Вицове за съседи
В тази категория има 3542 вица, разпределени в 237 под-страници.
Лакърдии от Съседката:
- Прибираме се снощи пияни с Надето и нещо се загубихме. Слава богу, виждаме надпис - "Ако тръгнете наляво, до сауна с голи мъже ще стигнете."
- А надясно?
- За надясно изобщо не четохме!
Полицай се прибира заранта от дежурство. Съблича се в тъмния коридор и бърза да си легне, от спалнята жена му умолително:
- Миличък, моля те, слез долу до магазина, забравих вчера да купя мляко!
Мъжът и бесен, но почнал да се облича и слязъл в магазина.
Долу продавача, който му бил и съсед, учудено казал:
- Ти кога си смени работата, бе?
- Как ще съм я сменил?!
- Ами, защо си с пожарникарска униформа?!
Съседката:
- Вчера вечерта ме нападна непознат мъж. Допря нож в гърлото ми. Краката ми омекнаха, помислих си - край, това беше. А той извади визитка, подаде ми я и си тръгна. Чета, а там пише:
- Курсове за самоотбрана...
– Ти правил ли си някога нещо добро?
– Да... Вчера дадох на съседите възможност да ползват безплатен Wi-Fi.
– Имаш предвид тези кратки 45 секунди, когато сменяше паролата ли?
Съседът половин час бръмча с дрелката, а след това мощно продължи с Hilti-то... А бе, наясно е с предварителната любовна игра...
Шофьор пътува на дълъг курс. Край шосето циганка-гледачка маха за автостоп. Човека си мисли:
- Да я кача - ще иска да ми гледа, ще ми надуе главата. Да не я кача - може да ме прокълне... Я по-добре да я взема, пък нека си говори.
Спрял. Качила се циганката.
- Ех, добър човек си ти! Златно сърце носиш, диамантено... Дай да ти гледам!
- Не! Каквото е било - вече го знам. Какво ще бъде - ще разбера!
- Тогава три истини да ти кажа, искаш ли?
- Това може...
- Първата истина - Луната свети, но не грее. Истина ли е?
- Истина е.
- Втората истина - Козела с брадата си не бреца. Истина ли е?
- Истина е.
- Третата истина - Жена ти Марийка при съседа Пешо ходи!
- Ааа, това вече не е истина! Не може да бъде! Не го вярвам!
- Ако искаш вярваш, ако не искаш - не вярваш...
Извършил си курса човекът, прибира се в къщи, жена му Марийка веднага нарежда масата, бутилка поднася - весела, усмихната... Хапнали, пийнали, взел да разказва мъжа как му е минал деня, какво му е дрънкала гледачката. Казал първата истина - Марийка веднага:
- Ах, истината ти е казала!
Казал втората.
- И това е самата истина!
- А третата истина Миме, няма да ти я кажа!
Заработило женското любопитство, замрънкала, заврънкала - кажи, та кажи!
- Ми, на съседа Пешо му е ей такъв - мъъъничък.
- Еее, това съвсем не е истина!
Село. Някакъв чука на прозорчето на свой съсед:
– Кольо?
– Кажи?
– Ракията вече е лед.
– Е, и?
– И салати имам три вида... Пастърмичка на тънко...
– И?
– Ами да излезеш, подредил съм всичко под навеса, хайде идвай, събрали сме се Друми, Кънчо...
– Ама не мога сега!
– Е що, бе?
– Ами в момента е*а...
При психолога:
- Вашата с*ксуална ориентация?
- Традиционна.
- Строго традиционна?
- Абсолютно!
- Вашата най-съкровена с*ксуална фантазия?
- Да пръсна задника на съседа.
- Така, такааа...
- Със собствената му бургия!
Съседските деца викат по цял ден. Сигурно искат... да ги пусна от мазето...
Съдията:
- Госпожо, твърдите, че сте замерили съседката с домати?!
- Да, г-н Съдия...
- Но как, тогава, сте и пукнали главата?!
- Ми, доматите бяха в буркан...
Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.
— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?
— Не. Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.
— Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?
— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.
Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:
— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.
— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?
— Вие.
— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?
Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.
— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.
— Ще ми дадете ли обувалка?
— Ще ги обуете ли?
— Да, разбира се.
— За вас ли са?
— Да! Ще ми донесете ли обувалка?
Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.
Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.
— Добре. Ще ги взема.
Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.
— Да ви ги увия ли?
— Не, благодаря. Ще остана с тях.
Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.
Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.
— Какво става с теб? Зле ли ти е?
— Не. От обувките е.
— Какво им е на обувките?
— Стягат ме.
— Какво е станало? Намокри ли ги?
— Не. По-малки са с два номера.
— Чии са?
— Мои.
— Не разбирам. Не те ли болят краката?
— Страшно ми убиват.
— Ами тогава?
— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.
— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.
— И какво?
— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!
Един канибал отива при вожда на селото и казва:
- Вожде, от съседното село ни обявиха война.
Вожда:
- Ееее, аман от тия банкети!
Говорят си двама съседи на балкона, единия на втория, другия на третия етаж. Този от третия етаж кихнал и онзи му казал:
- Наздраве!
Показал се съседа от първия етаж и казал:
- И пиете без мене, а гадове?!
Говорят си 2 съседи:
- Какво ще правиш утре?
- Ще карам тъщата до летището, ами ти?
- И аз имам сходна програма. Със сина ще пускаме новото хвърчилото дракон да лети.
Иванчо отива на гости при баба си. Баба му го пита:
- Какво е станало? Пак ли се скараха майка ти и баща ти?
- Да. – казал Иванчо.
– Мама беше на почивка и е донесла със себе си някакъв трипер. Подарила го е на тате, на комшията Спас и на чичо Пешо от съседния вход. Сега всички се карат и разправят по стълбите във блока. Само едно не мога да разбера, тоя трипер дето го е донесла, малко ли е бил или не го е разделила по равно.