Вицове за Сър Джон
В тази категория има 96 вица, разпределени в 7 под-страници.
Сър Джон е седнал пред камината и затопля премръзналите си нозе и таш*ци. Внезапно отвън се чува смразяващ кръвта вой.
- Джими, какъв е този вой?
- Баскервилското куче, сър.
След малко се чува още по-ужасяващо мяукане:
- А това пък какво е сега, Джими?
- Баскервилската котка, сър.
Минава време и изведнъж замъкът на сър Джон се разтриса от тътен, а след него кикот и свистене на нещо отлитащо:
- Ама това вече е прекалено, Джим!
- Току-що премиерът на България се разроди и на бял свят се появи Баба Яга с метлата, откъдето е и свистенето, сър.
В кабинета на сър Джон се втурва икономът Джеймс, задъхан и уплашен.
- Сър, има наводнение!!! Трябва...
Сър Джон го прекъсва.
- Джеймс, дръжте се като изискан английски иконом. Излезте и най-напред почукайте. Излиза икономът, чука и пак влетява в стаята.
- Сър, бързо, има наводнение...
Сър Джон отново го прекъсва.
- Джеймс, казах Ви да се държите, както подобава на поста Ви. Излезте, почукайте и после бавно и спокойно ми предайте съобщението си.
Икономът излиза, почуква, отваря изискано вратата и съобщава:
- Сър, Темза...!
Сър Джон към приятел в клуба на лордовете:
– Какво е мнението Ви за бягането сутрин, сър Арчибалд?
– Изключително негативно, сър Джон. Чашата ми много лесно се разлива…
Класическа ситуация:
Сър Джон и сър Джеймс след обилна вечеря обсъждат политика и други лековати теми, пушейки пури и пиейки бренди в кабинета на сър Джон.
- По дяволите, сър Джеймс, парламентът и този сезон е безвкусен като варена сьомга.
- Абсолютно подкрепям позицията ви, сър Джон. И като стана въпрос за варена сьомга, тази вечер телешкият стек беше превъзходен, както обикновено. От години си задавам въпроса как селектирате готвачите си?
- Питам ги кой е любимият им автор.
- Любопитен подход!
- Чарлз, чиито ястия имахте удоволствието да опитате тази вечер, е любител на Бодрияр.
- Замислих се… май съм мяркал моят шеф Едуард да прелиства Бегбеде.
- Боже мой, сър Джеймс, това обяснява защо фондюто Ви през април беше пълно фиаско! Как очаквате от човек без никакъв усет към литературата да знае как се приготвя свястно фондю?
Седят в салона край камината в тих есенен следобед сър Джон и лейди Мериан, гледат огъня и мълчат аристократично. По едно време лейди казва:
- Сър, на челото Ви има муха.
Продължават да мълчат. След половин час сър Джон казва:
- Лейди, намеквате, че съм лайно?
Пак мълчат. След един час лейди казва:
- Сър, една жена може да греши, една муха – никога.
Първата брачна нощ на сър Джон:
-Питър, вземи фенера и ела да ми светиш в спалнята.
-Веднага, сър Джон.
След 20 минути напразни усилия:
-Питър, дай ми фенера и изпълни моите задължения към милейди.
-Веднага, сър Джон.
След още 20 минути:
-Ето, Питър, така се свети!
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал с белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
- Сър Джон, какъв зелен кон имате! - а аз ще й отвърна:
- Да, но аз Ви обичам!"
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
- Сър Джон, аз Ви обичам!
- Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Сър Джон към прислужника си:
- Питър, вчера те пратих до болницата да се поинтересуваш за здравето на сър Алфред. Отиде ли?
- Да, милорд.
- Добре, свободен си.
- Чарлз, нещо ми убива в обувката! Виж какво е!
- Камъче, сър Джон.
- И какво прави това камъче в обувката ми?
- Убива ви, сър Джон.
Сър Джон чете сутрешната преса на чаша чай и изведнъж забелязва, че е поместена негова снимка и кратко съобщение за собствената му смърт!
Веднага взима телефона и звъни на най-добрия си приятел:
- Джордж, как си? Чете ли сутрешния вестник?
- Да, Джон. Всъщност, от къде се обаждаш?
Прос*итутка спира сър Джон:
- Само пет шилинга, сър!
Сър Джон продължава по пътя си, но след малко се връща:
- Мадам, ето ви една лира за доверието.
Сър Джон прави любовно призание, плувнал в пот:
- Скъпа Джейн, като Ви видя винаги се чувствам като... такова... дето морето...
- Мокър? - подсказва Джейн.
- Не, развълнуван...
Сър Джон се жени. Спретват бурен купон по случая, след което гостите му решават да продължат веселбата в кръчма, а от там отиват на публичен дом. За всеобща изненада, заварват и сър Джон в публичния дом.
- Какво правиш тука? Нали току-що се ожени, имаш прекрасна жена?
- Да, обаче тя се умори от тържеството и като се оттеглих в спалнята, я намерих там дълбоко заспала. И си помислих - струва ли си да я будя заради някакви си 20 лири?
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон.
Отива при сър Джон и му казва:
- Разбрах, че сте се виждали със жена ми!
Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства:
- Виждал, виждал, виждал... да... виждал съм се с нея.
- Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас!
Сър Джон (гледа тефтерчето):
- У вас, у вас, у вас, мммда... ходил съм у вас.
- Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми!
Сър Джон (пак гледа тефтерчето):
- Спал, спал, спал... мммда... спал съм с нея.
Сър Уинстън (вече ядосан):
- Но аз, сър, не съм доволен!
Сър Джон (отново тефтерчето):
- Доволен, доволен, доволен... и аз не съм доволен...
Преди сватбата със сър Джон лейди Джейн била известна със своенравието си, но след брака претърпяла очевидна промяна. На въпрос на приятелки на какво се дължи това отговорила:
- Излизаме на езда със сър Д., той с неговия чистокръвен арабски жребец за 1 млн. лири, аз с моето шотландско пони. На прага на конюшната коня на сър Д. се препъна. Сър Д. каза - първи път. На излизане от имението конят се препъна отново. Сър Д. каза - втори път. Когато се прибирахме конят отново се препъна, сър Д. каза - трети път - извади револвер и го застреля. Аз го попитах учудено:
- Сър, застреляхте кон за 1 млн. лири?
Той ме погледна мрачно и каза: - Първи път.