Вицове за съседи
В тази категория има 3543 вица, разпределени в 237 под-страници.
Дете посреща майка си, която се връща от работа:
- Мамо, мамо, играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент, започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото...
- Спри до тук, миличък! Искам да разкажеш това, когато баща ти се върне!
Когато бащата се прибрал, майката го посрещнала с думите:
- Напускам те!
- Защо? Какво съм направил?
Тогава детето започнало да разказва:
- Играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент. И започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото... точно както мама и чичо Пешо направиха миналото лято.
0
Малкият Иванчо се упражнява да свири на цигулка и мъчителното скрибуцане кара кучето да вие непрекъснато. В съседната стая бащата на момчето се опитва да работи на компютъра, но напразно. След като половин час изтърпява дуета на цигулката и кучето, най-накрая извиква:
- Иванчо, не можеш ли да свириш нещо, което кучето не знае?
0
Връща се мъжа вкъщи и започва да се съблича.
Жената казва:
- Хич недей да се събличаш, ами върви да набиеш съседа.
Мъжа отива отсреща, чуват се викове, бой, след малко се връща и пита:
- Набих го, ама я кажи какво направи?
А жената:
- Ами какво, седя си аз тука вкъщи по цял ден, самичка, скучая...
2
На горската полянка седи едно малко, сладко, бяло зайче, което чудно свири на арфа. Изневиделица изкача един вълк, но като се заслушва в музиката се спира и блажено й се наслаждава, после става и си тръгва щастлив. След малко се появява по-голям и страшен вълк, но и той като първият не устоява на приятната музика и подминава зайчето. Не след дълго се появява изключително кръвожаден и огромен вълк, който се нахвърля на зайчето и го разкъсва. На съседно дърво стоят две врани и едната казва на другата:
- Аз казах ли ти, че така ще стане като дойде Глухият...
0
В жилищен блок музикант свири на тромбон. Съседът му чука по стената, за да подскаже, че е полунощ. По едно време музикантът не издържа, излиза на балкона и се провиква:
- Господине, моля ви, хванете най-после ритъма!
1
Имаме един съсед, който обича козичката. Казва се Любчо. Един ден го попитах:
- Любчо, ти наистина ли обичаш козичката?
А той ми отговори:
- Каква любов бе, просто с*кс!
2
ЕДИН ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР МЕЖДУ КОНДЕНЗАТОРИ
Веднъж, докато се възхищавах на една красавица с директно отопление и секси анод, случайно подслушах следният разговор между кондензатори.
Електролитът каза:
- Аз съм най-едър и с най-много капацитет. Без мене никой не може и затова правя каквото си искам. Наливат ме със заряд, а аз си смуквам колкото си наумя. Почнат ли да ме точат им пускам пак колкото си искам. Факир съм. Уж вече няма нищо в мен, а изведнъж съм се заредил. А какви номера правя! Мога да си спомня какво е станало в предния полупериод.
Тогава се обади едно малко керамично мъниче:
- Какво се ежиш бе? С тези синтеровани електроди пропускаш правия ток като резистор. Не ме гледай, че съм малък. Аз съм и евтин, но моя диелектрик с бариев-титанат има над хиляда епсилон относителен.
Тук се намеси полипропилена:
- Та това достинство ли е? Тебе пък нали те чувам как микрофонираш като “Шур”, когато кихне бабата в съседния апартамент. Аз пък имам най-малките загуби на всички честоти. През мен прав електрон не може да мине. Е, вече не ме произвеждат с фолио, а ме метализират, ама така е модерно. С мене байпасват дебелите електролити, защото съм гласовит.
Накрая с ясен и респектиращ тон, като мистериите на българските гласове, се обади един стар хартиено-маслен кондензатор от който всички се страхуваха:
- Слушайте чеда мои. Много съм живял и много съм видял. Не се карайте! За всеки има място под небето. Какви ли не технологии минаха и заминаха, но аз се запазих. В нищо не съм най-перфектен, но всичко се стремя да правя както ми го искат. И не ми се смейте на старата хартия. Тя винаги е напита с масло. Толкова масло, чувам че полипропилена не може да поеме. А пък заради това масло, никой не му минава през ум да ме метализира. Запомнете, не позволявайте да ви изтъняват електродите и да ви увеличават епсилона. Работете с малки сигнали и високо пробивно напрежение. Така никога плочите ви няма да дрънчат като чинели и да микрофонирате. Не бъдете зло-“паметни”.
Меденият му глас хипнотизира всички. Настана пълна тишина.Само лампата, зачервена като малина, успя да промълви:
- Моля те, скъпи КОНДЕНЗАТОРЕ, включи се към първата ми решетка и да бъдем винаги заедно.
Изходният трансформатор се разплака със сребърни сълзи, сви си въздушната междина и благослови контакта.
И три дни свириха и се веселиха. И аз бях там и аз се веселих и слушах.
P.S. Всяка прилика с действителни лица и случки е случайна (когато четете това нека има около четящите поне един физик или радиотехник)
1
Дошло време една жена да ражда. В родилния дом докторът казва на мъжа:
- Имаме едно съвсем ново изобретение, което взима болката от раждането и я прехвърля на бащата. Искате ли да тествате и да помогнете на жена си да роди по-леко?
Мъжът се съгласил естествено.
Започнало раждането.
Доктора:
- Пускаме прехвърлне на болката от майката към бащата на 10 процента, как се чувствате?
Мъжа:
- Отлично.
- Качваме на двадесет процента, как сте?
- Отлично.
- Покачваме вече на 50 процента?
- Отлично съм.
- Пускаме на 100 процента! Как сте сега?
- Докторе, много съм добре, никаква болка на усещам!
Родила жената нормално. Прибира се мъжа вкъщи, а пред входа тълпа, полиция. Пита какво се е случило.
- Съседът ви умря!
1
"има много на витрината, но малко в склада"
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Джордж Гарлин
1
Пристига мъж от задгранична командировка. Жена му го посрещнала, направила обяд, той го изял и казал:
- Там, като ядох в ресторанта на същата такава чинийка имаше златно звънче. Дреболийка, но ти е приятно!
После отива да си измие ръцете:
- А, при тях на всички пешкири има бродирана по една гола жена. Дреболийка, но ти е приятно!
Жената:
- А пък на съседа достойнството му е с един сантиметър по-голяма от твоето. Дреболийка, но ти е приятно!
0
Единствената дъщеря на дядо поп от нашето село, често хойкала и един ден, дедо поп решил да я проследи да види къде хайманосва щерка му. Изчакал да тръгне и той подире и. А тя - на ореха в полето се срещала с попския син на попа от съседно село.
На другия ден, нашия дядо поп да вземе, че да отиде по-рано, качил се на дървото и зачакал.
Скоро дошли младите и започнали с прегръдка и продължили по същество.
- Какви огромни ц*ци имаш - казал той - също като в нашия бостан дините.
- А ти, какъв х*й имаш, като нашите краставици - рекла тя.
А дядо поп от дървото:
- Ега падне градушка колкото мойте м*де да ви обрули реколтата.
0
Каквото и да си говорим, англичаните не обичат индийците.
Веднъж в луксозен лондонски квартал си купил къща и се заселил индиец.
Съседът му - англичанин, си купил Ролс-Ройс.
След седмица индиецът звъннал на вратата на съседа си:
- Несправедливо се отнасяш ти към мен. В края на краищата и аз живея не по-зле от теб - ето, ти имаш Ролс-Ройс, и аз имам Ролс-Ройс.
Амбициран, англичанинът си построил в задния двор плувен басейн.
След месец индиецът позвънил на вратата.
- Несправедливо се отнасяш ти с мен! Виж - ти имаш басейн, и аз имам басейн... Не по-зле от тебе живея!
Англичанинът продължил да се отнася надменно със съседа си.
След месец индиецът пак звъннал на вратата му.
- Напразно се отнасяш така с мен! Виж, аз живея дори по-добре от тебе!
- Как така?
- Ами, аз имам за съсед англичанин, пък ти имаш за съсед индиец...
0
Един много известен цар поканил всички царе от съседните царства на величествен обяд. Докато царя се хранел, неговия син викнал:
- Тате, трябва да ти кажа нещо важно!
- Сине, не ме прекъсвай докато водя важен разговор! - смъмрил го царя.
След малко пак:
- Тате, моля те обърни ми внимание!
Но царят не го направил и след малко попитал сина си:
- Добре, какво толкова имаше да ми казваш???
- Няма значение... вече изяде хлебарката...
0
Гинеколог след тежък работен ден се вози в тролея, срещу него една бабичка весело нещо разказва на съседката и се усмихва с беззъбата си уста. Човекът не издържа и казва:
- Бабе, не се усмихвайте, моля! Напомняте ми за работата...
0
Мъж гледа как съседа му тупа килим и се провиква:
- Така не става комшу, трябва да удряш по-яко!
- Вече опитах, ама така от него излиза прах...
0