Вицове за съседи
В тази категория има 3542 вица, разпределени в 237 под-страници.
- Някой да знае дали дават мач в момента, защото съседа го няма, а жена му вика силно "Вкарай го! Вкарай го!" Сигурно гледа мач женицата.
Никога не правете с*кс когато дават мач по телевизията, защото виковете от съседите "давай, давай" и "не така бе тъпак, кво правиш" много разсейват!
Един пресреща съседа си, връщащ се от работа:
- Иване, какво ще направиш, ако завариш жена си с друг мъж?
- Не съм мислил.
- Помисли, да не се появиш неподготвен!
Към четири сутринта, след бурни танци и коктейли, от дискотеката "Смоко" си тръгнал 14 годишният тинейджър Генади. Въпреки усилията си да пази тишина събудил родителите си. Майка му само прехапала устни и кротко заплакала. Баща му обаче бил бесен:
- За наказание, че се прибираш в това състояние, сутринта те събуждам и отиваме да копаем лозето!!!
- Тате, аз лозе няма да копая! - отсякъл Генади и тръшнал вратата на стаята си.
Обаче баща му бил неумолим. Точно два часа след като бил легнал синът му, го събудил с викове. Докато впрягал каруцата, младият хайлазин едвам изпълзял от кревата. Облякъл си дънките, коженото яке и отишъл до каруцата:
- Ти да не си тръгнал пак към "Смоко", бе, мискинин!
- Тате, аз лозе няма да копая! - сърдито повторил Генади.
Баща му, без повече да говори, му отпрал два яки шамара, хванал го за якето и го хвърлил в каруцата. По едно време по пътя, бащата забелязал, че в каруцата има само една мотика:
- Генчо, защо мотиката е само една?!!
- Тате, аз лозе... - но не могъл да се изкаже, защото баща му отново замахнал с грамадното си ръчище.
- Сега за назидание, ще отидеш пеш до селото и ще донесеш на лозето най-голямата мотика. Тая, дето като я вдигнеш, пази сянка!
Затътрил се бавно Генади към селото и тъкмо стигнал до в къщи, когато чул някакво странно пъшкане. Приближил се до отворения прозорец, надникнал и видял майка си със запретнат комбинезон, а съседът, бай Цеко се поклащал ритмично зад нея. Когато приключили, майка му се обърнала и рекла:
- Цеко, много ми беше хубаво! Какво искаш да направя за тебе?
- Значи, аз отивам сега на лозето, донеси ми обяд.
- Не мога, мъжът ми и детето са там, ще ме видят.
- Няма страшно, ще издебна мъжът ти, когато отиде на другия край на лозето, ще вържа едно бяло парцалче на сливата и ти ще дойдеш.
След като станал свидетел на тази срамна сцена, Генади взел мотиката и тръгнал към лозето. Тъкмо да се обади на баща си че е дошъл, когато видял храстите да се клатят. Надникнал и що да види! Баща му правел с магарицата това, което майка му с комшията... Тихо се дръпнал, да не го усети баща му и видял, че от селото приближава бай Цеко. Отишъл при него:
- Бай Цеко, тате е научил какво правите с мама. Ако го видиш да идва към теб със секирата бягай, че иначе...
Тръгнал обратно към баща си, като вдигал колкото може шум. Излязъл баща му из храстите и Генади му казал:
- Тате, срещнах комшията по пътя и те моли да идеш със секирата да му помогнеш за един дънер.
Тръгнал баща му, а той се качил на сливата и вързал едно бяло парцалче. След малко дошла майка му с една бохча. Като не видяла никой освен сина си и го попитала:
- Къде е баща ти?
- Мамо, тате разбра за тебе и бай Цеко, и тръгна да го гони с брадвата. И ти бягай, че него може и да не го настигне, ама тебе със сигурност...
Хукнала майка му обратно към селото. След малко се върнал баща му и учудено казал:
- А бе, к'во му стана на тоя Цеко? Щом ме видя с брадвата и хукна да бяга, до сега съм го гонил. Каква е тая храна?
- Мама я донесе. Каза че ти е за последно, защото е разбрала за оная работа с магарето и тръгна да разправя по селото. Бързо я настигни, преди да те е направила за резил.
Бащата хукнал, както си държал брадвата. Генади развил бохчата, легнал под сливата и казал:
- ТАТЕЕЕ, аз на тебе казах ли ти, че лозе няма да копая...
- Съседката ме нарича така с*ксуално, сигурно намеква за интимност с нея!
- И как ти вика?
- Капут!
Съседки си говорят:
- Ох, всичко ме боли, ръцете, краката, съвсем съм зле със здравето.
- Лъжеш! Вчера от вас излязоха двама мъже, днес още един.
- Ех, че злоба... Едно място да ти е здраво и за него ще ти завидят!
Жена се кара на мъжа си:
- Съседката разправя, че нейния мъж може по 10-15 пъти, а ти само веднъж.
Мъжът отива при комшията и го пита, дали това е истина.
- Не я слушай моята жена, тя вътре - вън ги брой...
- Защо спиш със съседката от първия етаж?
- Защото от нейния балкон най-лесно се скача!
Сутринта една съседка ме вижда и вместо "добро утро", бърза да докладва:
- Видях мъжа ти на плажа с една стройна блондинка!?
- Ти пък с какво очакваш да го видиш, с кофичка и лопатка ли?
Уважаеми другарю генерален секретар,
Пишат Ви благодарните жители на града, в който бяхте неотдавна на работна визита. Наистина, Вие само три дни преди нея предупредихте нашите градски власти, че пристигате, но даже за тези три дена те успяха да свършат повече, отколкото за всичките години съветска власт.
Първо, бяха боядисани всички жилища откъм страната на улицата, по които се предполагаше, че ще минете. Но после някой каза, че обичате да се отклонявате от начертания маршрут. И нашите власти бяха принудени да боядисат и останалите жилища. Като така се стараха, че някои боядисаха заедно с прозорците.
Второ, всички улици до Вашето пристигане бяха осветени, асфалтирани, озеленени. В нощта преди пристигането Ви бяха изкопани 356 подлеза. В магазините се появиха продукти, които мислехме, че отдавна вече са вписани в Червената книга. Например консервите, които ние за последен път бяхме виждали преди 12 години, когато недалеч от нашия град в неутрални води потъна хладилен кораб, който возеше тези консерви за гладуващите в Африка.
Трето, строителите достроиха най накрая моста, за тържественото завършване на който рапортуваха още през миналата петилетка. И който, когато засвири оркестърът и комисията преряза лентата, се откачи от брега заедно с комисията.
Накрая, пътят от летището комсомолците изпрахосмучиха със собствените си прахосмукачки. А профсъюзните дейци преметоха гората около този път, боядисаха със свеж зелен цвят всички дървета и измиха с югославски шампоан всички паметници в града. При което паметникът на Менделеев беше измит толкова добре, че се оказа, че е паметник на Ломоносов.
Още повече, боейки се от Вашия гняв, много ръководители предадоха на държавата вилите си. В някои от тях тези дни се откриха детски ясли и градини. Те винаги толкова са липсвали на нашия град. А вилата на управляващия градския комитет беше преоборудвана за нова сграда на летището. Стреснаха се и се промениха към по-добро и другите наши ръководители. Доколкото всички знаят, че преди всичко в ръководителя Вие цените неговото лично мнение, нашите ръководители три дни заседаваха, изработвайки лично мнение на всеки от градския комитет. И го утвърждаваха после на заседание на областния комитет.
Всички, също така, знаят колко много разбирате от животновъдство. Затова се събра консилиум от научни работници по въпроса „Колко цицки има вимето на кравата“. Оказаха се четири, а не пет, съобразно която бройка се съставяше плана преди, когато пролетариатът беше изпратен на село да провежда колективизацията.
Разбира се, не мина и без произшествия. Например, в нощта преди Вашето пристигане бяха проведени, незнайно защо, учения по гражданска отбрана. Тъй като сигналът за тревога се повреди, а всички противогази се оказа, че работят само на издишване, а за всяко вдишване трябваше да се свалят, в 3 часа през нощта, след истеричния вик на началника на гражданската отбрана на града: „Внимание, ядрен взрив! Лягай!“ – всички побягнаха от домовете си и изпопадаха на земята, прикривайки лицата си с длани срещу лъчението и закопчавайки плътно всичките си копчета срещу радиацията. В резултат на това, половината население, очаквайки отбоя, закъсня за работа.
Също така беше пусната подаръчна книга за нашия град с четири снимки на нови постройки в града ни, а по-точно – единствената нова сграда, снимана от четири страни. Накрая тръгна слух, че във всички градове Вие обичате да посещавате музеи и да проверявате как се поддържат. Веднага, по заповед на завеждащия отдела за култура, който зае този пост веднага след завършването на техникума към тухларната фабрика, беше разрушена с багери старата и вехта къщичка, в която е живял Антон Павлович Чехов, а на нейно място беше построена нова къща, в която той също е живял. А на площадчето пред музея беше поставен паметник на Антон Павлович, който седи на пейка и с одобрение в очите чете Вашия доклад от последния пленум.
Но ние на тези грешки на нашите ръководители не се обиждаме. Разбираме ги колко им е трудно сега. Вие им казахте – трябва да бъдат личности, а инструкции и записки как да станат такива, не им дадохте. Казахте, че трябва да се преустроят, а срокове не им дадохте. И те въобще не могат да разберат кога трябва да Ви докладват, че са се преустроили предсрочно.
Още повече....Вие непрекъснато казвате, че трябва да се върви напред, а къде напред не обяснявате. А те самите не знаят. Разберете това, в града ни винаги е било така. Тези, които имаха наклонности към изкуствата, отидоха да работят в изкуството. Които имаха към науката – в науката. Които към производството – в производството. А тези, които в младостта си лентяйстваха и нямаха никакви способности, отидоха да работят в комсомола и в профсъюзите. И станаха ръководители на тези, които имаха способности, докато и при тях те не изчезнаха, благодарение на това ръководство.
С една дума – благодарим Ви за Вашето посещение. Нашият град стана красив, зелен, благоустроен! В съседните колхози започнаха да летят самолети. И беше, най-накрая, възстановена телефонната връзка с другите градове, която още немците прерязаха при отстъплението си.
Разбира се, след като си заминахте, от нашите магазини отново изчезнаха всички продукти. Но за времето, в което Вие бяхте при нас, ние се запасихме за три години напред. Затова много Ви молим, след три години пак елате. Вече ще се е обелила боята от жилищата ни, паметниците ще са се изцапали, отново мостът ще се е откъснал от брега, ще се народят нови деца. Ние разбираме, че сте много зает. Имате още много градове като нашия и всичките чакат на опашка за Вас. Затова, ако не можете да пристигнете, то само кажете на нашите власти, че идвате. И тогава ще бъдат принудени да свършат нещо и за народа.
Уважаеми другарю генерален секретар,
Много Ви молим, ако не Ви затруднява, нека някой от Вашите хора да пуска слух преди пристигането Ви, че Вие много обичате да ходите по жилищата и да проверявате има ли топла вода.
Много искаме да се изкъпем!
Съседката ми е филоложка. Вчера мъжът ѝ пак се прибра пиян. Псува го 20 минути, без да се повтори... Респект!
Срещат се две приятелки. Едната е много тъжна.
- Какво се е случило? – пита я другата.
- Мъжът ми ме ядосва. Пие като свиня. Не може да се откаже дори и да иска.
- Има начин. Не се притеснявай. Чух че в съседното село има един ковач. Не знам какво прави, но някак си закодира пияницата и той престава да пие. Много жени са доволни, че е излекувал мъжете им от алкохолизма. Трябва само да заведеш мъжа си при ковача и да му занесеш бутилка ракия!
Жената послушала приятелката си и завела мъжа си при ковача. Ковачът взел бутилката ракия и се затворил с мъжа и в мазето. Там налял по една чаша. Изпили ги. Мъжът още се държи. Налял по втора. Мъжът на жената едвам стои на краката си. На третата чаша мъжът се натряскал жестоко. Ковачът му смъкнал гащите и го оправил много яко. След това му прошепнал в ухото:
- Вече си закодиран. Ако пийнеш само една чаша занапред, цялото село ще разбере, че си педал.
Минала година. Минала втора. Мъжът трезвен като краставица корнишонка. Минала трета година. На мъжът му се пие зверски, но не смее да сложи и капка в устата си. Един ден мъжът си върви по селския път и гледа ковачът паднал в канавката край пътя и спи. Пиян като кирка. Мъжът се огледал наляво – надясно. После се присламчил зад ковача. Смъкнал му панталоните и го оправил яко. След това избърсал потта от челото си и казал:
- Ох! Слава Богу! Разкодирах се!
В автобуса жена към мъж:
- Здравейте!
- ????????
- Не ме ли познахте?
- Неее...
Тя се обръща с гръб към него и се навежда.
- А така?
Мъжът се усмихва.
- Ааа... съседката по вила...
Хърватия - Дания... Йоргенсен изпуска дузпата и се чува от съседният апартамент:
- Браво бе, вратарче, да ти е*а п*тката майчина!
Военен се прибира от учение и заварва жена си със съседа. Хваща пушката и я насочва към главата на любовника:
- А-х-х-х, ти!
Вбесен зарежда пушката и се прицелва.
Комшията се обръща и започва да моли за живота си:
- Не! Моля те, Славчо, пощади нищожния ми живот!
- Че си в къщата ми - простено ти е. Че си се изцъкал на килима - простено ти е. Че ме минаваш със сметката за асансьора - простено ти е. Дори ти прощавам, че си със жена ми, но за нищо на света няма да ти простя, че си пил от ракията ми!