Ето какво писмо пристигнало в редакцията на един вестник...

Уважаема редакция,
1) да ви се оплача
2) да се опитам да открия грешката си
3) да получа съвет

С мъжа ми живяхме заедно в продължение на десет години, но на годишнината от сватбата ни той ме напусна. Не просто ме напусна, но ме и изложи пред всички мои колеги. Аз работя като учителка по български език и литература. Ако бе отишъл:

а) при любовница;
б) защото съм му изневерила;
в) защото живеели сме живели лошо;
щеше да ми е значително по-леко и разбираемо. А той напусна без видима причина. Най-обидното е, че за десет години нито веднъж не сме се карали. Живеехме си съвсем сплотено и тихо в нашето скромно жилище. Аз, както можех му създавах семеен уют и комфорт. Никога не съм го карала да ми помага в домакинството, защото:

1) Тъй или иначе не би направил нещата, както трябва.
2) За мен е по-лесно и просто да направя всичко сама.
3) Свикнала съм към определен ред, а той не запомня елементарни неща като с коя гъба може да се мият чаши, а с коя чинии.


Също ми е обидно, че 10 години го предпазвах от всякакви битови проблеми и се грижех за него, като за дете. А той, за благодарност, ме опозори пред целия колектив. Ще разкажа по-подробно, как стана това.

Ние отбелязвахме юбилея от сватбата си в събота. Всичко приготвих, почистих дома. Сутринта се поздравихме един друг. Аз му подарих зелени домашни чехли, в тон с неговия халат, а той ми подари копринен шал в някаква невъобразима разцветка, неподходяща за нито едно мое палто, въпреки че специално съм го молила многократно да не ми подарява неща, щом няма елементарен вкус. Въпреки това, аз му благодарих, за да не си разваляме настроението на празника. Той все пак почувства, че не съм доволна и реши да ми отмъсти: като вместо костюм №6 той взе, че облече костюм №4, за четвъртък. Аз кротко му напомних, че днес е събота, и той трябва да носи костюм №6, а вечерта както му е реда, да сложи празничния №8.

Проблемът е в това, че моят мъж няма и елементарен вкус и аз, за да не се червя за неговия нелеп вид, веднъж и завинаги сложих ред в гардероба му, разпределяйки нещата му за всеки ден от седмицата и естествено подбирайки ризи с вратовръзки. Има комплекти за всеки сезон. Към тях има съответното бельо, чорапи, колани и т.н. А в джоба на ризата му винаги слагам бележка, на която е написано, какво и къде има да свърши. Аз се отличавам с пунктуалност и акуратност, считам, че за да успееш във всяко едно начинание, трябва да имаш правилно съставен план. Ето например, винаги му правя план

1. Какъв афтършейв да ползва след бръснене.
2. Коя връхна дреха да облече, в зависимост от прогнозата за времето.
3. Кои обувки да сложи към дрехите.

Сутринта той, след направената му забележка, не се преоблече, а неочаквано попита: може ли днес по случай съботата вкъщи да сложи долното бельо към костюм №6 и горното към №4. На което аз, естествено, сдържано му отговорих, че така не трябва да прави, защото в четвъртък може да възникнат проблеми с чорапите от костюм четвърти и обувките от шести. После ми каза някаква небивалица, че в четвъртък ще обуе обувките от четвъртия комплект и нямало да се наруши моя шизофреничен ред. Така каза - „шизофреничен". След което ние се скарахме за първи път през живота си и до самата вечеря не си говорихме.

За пристигането на гостите, аз се преоблякох, а мъжът ми си все още стоеше в комплект №4, но аз специално си мълчах и нищо не казвах! И да се преоблече моят мъж отиде точно, когато вече се звънеше на вратата (гостите ни идват точно навреме, знаейки за моята любов към пунктуалноста).

Преоблича се много дълго. Ние вече всички бяхме седнали на масата. Аз специално не отивах в спалнята, да го карам да побърза, защото бях обидена за „шизофреничения ред”. И ето вече седим на масата: аз и всички мои колеги, чакаме. Старая се да се покажа весела, шегувам се, разказвам как моят мъж е приготвял масата, затова аз съм успяла да се преоблека, а той не… И той влиза . Не можете да си го представите, но той специално бе облякъл само по едно нещо от комплект, а не празничния №8. Аз, разбира се, си дадох вид, че всичко е наред, но когато седна до мен, му прошепнах:

„Живеем десет години заедно, не съм и подозирала, че си такъв садист”
И тогава, моят мъж стана от масата и насред стаята извърши съвсем хулиганска постъпка. Свали си сакото и извика:”Сако от комплект №1 се носи понеделник!”. После си свали вратовръзката и я захвърли с думите:”Вратовръзка от комплект №2 се носи вторник!”…И така стигна до неделя. Остана само по едни слипове. Ако в този момент беше спрял, може би, бих могла да му простя, но той си свали слиповете и каза: ”Слиповете от празничния комплект №8 се носят на юбилеи, сватби, рождени дни и Нова година!”
След което мъжът ми взе ключовете от колата, документите и излезе от дома ни даже без да каже довиждане.

Пиша Ви това, уважаема редакция, защото не мога да разбера, как след 10 години съвместен живот, може:
1. Да оскърби така близък човек.
2. Да се промени внезапно.
3. Да зареже жена си без никакъв повод.

И най-важното, аз съм в недоумение, защото той постъпи така.

Добавен преди 11 години 9

Каква е разликата между зъболекаря и садиста? Списанията на зъболекаря са стари...

Добавен преди 11 години 0

- Как се появяват садистите?
- Това са мазохисти, честно изпълняващи християнската заповед "Обичай ближния си, както самия себе си".

Добавен преди 11 години 0

Три садистки обменят опит.
Първата: Прибирам се вкъщи, връзвам мъжа си за стола и един час пред него ходя гола.
Втората: Това е нищо! Прибирам се, събличам мъжа си чисто гол, слагам му един кучешки нашийник и го карам да ми лиже краката.
Третата: Ама, че сте жалостиви, срам ме е направо! Нима така трябва да се постъпва с тези животни? Аз например - прибирам се, завързвам го за стола, залепям му устата с тиксо и му разказвам два часа, как ми е минал деня, какво ми каза Мими, какво прочетох в "Космополитан", какви намаления на стоки видях в мола!

Добавен преди 11 години 4

Американски садисти принуждават пленените талибани в Куба да си бръснат брадите, режат ноктите и мият зъбите.

Добавен преди 11 години 0

- Световната глобализация доведе до с*ксуално разделение на труда.
- Какво ще рече това?
- Различни страни и региони привличат различни с*кс малцинства.
- Като например?
- Ето пример - травестити предпочитат Англия, хомос*ксуалистите - Калифорния. Пед*филите ходят в Тайланд, а зоофилите в Африка. На садистите им е добре в Ирак, Судан, Сомалия.
- Интересно, а кой тогава идва при нас в България?
- Как кой? Такива като нас - мазохистите.

Добавен преди 11 години 0

Мнозина обичат да си поставят цели и задачи, които трябва да изпълнят. С годините същите цели и задачи може да се променят така:

Пример 1
2009: Ще се постарая да бъда добър съпруг на Мими.
2011: Няма да напусна Мими.
2012: Ще се опитам да се сдобря с Мими.
2013: Ще се постарая да бъда добър съпруг на Катя.

Пример 2
2009: Повече няма да поглеждам други жени.
2010: Повече няма да изневерявам с Марина.
2011: Няма да се оженя за Марина, както й се иска.
2012: Повече няма да поглеждам други жени.

Пример 3
2009: Повече няма да оставям шефът така да се държи с мен.
2010: Няма да се оставя на този садист шефът да ме докара до самоубийство.
2011: Ще получа обезщетение, когато шефът ме уволни.
2012: Ще разкажа на психотерапевта си за всичко, които ме е накарал да преживея шефа.

Пример 4
2009: Няма да се дразня, когато Мишо и Любо се майтапят с плешивината ми.
2010: Няма да се обиждам, когато Мишо и Любо се майтапят с плешивината ми.
2011: Ще съм спокоен, когато Мишо и Любо разказват на всички, че имам перука.
2012: Повече няма да общувам нито с Мишо, нито с Любо.

Пример 5
2009: Ще прочета поне 20 книги през годината.
2010: Ще прочета поне 10 книги през годината.
2011: Ще прочета поне 5 книги през годината.
2012: Ще дочета онова криминале, което започнах миналата година.

Пример 6
2009: Ще отслабна до 90кг.
2010: Ще се опитам да не мина 95кг.
2011: Ще се опитам да водя здравословен живот.
2012: Ще се опитам да водя такъв живот, че да не мина 100кг.

Пример 7
2009: Повече няма да харча пари за какви ли не глупости.
2010: Ще си погася кредита.
2011: ще си погася кредитите.
2012: Ще посрещна 2020 без дългове.

Пример 8
2009: Ще отида на зъболекар тази година.
2010: Ще оправя дупчицата на зъба тази година.
2011: Ще се постарая да ми пломбират този зъб тази година.
2012: ще направя всичко необходимо, че да не ми мирише така ужасно устата.

Пример 9
2009: Ще ходя на църква всяка седмица.
2010: ще ходя колкото се може по-често на църква.
2011: Ще отделям по малко време всяка вечер за молитва и медитация.
2012: Ще се опитам да намеря текста "Отче наш"

Пример 10
2009: Ще спра цигарите от утре.
2010: Ще намаля цигарите от утре.
2011: Поне да намаля цигарите от утре.
2012: Този път наистина спирам цигарите от утре.

Добавен преди 11 години 8

Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат.
- Ще го разстреляме! - предложил Петка.
- Малко му е, Петка, малко му е. - отвърнал Чапаев.
- Ще го обесим! - рекъл Петка.
- Малко му е, Петка, малко му е.
- Ще го завържем и ще си пием водката пред него и няма да му дадем!
- Ех, Петка, какъв садист си само... - казал Чапаев.

Добавен преди 11 години 0

Седем причини за това, че в затвора е по-добре от колкото на работа:

1. В затвора (по закон) на всеки се полагат пространство по 6 кв. м. На работата - по 1 кв. м.
2. В затвора ви хранят безплатно 3 пъти на ден. На работата имате само един обед и той не е безплатен.
3. В затвора за добро поведение съкращават срока на наказанието. На работата за добро поведение ви дават допълнително работа.
4. В затвора охраната ходи след вас отваря и затваря всички врати. На работата вие се сблъсквате с ключове и магнитни карти.
5. В затвора можете да играете карти и да разказвате вицове. На работата вие получавате за това един по врата от началника.
6. В затвора могат да ви навестят роднини и приятели. На работата това не е позволено.
7. В затвора има измет от извр*тени и садисти. На работата ги наричат мениджъри.

Добавен преди 11 години 8

- Мамо, защо татко работи като зъболекар?
- Защото това е уважавана професия.
- А още защо?
- Защото се изкарват добри пари.
- А още защо?
- А и защото е садист!!!

Добавен преди 11 години 1