Вицове за съседи
В тази категория има 3543 вица, разпределени в 237 под-страници.
- Трябва да си мислите за нещо приятно - казва доктора, - иначе няма да се избавите от депресията си. Не се ли сещате нещо приятно, нещо което ви кара да се усмихвате?
- Разбира се, докторе, че се сещам! На съседа му откраднаха чисто новата кола!
0
Най-страшната форма на алергия е забелязана в Палестина. Гражданите на тази страна не могат да търпят своите съседи - Израел. Попадайки на територията на Израел, палестинците направо се взривяват.
1
Съдят прилично облечен човек.
- Признавате ли, че сте откраднали на съседа си цигулката?
- Да, признавам.
- Вие свирите ли на цигулка?
- Нямам си и понятие как се прави.
- Тогава защо я откраднахте?
- Проблемът е, че и съседа ми си няма понятие, но свири от сутрин до вечер...
0
Някой казал на Иванчо, че всички възрастни си имат някакви тайни и можеш много лесно да ги изнудваш - само им казваш "аз знам всичко" и готово. Прибира се Иванчо у тях и казва на майка си:
- Аз знам всичко!
- Ау... Ето ти 20 лева, само не казвай на баща си.
Иванчо доволен прибира парите и отива при баща си:
- Тате, аз знам всичко!
- На ти 50 лева, само не казвай на майка си!
Прибрал и от него парите. Решил да се пробва и с други хора. Излязъл Иванчо от къщи и видял съседа:
- Аз знам всичко!
Съседът се просълзил и казал:
- Ела тогава прегърни истинския си баща, сине!
0
- Ало! Безпокои ви съседа отдолу. Бихте ли бил така добър да ми донесете тоалетна хартия, че съм в тоалетната, а хартията е свършила?
- Сам ли си у вас?
- Не, жената е в кухнята.
- Е, какво - не може ли да поискаш от жена си??!?
- Стеснявам се...
3
Жена зад волана.
1. Като начало, надявам се, че вече се нагласи и гримира достатъчно, че иначе никъде не можем да отидем.
2. Не, не... по-добре си остави новите италиански обувки с 13 сантиметров ток вкъщи.
3. Добре де, ще си мълча, но все пак си вземи и едни за преобуване.
4. Супер, сега отключи вратата и влез в колата.
5. От страната на шофьора.
6. Вратата до волана.
7. Виждаш ли това кръглото? Това е волана.
8. Преобуй се.
9. Първо, не можеш да си обуеш платформите. Второ – отиди вземи от вкъщи нещо по приемливо.
10. Не, и тези не стават.
11. Не ми изброявай всичките си обувки. Просто си вземи маратонките.
12. Повтори точки от 4 до 8.
13. Добре, сега постави ключа в дупката под волана и го завърти.
14. Нормално е да се върне малко назад, не чупи запалването.
15. Остави обратно пожарогасителя, запалване не е това, което си мислиш.
16. Сега престани да натискаш газта – това не е съединител.
17. Имаш автоматик, тук няма трети педал, просто премести ръчката в положение D.
18. Не сядай отзад, автоматик не означава, че ще се кара сама. Седни зад волана, моля те.
19. Махни ръчната спирачка.
20. Ръчката между двете седалки.
21. Не, това не е „мръснишки лост”, това е ръчната спирачка.
22. Натисни копчето и свали ръчката надолу.
23. Престани да се мръщиш, това всеки ден го правят хиляди шофьори по света, включително и мъже.
24. Лекичко натисни газта.
25. Разбира се, че няма да тръгне – свали „бастуна” против крадци.
26. И от волана също.
27. Включи левия мигач.
28. На волана има лостче – натисни го надолу
29. Не, колата ти не е толкова готина, че мигачите да са на предното стъкло. Изключи чистачките и натисни надолу другото лостче.
30. Добре, тръгнахме.
31. Според мен не беше съвсем нужно да отнасяш бронята на този Трабант.
32. Наистина, красиво дръвче.
33. Беше.
34. Така, движим се – това е плюс.
35. Какво си мисли за теб симпатичния младеж зад волана на съседната кола и защо така загадъчно те гледа въобще няма значение.
36. Престани да му намигаш.
37. Не е грубиян, предупреждавах те.
38. А ти какво искаш от човек, който за малко не влезе под Зил-а заради теб?
39. Карай внимателно, не зяпай витрините.
40. Добре, ако искаш да влезеш в магазина – паркирай.
41. Включи десен мигач.
42. Изключи чистачките и натисни нагоре другото лостче.
43. Мини вдясно.
44. СЯДАЙ ОБРАТНО ЗАД ВОЛАНА!!!
45. Уффффф!
46. Погледни в огледалото за обратно виждане и постепенно намали скоростта, като минеш в дясната лента.
47. Е, този моторист вече нищо не може да го спаси.
48. И велосипедиста също.
49. Живи са – имат каски.
50. Внимателно паркирай до тротоара.
51. Не, това не е „подскачащ клоун” – това е пешеходец, на който си прегазила крака.
52. Спокойно – първо, не ти е нацапал гумите, и второ – повече никъде няма да ходи, камо ли по тротоара.
53. Излез отново на пътя и паркирай нормално.
54. Не, този пешеходец сам си беше виновен.
55. Удивително, как може дребничка девойка като теб да носи толкова чанти и торби от магазина.
56. Продължаваме нататък, пусни левия мигач, погледни в огледалото и напред.
57. В огледалото, мила, се гледа не дали не ти се е разтекъл грима и дали червилото ти си е на място, а дали няма да попречиш на някой, като излизаш на пътя.
58. Не, не е ветропоказател, това е КАТаджия.
59. С палката ти маха на теб – паркирай.
60. Не, не е глухоням, просто премести колата от крака му.
61. И от другия.
62. И задната гума.
63. Да, той и преди си куцаше. Просто излез от колата.
64. Не, не си изпусна палката, просто вратата трябва да се отваря по-нежно.
65. Я по-добре ти стой тук, а аз ще поговоря с него.
66. Повярвай ми, СЪВСЕМ НЯМА ДА ТИ Е ИНТЕРЕСНО КАКВО КАЗА ТОЙ!
67. Права си, по-добре аз да карам по-нататък.
2
През една дупка на стената бай Петко обичал да гледа своята съседка как мете двора облечена с къса роба. Но веднъж, бабата го сгащила и закрещяла:
- Що не запушеш тая дупка бе дядо?
А дядото тъжно отговорил:
- Нямам сили вече, старо. Да бях млад хубаво щях да я запълня аз тая дупка.
1
- По стандарт на живот никога няма да стигнем съседите ни! - казва жена на мъжа си.
- Вече ги обират втори път тази година, а нас нито веднъж.
1
Приказвали две селски клюкарки:
- Знаеш ли Гано?
- Какво Пено?
- Цяло село говори, че нашата съседка бие мъжа си с кол.
- О, Боже Господи, какъв срам, добре че ние не сме били там!
- Знаеш ли Гано?
- Какво Пено?
- Цяло село говори че нашата съседка пържи мишки в тигана!
- О, Боже господи, какъв срам, добре че и ние не сме били там!
- Знаеш ли Гано?
- Какво Пено?
- Цяло село говори, че ние сме най-големите клюкарки!
- О, Боже Господи, какъв срам, добре че и ние не сме били
там!...
0
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
2
Струва си да се прочете докрай.
Без коментар
Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...
Той: (заинтересувано мълчание)
Тя: Знаеш ли... Влюбена съм.
Той: (напрегнато мълчание)
Тя: Не, не в теб.
Той: (огорчено мълчание)
Тя: Да... но не съжалявам за това!
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е?
Той: (утвърдително мълчание)
Тя: Люси е.
Той: (възмутено мълчание)
Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството... Въобще не е мъж...
Той: (неразбиращо мълчание)
Тя: Това е... нашата съседка.
Той: (презрително мълчание)
Тя: Да! Обичам я, от много време.
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Люси също ме обича...
Той: (хладно мълчание)
Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (унищожително мълчание)
Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства?
Той: (зловещо мълчание)
Тя: Люси - чудесен човек! Толкова е добра и нежна...
Той: (насмешливо мълчание)
Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш!
Той: (свъсено мълчание)
Тя: Не ми говори с този тон!
Той: (раздразнено мълчание)
Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар!
Той: (злобно мълчание)
Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб!
Той: (ненавиждащо мълчание)
Тя: Никога не си ме обичал!
Той: (мъчително мълчание)
Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно!
Той: (протестно мълчание)
Тя: Гадина такава!
Той: (обидено мълчание)
Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко!
Той: (тактично мълчание)
Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама...
Той: (саркастично мълчание)
Тя: Господи, каква глупачка съм била!
Той: (красноречиво мълчание)
Тя: Издевателстваш?! Писна ми! Напускам те!
Той: (изплашено мълчание)
Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказъм! Твоите насмешки! Омръзна ми!
Той: (умоляващо мълчание)
Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А?
Той: (жално мълчание)
Тя: Добре, не страдай... така да бъде, ще остана засега с теб.
Той: (облекчително мълчание)
Тя: Оцени моята добрина, безделнико.
Той: (благодарно мълчание)
Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво..трябва да ти кажа за Люси... мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста...
Той: (злорадо мълчание)
Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна... а аз останах с теб! А тя отиде... никъде, няма къде да отиде.
Той: (съчувствено мълчание)
Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й!
Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби)
Тя: Не се пени! Няма да вземат много място!
Той: (трагично мълчание)
Тя: е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг!
Той: (навъсено мълчание)
Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измислила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола.
Ще бъде много добре!
Той: (гробовно мълчание)
Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб.
Той: (мъртвешко мълчание)
Тя: Да-да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, ако всички мъже станат като теб... богати, неми и парализирани!
5
Един мъж ще заминава командировка. И казал на съседа:
- Всеки път когато дойде мъж при жена ми и се съмняваш, че е за изневяра, взимай по една дъска от оградата!
Върнал се човека и си рекъл:
- Брей само една дъска липсва, жена ми е много вярна!
- Да бе, - рекъл съседът, - четири пъти оградата сменям тази седмица!
1
- Съседке, защо е сложено така огледалото отстрани на телевизора?
- Голямо удобство ми е. Така мога да наблюдавам мъжа ми докато мие чиниите.
0
Кръчмата "Сам дойдох". Масичките са окупирани от шумни компании от традиционалисти, празнуващи Трифон Зарезан. На съседната маса едно момче поръчва за пореден път със замах две кани вино. Приятелката му го дръпва за ръкава и проточва с глезен глас:
- Пешооо, ама нали знаеш, че днес има и друг празник...
- Ей, верно бе - плясва се по челото младежът и допълва поръчката:
- Две кани вино и порция СЪРЧИЦА!
1
- Съседке, няколко пъти видях, как вашата дъщеря се качва с един моторист и запрашват към близката гора... Не се ли притеснявате, че може да се случи нещо недобро?
- Ха, че какво може? Нали и двамата са с каски!!!
2