Вицове за съседи
В тази категория има 3542 вица, разпределени в 237 под-страници.
Вече схванах на съседите менюто:
- Когато съседката е доволна от мъжът си, му готви кюфтета с бял сос, когато е в невъзможност, му готви кюфтета с червен сос, а когато е недоволна от с*кса, му готви сухи кюфтета.
Канибалско племе. Един от канибалите тича при вожда:
- Съседното племе ни обяви война...
Вождът се потупва по корема:
- Ей, писна ми от банкети...
Рибар хванал златната рибка.
- Пусни ме рибарю, ще ти изпълня едно желание...
- Искам, да ми удължиш оная работа с 20 сантиметра!
- Няма проблем! Топни го сега във водата и го дръж 20 минути, обаче внимавай да не задремеш...
Топнал го рибарят и естествено задрямал. Събужда се и какво да види. Оная работа му станала сто метра. Навил го човекът на лакътя си и тръгнал да се прибира по глухите улички, за да не го види никой. Не щеш ли, среща един от съседите.
- Отде взе тая благодат, бе?
Рибарят разказал цялата случка.
- Супер, я го дай малко, да го покажа на жената!
Хванал съседа единия край и тича вкъщи при жена си.
- Глей, глей кво чудо, ма!
- Въх, и ти си оставил човека с такова богатство да стои на улицата? Бягай да го доведеш!
- Добре, отивам да го доведа, а ти подръж тука този край!
Тича съседът навън, а там рибарят стои със загадъчна физиономия.
- Жената каза да влизаш.
- Шшшшт, чакай, в момента чукам някого...
Женя щерката. В ресторанта идва време булката да хвърли букета. Както си му е реда - петнайсе/двайсе момичета са се наредили зад гърба и, букета полита и... го хваща гаджето на сина! Всички се сриват от смях, аз съм направо под масата, а от съседната маса тича приятелско детенце, дърпа ме за сакото и крещи:
- Чичо, деди каза да не се плашиш - таман няма да се харчиш за нов костюм!
Пия си кафето и си пуша цигарата. От съседната маса една госпожа ми вика:
- А какво да правят хората, към които отива димът ви?
- Да го духат!
В съседната пробна:
- Ела де, стига си ходил насам натам! Излезли сме заедно! Я кажи, добре ли ми стои тази рокля? - нервно пита момичето.
- Ами... как да ти кажа... не съм сигурен! - казва той.
- Оххх, за нищо не ставаш, Иване! Кажи ми харесва ли ти или не! Просто е! - нервничи тя.
- Не, не ми харесва как ти стои...
- Заради цвета ли?
- Не, защото си дебела...
Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие.
- Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!!
- "Кви чушки, ма?"
Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя:
- "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи!
Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола.
- Ето, тия сигурно от нас идат"...
Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам...
- Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма!
После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...
- И значи вие твърдите, че сте замеряли от терасата си съседа само с домати?
- Да.
- Е, тогава той защо има такива рани?
- Защото доматите бяха в буркани...
Две разговарят:
- Снощи ми звъни съседа, печката му се развалила, не можел да си наготви. Помоли, ако може да го нахраня.
- И ти?
- Какво аз? Имах пилешки пържоли, направих салата, сложих да се пекат картофки с коричката...
- А той поне благодари ли ти?
- Как да ти кажа... Аз такова голямо "Благодаря" през живота си не съм виждала...
- Защо свириш на пиано по три часа на ден, като нямаш понятие от музика?
- Защото човек трябва да знае какво иска.
- Ти какво искаш?
- Апартамента на съседа...
Две съседки си говорят:
- Как ти се угажда времето когато переш, а аз все не мога да случа на хубаво време!
- А ми като стана сутрин и поглеждам оная работа на мъжа ми - ако е наляво ще е мъгляво, ако е надясно ще е ясно.
- А ми ако е нагоре?
- Ако е нагоре ще са е*еш няма да переш.
Гошо един ден представил на жена си документ, в който пишело:
- Скъпа моя, през изминалата година съм записал следното:
- Не ме докосвай защото:
1. 200 пъти - боли ме главата.
2. 35 пъти, шшт, тихо ще чуят децата.
3. 20 пъти съседите слушат.
4. 12 пъти съм неразположена.
5. 50 пъти, толкова ли често искаш да го правим!
Е, ако през следващата година ще е така, как да не си намеря... любовница!?
Днес съседите не се караха! Може да са си сърдити нещо...
Засичам се в коридора с дъщерята на съседите, 17 годишна, засукана тийнеджърка.
- Светле. Много яка блузка си имаш.
А тя ме поглежда игриво и със светнали очета ми отвръща:
- Отдолу нямам нищо!
И ми смига.
- Нищо - викам и - ще пораснат.
– Скъпи, видя ли новата ни съседка?
– Видях я, защо?
– Струва ми се много палава! Надявам се си я игнорирал!
– Охооо, даже три пъти...