Вицове за съседи
В тази категория има 3542 вица, разпределени в 237 под-страници.
Когато жена ми замина, бях много тъжен и отчаян... Взех си куче... за компания, после и мотор... Преспах със съседката, която отдавна желаех... Животът ми започна да се нарежда. Глождеше ме само една мисъл. Какво щях да кажа на жена си, когато се прибере от работа...
Иванчо, към баща си:
- Тате, дай да изгоним мама. Аз вече не бозая, ти не ч*каш. Не си заслужава, само заради съседа да я храним.
Питате ме:
- Що е то гениалност?
- Съседът продаде апартамента си и след половин година се ожени за госпожицата, която го купи. Това е!
Съседката разправя:
- Видях в магазина един мъж - облечен стилно, фигурата супер! Реших, че това е тя - Съдбата... Пооправих си прическата, изпъчих гърди, приближих се... Мамка му! Манекен!
Моите съседи винаги слушат много хубава музика... независимо дали искат или не...
Да не забравяме, че сме народ, който за Нова година изпраща децата си да бият съседите с пръчка.
Съседки си говорят:
- А бе, аз ще взема да ти купя едни щори. Писна ми да гледам как мъжът ти
постоянно се разхожда гол.
- А аз ще ти купя очила. Не виждаш ли, че е твоят мъж.
Две приятелки си говорят:
– Леле муцка, съседът ти каква канара е само!!! Сигурно с*кса с него е страхотен?
– Да бе, все едно да лежи върху теб гардероб и да те опира с ключето...
Семейна двойка се преместила в ново жилище. Докато се хранели в кухнята, жената се загледала в прането на съседите:
– Я виж колко им е мръсно прането! Дали икономисват от прахта или пералнята им нещо не е наред?
Мъжът продължил да се храни без коментар. Така цял месец, щом виждала прането на съседите, жената коментирала, а съпругът мълчал. Веднъж обаче съпругата рекла:
– Най-накрая тази се научи да пере. Я погледни колко е бяло!
А мъжът отговорил:
– Не е виновна съседката. Просто аз измих нашите прозорци...
Съседката:
- Знаеш, че преди месец започнах работа като възпитателка в детска градина, нали? Е... Вчера в автобуса поправих, без да се замисля, смъкнатите панталони на един младеж...
Доктор Джоунс се грижил за здравето на индианците в съседният резерват. Една сутрин на вратата му почукала Сияйна Зора - най голямата дъщеря на вожда на племето:
- Док, Велик Вожд няма Ако!
- Няма страшно, дай му да изпие това хапче.
На следващата сутрин, Сияйна Зора почукала още по-тревожно:
- Велик Док, Най-Велик Вожд - никакво Ако!
Докторът проявил съчувствие и и дал две хапчета. Но на третата утрин, видял Сияйна Зора отново пред кабинета си.
- Велик Вожд - няма Ако!
Доктора разбрал, че проблема е сериозен. За това, той забъркал в един трилитров буркан десетина хапчета ISPUSNISAM, един черпак рициново масло, два черпака резлива бозичка, едни много готини билки и две шепи английска сол. Мислил, че проблема е приключил, но на сутринта на прага му, рошава и разплакана отново била вождовата щерка:
- Оооо, Док, помагай! Велико Ако - има! А вожд няма!
Митко досаждаше на съседите с тромпета си по 5 часа на ден. В продължение на месец.
А докторът за 5 минути му го извади от г*за...
В консерваторията, изпит по цигулка:
- Колега, повечко е трябвало да свирите!
- Накъде повече, седми съсед се обеси!
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпи!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
Някакъв поп си поправял оградата на двора, а съседът му го гледал с любопитство.
По някое време попа попитал:
- Гледаш как се забиват пирони ли, за да се научиш и ти?
Онзи:
- Не бре попе, чакам да чуя какво ще кажеш, когато се уцелиш с чука по ръката?!