Вицове за селяни

В тази категория има 355 вица, разпределени в 24 под-страници.

Оценка: 3 от възможни 10 - общо: 8903

Отива селянин в града на пазар. Влиза в един магазин.
- Госпойце, искам една люлякова риза.
Продавачката му показва лилава риза.
- Не, госпойце, люлякова.
Продавачката му показва розова.
- А бе госпойце, люлякова - и посочва един рафт.
- Но това са бели ризи.
- Е какво, бял люляк няма ли?

Добавен преди 7 години Харесвам този виц!

Старозагорски селяни отишли при попа и го питали:
- Дядо попе, студентите докато вадят цвекло, пеят една песен, но не всичко ѝ разбираме. Пеят - "забравил шута ранга свой, влюбил се в своята кралица". Какво е туй "шутаранга?"
Попът помислил, помислил и признал, че не може да даде отговор:
- То и на мен не всичко ми е ясно. Ето, в Светото писание пише - "И бе сам Ной в ковчега три дни и три нощи." Обаче кого ибе... как ибе... пък сам...

Добавен преди 7 години Харесвам този виц!

Семейство ловци на излет. Мъжът дава напътствия на съпругата си.
- И запомни! Много е важно, щом отстреляш дивеч да застанеш до него за да докажеш, че е твой. Защото могат да възникнат спорове с колегите!
Не след дълго, след като се разделят се чува изстрел и след това кавга и крясъци на жена. Затичва се мъжът и вижда, на една поляна съпругата си да крещи и тропа с крак. Пред нея стои селянин, мачкайки в ръцете си каскет, виновно гледа в земята и тихо говори:
- Добре, госпожо, всичко разбрах. Че е елен, елен е. Че вие сте го отстреляли, така е. Но мога ли да си взема поне самара с дървата?!

Добавен преди 7 години Харесвам този виц!

Един селянин трябвало да си закара пикапа на ремонт в града. Механикът му казал, че ще му отнеме два дни да го ремонтира и човекът си тръгнал пеша. Минал през железарията и си купил кутия боя и една кофа, които му трябвали. Срещнал и един приятел, който му дал две кокошки и един петел, в замяна на едно агне, което бил взел за Гергьовден от селянина. И сега нашият бил изправен пред проблема как да се прибере с толкова неща пеша. Докато умувал, минала една красива госпожа, току-що слязла от автобуса и го попитала дали знае как се стига до имението на един негов съсед. Той и отговорил, че е в същата посока и би я съпроводил, но не знаел как да се справи с всичкия си багаж.
- Много лесно, сложете кутията боя в кофата и я вземете в едната ръка, двете кокошки по една под всяка мишница и петелът в другата.
Учуден от съобразителността и, човекът изпълнил заръките и тръгнали. Очаквали ги около пет километра пътешествие. След няколко завоя по пътя, селянинът казал на спътничката си, че знае една пряка пътека, която ще им спести километър и половина. Жената го изгледала недоверчиво и му казала:
- Вижте какво, аз съм една достойна вдовица, придружавана, в момента, от един съвсем непознат човек. От къде да знам, че по средата на гората няма да се възползвате от моята беззащитност, няма да ме подпрете на едно дърво и няма да ме изнасилите няколко пъти с този големия, който, виждам, Ви се люшка из потурите?
- Но, моля Ви се, госпожо! Как можа да Ви хрумне подобно нещо? Аз не бих сторил това на никоя жена! Дори и да бих искал, как бих могъл да го сторя с толкова багаж?
- Това е лесно, ще сложите петела на земята и ще го захлупите с кофата, отгоре и ще сложите боята, а кокошките аз ще ги държа...