. Прибирам се, съдия изпълнител запечатал жилището. Съседът ми каза, че жена ми тръгнала с най-добрия ми приятел. Дойдох тук с последните си пари бях взел отрова, мислех си да я изпия с питието, но и него ми взеха.
Съдията:
- Подсъдимият, станете. Вие сте обвинен в зверско изнасилване на служител на КАТ.
- Това е невъзможно, Ваша чест. Аз съм импотентен и имам документ.
Пострадалия катаджия се обажда с тънък гласец:
- За палката ми го питайте, г-н съдия, за палкатааа...
- Господин съдия искам развод.
- Каква е причината?
- Ами живеем в една стая, а тя гледа коза.
- Не може ли да направите компромис, да проветрявате по-често.
- В никакъв случай, нали ще ми излетят гълъбите.
Живеехме в къща с много саксии с цветя на двора. Преди едно рязко застудяване жената прибра много от тях вътре, за да ги запази. Оказало се, че един малък смок се бил сгушил в едно от цветята. Когато бил внесен вътре и се стоплил, се раздвижил и жената го видяла да пропълзява под дивана. И нададе невероятен писък. Аз, който в това време си взимах душ, изтичах гол в коридора да видя какво става. Тя ми каза, че има змия под дивана. Коленичих гол на пода, за да проверя. В този момент явно дошло кучето и ми завря студения си нос отзад, както правят кучетата. Аз обаче реших, че змията ме ухапала, изкрещях, подхлъзнах се и паднах на пода. Жената помисли, че съм получил удар, извика бърза помощ, покри ме с покривка и ми каза да не мърдам. Докторите нахлуха, не обърнаха внимание на протестите ми и ме понесоха на носилката. Точно тогава смочето реши да се размърда под дивана, един от екипа го видя и изпусна своя край на носилката, което обяснява счупения ми крак. Жената повика на помощ съседа, който се въоръжи с навит вестник и започна да ръчка под дивана. След известно време явно реши, че всичко е наред и каза на жена ми, че змията я няма. Тя с облекчение се тръшна на дивана и смочето, явно покатерило се между възглавниците, се размърдало. Тя, явно го усетила, изкрещя и припадна. Съседът се втурна да й прави изкуствено дишане и точно тогава жена му влезе и го видя с устни върху тези на жена ми. Развика се като Джеки Чан и му нанесе страшен удар с пазарската чанта, от което пък и той припадна. Сега вече и полицията вече беше дошла. Видяха двамата на пода, жена му с окървавена чанта в ръце и рекоха да арестуват всички, но ние обяснихме защо е цялата патардия, заради едно смоче. Те не ни повярваха, но точно тогава смочето реши да докаже истината и изпълзя. Единият от полицаите се стресна, подскочи и се преобърна през прозореца върху кучето, което пък на свой ред се стресна и драсна към улицата, където някакъв явно се опита да го избегне и се натресе в полицейската кола, която взе, че се запали. Викнаха и пожарната, която в бързането си отнесе два стълба и спря тока на целия квартал. Но пък загасиха патрулката. След време ме изписаха от болницата, оправихме прозореца, кучето се върна, полицаите си взеха нова кола. Мина още известно време, с жена ми гледахме телевизия, и по новините казаха, че се очаква рязко застудяване. Жената ме попита дали да не вземе да внесе саксиите вътре. И тогава, господин съдия, я застрелях...
Живял някога един мъж. Жена му била абсолютна скочубра, керкенез и шаврантия и куха в главата, кат казан. Един ден на нашият човек тотално му изтрещяла инсталацията, щото да не е лесно да се живее с такова чудовище и отишъл право при съдията:
- Г-н, съдия, искам да се резведа! Не мога повече да спя с тая жена!
- Айде ся претенции... Целият град може да спи, той не могъл! - казал съдията и го изпратил да си ходи по живо, по здраво с един шут, щот зарад него не могъл да отиде на солариум.
Прибрал се човека в къщи-гледа жената я няма, само една бележка закована с пирон на хладилника:
- „Хванах гората с комшията. Не ме търси повече!”
Гледа нашия и не вярва на очите си. Гледа и пак не вярва. А-ха да каже нещо и пада долу на земята. Тамън се свести, погледне пак бележката и аре пак долу. Нокаут. И така 17 пъти. Ма тва от радост и вълнения де.
- Разгеле! Най-после ми се разкара от главата, дее*а твойто мама неграмотно дее*а! - успял да каже мъжа, щото накрая се успокоил вече и останал сам да се грижи за дъщеря си, ама първо отишъл в кръчмата да се направи на паве. От щастие нали. Скоро, е те тоя същия будала се оженил повторно. Да го питаш защо - и той не знае. Мани това, ми новата му жена била баш като първата. Ма, поне била красива. Е, красива, красива... Кат Мик Джагър красива. Освен това тя домъкнала със себе си и двете си дъщери, които си били лика прилика кат две капки мастика. В смисъл били близначки. С 2 години разлика. Едната се казвала Белолебедка, понеже имала лебедова шия. В смисъл толкова крива, не толкова дълга, а другата дъщеря се казвала Червеновинопийка. Още от първият ден мащехата и двете и дъщери започнали да се е*ават със заварената девойка. Криели и водката, крадели и от цигарите и и пиели от коняка. Ама нашето момиче се отворило каква е халвата и взело да си спи с бутилките. Та от там почнали да му викат Къркаляшка. Един ден царският син организирал джамбуре и поканил на него всички девойки. Сестрите на Къркаляшка много се зарадвали и веднага започнали да се приготвят. Ама коя как се облече и застане пред огледалото, то се трошело моменталически, щот толкоз „красота” нямало в целият млечен път. И така 17 пъти Къркаляша сменяла огледала докато сестрите и се приготвили за джамбурето. Накрая те яхнали метлите и заминали.
- Ай сиктир! 17 пъти ще им сменям огледалата, дее*а и грозотиите дее*а! Да ме б*ха взели и мене, ама... Уй! Поне наистина уй да било, ми то... - ревнала Къркаляшка, седнала на двора и си отворила една бутилка водка. За утеха. Ама по едно време чула някакъв шум от към лехата с домати "Тъпото мащеха пак се опитва да ми крадне от водката... Их беее, не се научи. И бележки слагах. И предупреждения писах. И табели слагах. И ток по табелите пусках. Не става..." - мислела си Къркаляшка и тръгнала по посока на стъпките като за всеки случай проверила пълнителя на АК-то си. И точно в тоя момент нещо я треснало право в главата. 12 мин. кома. Свестила се по едно време Къркаляшка и гледа няква жена облечена кат пиле стои пред нея.
- Ай стиа, бе! Бахти и яката водка...
- Не е от водката ма, патка с патка. Аз съм фафла, ъъъъъъ фауна, тва фея де. Ама нещо телепорта ми засича напоследък, щото ЧЕЗ ми отрязаха тока и ся се мъча тука с един амулет 2 to all skills. Дошла съм да те изпращам на джангъра, щото всичко орева. Бягай ся да донесеш три домата, една краставица и бутилка ракия.
- Е как домати, бе?! Не требеше ли тиква да е?
- Доматите и краставицата са да си направя шопска салата за ракията ма, овца. Паяка дигна бентлито на наказателен паркинг и трябва да "одиш" с голфа на Червената Барета. Има музика, ама няма климатик.
- Ма, виж ме как изглеждам. Не мога да отида с тези дрехи... - ревнала пак Къркаляшка, а фафлата, твааа феята де „лееекичко” я докоснала с вълшебната щанга по главата и дрехите на момичето моменталически се превърнали в рокля на „ДончУ и Драгана”. След това фантата, твааа феята де и дала и едни стъклени пантофки да обуе и и казала:
- Аре ма, пача - готова си. Само гледай да се прибереш преди 12, щото Червената Барета ще ходи на лов за вълци и ще и трябва колата, а роклята трябва да я връщам на Евг. Минч, че утре и той е на е-Бал.
Метнала се Къркаляшка на голфа и газ към купона. А там като се появила на вратата и всички барабар с продуцента, твааа принца - припаднали. Толкоз фотошоп, твааа красота не били виждали. Докато били в несвяст Къркаляшка естествено свила 5-6 телефона и 4 часовника. Къде ги скрила приказката мълчи, щото по роклята и всъщност нямало джобове... Кат се свестили хората джамбурето продължило по обичайния си начин за „Вселена Пайнер Клуб”. А принцът се влюбил в Къркаляшка от девети поглед, щото имал 10 диоптъра късогледство и после цяла вечер не я оставил да играе кючек с друг. А от толкоз гюбеци Къркаляшка съвсем забравила какво и казала феята. Изведнъж чула как часовника почнал да отброява 12, скочила и уа! Бегалеята! Докато тичала едната и пантофка паднала на стълбите. Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката, ама тя се била изпарила вече. Гледа принцът пантофката и не вярва. Пак гледа и пак не вярва.
- Е*аси мамата, ква е па тая пантофка, бе... 43-ти номер? Ама любовта кьорава. 10 диоптъра нали. След няколко дни PR-а на принца обявил, че той ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка стане по мярка. И няколко царедворци започнали да обикалят от къща на къща с пантофката кат алтави. Ама уй! И докато всички в царството чакали добрият финал станало ясно, че на финала са Челси и Арсенал, а пантофката се оказала на Дидие Дрогба...
Съдията:
- Госпожо, твърдите, че сте замерили съседката с домати?!
- Да, г-н Съдия...
- Но как, тогава, сте и пукнали главата?!
- Ми, доматите бяха в буркан...
Иванчо го съдят че изнасилил 40 годишна жена. Адвокатът му се обяснява на съдията:
- Вижте, господин съдия! Как може това малко момченце да изнасили това 40 годишно женище? Това е невъзможно. Вижте го какъв е малък. Колко е дребен. Какво кльощаво телце.
Адвокатът свалил гащите на Иванчо. Хванал го за п*шката. Показал я на съдията и продължил:
- Може ли господин съдия, моя подопечен с тая малка пишонка да изнасили тая жена?
В това време Иванчо прошепнал на адвоката:
- Чичи само не ми я барай, щото ще загубим делото.
Седят двама "шашкънье" и са черпят с хубава домашна ракия от казана на Бай Данчо. Единият взел да откровеничи и да си каа кво си му иде отвътре:
- Ей бай Генчо помниш ли, че тебе у старио квартал та обраа?
- Е па помна.
- Я имах пръст у тва да знааииш. А сещаш ли са, коги та съдия за измама?
- Сещам са и тва.
- Па я са бех намесил.
Тогава на Бай Генчо му писнало на дедовия и казал:
- А бе Митак, тизе помниш ли, че ти са родия близнаци преди две годин?
- Помна.
- Е, тогива не сал пръста ми беше у таа работа...
Не понасям хората, които не могат да превъзмогнат миналото. Съдия-изпълнителите са най-нетърпимите.