Вицове за шефове
В тази категория има 2748 вица, разпределени в 184 под-страници.
Когато го няма шефа - всички са доволни. Когато я няма чистачката - всички мрънкат. И се замисляш, кой е по-нужен във фирмата.
Сподели
Бизнесмен вика секретарката си:
- Утре летим за Франция, за една седмица. Имам важна среща...
Секретарката се обажда на мъжа си:
- Утре отивам във Франция със шефа за 1 седмица.
Мъжът звъни на любовницата си:
- Моята я няма 1 седмица. Ще се скъсаме от чукане.
Учителка по пиано, към ученика:
- От утре, една седмица няма да имаме уроци, репетирай наученото!
Внук звъни на дядо си:
- Дядо, от утре имам 1 свободна седмица. Нека отидем за риба, нали ми обеща! Моля те, дядо!
Бизнесменът:
- Отлагаме командировката.
Секретарката:
- Нещо се обърка, няма да летим.
Мъжът:
- Да му е*а майката, провал, моята няма да лети.
Учителката:
- Оказва се, че съм здрава и продължаваме с уроците.
- Дядо, трябва да отложим рибата. Учителката не е болна...
Бизнесменът:
- Повикай такси, след час е полетът...
Навремето бяхме в машинното... пушехме и... псувахме шефовете... Бяхме единни... После станах шеф и... всички псуваха мен... Бяха единни... срещу мен... Сега съм шеф на шефовете... Самотно е... Няма кой да те напсува...
Поздрав по радиото:
- Шефа на столичния крематориум поздравява тъща си с песента "Искам огън да ти дам."
Секретарка прави свирка на шефа си. В този момент влиза заместника му. Шефът:
- Г-н Георгиев, присъединявайте се!
Заместникът, притеснено:
- Към кого?
Шефът прави оперативка и обявява:
- Зле са нещата. Ще трябва да съкратя един от вас.
- Ааа, шефе, аз съм жена с три деца. Не може.
- А аз съм от малцинствата, продумал тихо циганина.
- Нали няма мен да съкратите, щото съм мюсюлманин?
- А на мен, шефе, ми остава една година до пенсия...
Тогава всички вперили поглед в последния работник - млад бял християнин, при това ерген. Той се почесал по врата и рекъл:
- Какво ме гледате, бе? В последно време живея с чувството, че съм гей!
Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която имам (пазя я за специални случаи). Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата ми огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото осъзнах, че днес в офиса ще съм номер 1. Излязох от нас, вървях и виждах, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми. Но той успя да развали хубавото ми настроение само с едно изречение:
- Какво си облякъл бе, Иване?
- Шефе, днес е петък може ли да си тръгна няколко минути по-рано?
- Колко минути?
- Ами... 480 минути...
Мъж на средна възраст, с приличен личен бизнес, назначава младо момиче за секретарка. За да я въведе в естеството на производството на сладкарски изделия, с каквито между впрочем се занимавал, я развеждал из цеховете и заобяснявал:
- Тук се подготвя тестото за кроасаните.
- Иииии, баси якото! - изцвилила възторжено ефектната блондинка, с гръдна обиколка колкото на средно голяма летяща чиния и крака дълги като извинение на изневеряващ мъж.
- А тук се приготвя сладоледа.
- Иииии, баси якото!
- Това е цехът за опаковки.
- Иииии, баси якото!
Еднотипната реакция леко подразнила шефа и той попитал:
- А освен „Иии, баси якото,“ друго можеш ли?
- Да, свирка!
- Иииии, баси якото!
Пена отишла в града и се хванала на работа.
Срещнала Рада:
- Пено ма, що работиш у градо?
- Ами секретарка съм.
- А какво значи секретарка, ма? Що правиш?
- Ами държа п*ниса на шефа.
- Какво е това п*нис ма, Пено?
- Ами също като к*р, само че меко.
Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"
При шефа на цирка идва жена - дребничка, с очила, същинска божа кравичка. Казва:
- Искам да стана при вас дресьор на тигрите!
Шефа се засмива:
- Ами ето ги там тигрите, точно са се разбеснели, ходете да ги успокоите.
Жената спокойно влиза в клетката и изревава оглушително:
- ИЗРОДИ! МИРНО!!!
Тигрите направо приседнали от изненада, а един по-малък се напикал чак.
Ошашавеният директор:
- Вие така ли сте правили и на предишната си работа?
- Да.
- А къде е било това?
- Бях класна на седми "Б" в спортното училище...
Шеф към подчинения си:
- Вземи метлата и измети тук!
- Извинете, но аз съм завършил все пак УНСС!
- Дай да ти покажа тогава как се прави...
Служител отива при шефа си.
- Шефе, утре ще чистим основно къщата и жена ми иска да изнеса всичко от тавана, бараката и гаража и да изтъркам всички кухненски шкафове.
- Съжалявам, обаче в момента не ни достига работна ръка. Не мога да те освободя.
- Благодаря, шефе. Знаех си, че мога да разчитам на теб!
Вратата в офиса се отваря с трясък:
- Добре де, колеги, да му се не види, кой последно беше в тоалетната!?
- Аз!
- А, Вие ли, шефе?! Колко хубаво мирише само!