Вицове за съседи
В тази категория има 3542 вица, разпределени в 237 под-страници.
Промъквам се много тихо в ранни зори и лягам под завивките.
Съскащ глас:
- Ти си пиян!
- Е как разбра бе!
- Ти живееш в съседния апартамент!
- Защо спиш със съседката от първия етаж?
- Защото от нейния балкон се скача най-лесно.
Дълго не бях ходила на вилата, отивам, какво да гледам, дървата ми ги няма. Питам съседката:
– А бе, дървата ми от мазата ги няма, нещо да знаеш?
– Дървата? От мазата? А бе, какви дърва бе, то това дърва ли са? Криви, влажни, не горят, ако знаеш дървата на Косьо как горят! Не, съм виждала никакви дърва...!
Дете пита баща си:
- А бе тате, съседа от ляво взима 600 лв. заплата и едвам свързва двата края. Съседа отдясно взима 500 лв. и яде хляб и сол. А как ти като взимаш 400 лв. имаме всичко - уиски, луканки и т.н.?
- Ами много просто тати. Имам магическа пръчка и като махна всичко се оправя.
На другия ден детето казва:
- А бе тати, цяла нощ махам, ама нищо не става?
- Каза ли вълшебните думи? - пита бащата.
- Да бе. Абракадабра. Нали?
- Не бе, тати! Документите и талона за проверка!
Две приятелки си говорят:
– Леле муцка, съседът ти каква канара е само!!! Сигурно с*кса с него е страхотен?
– Да бе, все едно да лежи върху теб гардероб и да те опира с ключето...
Преди да преминеш с главата през стената, помисли какво ще правиш в съседната стая...
Кучето на съседа отново спасило живота му - не пуснало докторите да влязат в къщата.
Татко миел съдовете, сифона го засмукал и го изхвърлил във ваната на съседите, докато съседката се къпела... Поне така каза на мама... А съседката мрази да и викат сифон!
Домоуправител звъни на свой съсед:
- Ало Пешо, аз днес отсъствам от града. Искам да те питам, дойде ли бригадата за санирането на блока?
- Да бе, още от заранта са тук пред блока.
- И как е положението? Добре ли работят?
- Ами, к`во да ти кажа Гоше, от цялата бригада, само транзистора им работи.
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпиии!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
Интервю с лауреат на Нобелова награда. Журналист го пита, как протича процеса научни размишления. Ученият отговаря:
- В лабораторията, в библиотеката...
Журналистът го прекъсва:
- А вкъщи продължавате ли да мислите? Как стигате да откритията?
- Добре, ето ви един пример - в продължение на дълги години с жената беше така - лягаме си, а тя ми казва, че нещо я боли главата. И аз разбира се, размишлявах върху проблема. И ето, че един ден открих...
Журналиста:
- Открихте някакъв супер-аналгин?
- Не, открих, че съседката никога не заключва вратата.
Откакто на съседите им се роди дете, комшийката се научи да стене по време на с*кс с мотив от "Зайченцето бяло!"
На съседите се роди дете. Сега вече от към спалнята си имам собствена стена на плача...
Две шопкини Пена и Мара, съседки. Едната от едната страна на улицата, другата точно срещу нея. Лято. Жега. Всички врати и прозорци отворени. Едната меси, другата готви:
- Пенооо ма, имаш ле едно ноже, мааа...
- А и 'моют снощи не може, мааа...
От апартамента на съседите ми евреи се чува голямо викане. Явно е сериозен скандал. Щели да лишат синът от наследство, даже! Заслушах се малко повече... Ами да! Оказа се, че синът им е купил найлонова торбичка на касата в супера.