Вицове за шефове
В тази категория има 2714 вица, разпределени в 181 под-страници.
Секретарка прави свирка на шефа си. В този момент влиза заместника му. Шефът:
- Г-н Георгиев, присъединявайте се!
Заместникът, притеснено:
- Към кого?
Шефът прави оперативка и обявява:
- Зле са нещата. Ще трябва да съкратя един от вас.
- Ааа, шефе, аз съм жена с три деца. Не може.
- А аз съм от малцинствата, продумал тихо циганина.
- Нали няма мен да съкратите, щото съм мюсюлманин?
- А на мен, шефе, ми остава една година до пенсия...
Тогава всички вперили поглед в последния работник - млад бял християнин, при това ерген. Той се почесал по врата и рекъл:
- Какво ме гледате, бе? В последно време живея с чувството, че съм гей!
Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която имам (пазя я за специални случаи). Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата ми огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото осъзнах, че днес в офиса ще съм номер 1. Излязох от нас, вървях и виждах, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми. Но той успя да развали хубавото ми настроение само с едно изречение:
- Какво си облякъл бе, Иване?
- Шефе, днес е петък може ли да си тръгна няколко минути по-рано?
- Колко минути?
- Ами... 480 минути...
Мъж на средна възраст, с приличен личен бизнес, назначава младо момиче за секретарка. За да я въведе в естеството на производството на сладкарски изделия, с каквито между впрочем се занимавал, я развеждал из цеховете и заобяснявал:
- Тук се подготвя тестото за кроасаните.
- Иииии, баси якото! - изцвилила възторжено ефектната блондинка, с гръдна обиколка колкото на средно голяма летяща чиния и крака дълги като извинение на изневеряващ мъж.
- А тук се приготвя сладоледа.
- Иииии, баси якото!
- Това е цехът за опаковки.
- Иииии, баси якото!
Еднотипната реакция леко подразнила шефа и той попитал:
- А освен „Иии, баси якото,“ друго можеш ли?
- Да, свирка!
- Иииии, баси якото!
Пена отишла в града и се хванала на работа.
Срещнала Рада:
- Пено ма, що работиш у градо?
- Ами секретарка съм.
- А какво значи секретарка, ма? Що правиш?
- Ами държа п*ниса на шефа.
- Какво е това п*нис ма, Пено?
- Ами също като к*р, само че меко.
Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"
При шефа на цирка идва жена - дребничка, с очила, същинска божа кравичка. Казва:
- Искам да стана при вас дресьор на тигрите!
Шефа се засмива:
- Ами ето ги там тигрите, точно са се разбеснели, ходете да ги успокоите.
Жената спокойно влиза в клетката и изревава оглушително:
- ИЗРОДИ! МИРНО!!!
Тигрите направо приседнали от изненада, а един по-малък се напикал чак.
Ошашавеният директор:
- Вие така ли сте правили и на предишната си работа?
- Да.
- А къде е било това?
- Бях класна на седми "Б" в спортното училище...
Шеф към подчинения си:
- Вземи метлата и измети тук!
- Извинете, но аз съм завършил все пак УНСС!
- Дай да ти покажа тогава как се прави...
Служител отива при шефа си.
- Шефе, утре ще чистим основно къщата и жена ми иска да изнеса всичко от тавана, бараката и гаража и да изтъркам всички кухненски шкафове.
- Съжалявам, обаче в момента не ни достига работна ръка. Не мога да те освободя.
- Благодаря, шефе. Знаех си, че мога да разчитам на теб!
Вратата в офиса се отваря с трясък:
- Добре де, колеги, да му се не види, кой последно беше в тоалетната!?
- Аз!
- А, Вие ли, шефе?! Колко хубаво мирише само!
Лодка с рибари. Изведнъж нещо тежко се заплита в мрежите. Със зор ги вадят, а вътре - русалка. Шок и тишина. След малко шефа я хваща и я мята обратно във водата.
- Е що? - пита един от рибарите.
- Е как? - отговаря шефът.
Общ работник вече не издържа на зверския труд и ниското заплащане... отива при шефа и му вика:
- Шефе, повече не може така, искам заплата от 3000 лв. и почивка в събота и неделя!
- Готово, няма проблеми... ама какво ще кажеш за заплата 5000 лв., личен автомобил и безплатна карта за 10 дневна почивка?
- Шефе, ти се майтапиш?
- Ааааа, ти първи започна!
Седи мъж в кръчмата, замислен, пред него питие. Минава една мутра край него, грабва му чашата и я изпива. Мъжът се разплакал.
- Не плачи, светът не свършва с това, че са ти изпили питието! - съчувствено му казал сервитьора.
- Какво да ти кажа, вече нищо не ми остана. Сутринта отивам на работа, шефът ми каза, че съм уволнен. Викам си да взема да изтегля някой лев - оказа се, че банката фалирала. Прибирам се, съдия изпълнител запечатал жилището. Съседът ми каза, че жена ми тръгнала с най-добрия ми приятел. Дойдох тук с последните си пари бях взел отрова, мислех си да я изпия с питието, но и него ми взеха.
- Шефе, разбрах че жена ми е к*рва.
- Не така Иване, трябва да кажеш разбрах ,че моята е лека жена.
- Аз за Вашата знам шефе, ама сега и моята.