Вицове за шефове
В тази категория има 2714 вица, разпределени в 181 под-страници.
Служител отива при шефа си.
- Шефе, утре ще чистим основно къщата и жена ми иска да изнеса всичко от тавана, бараката и гаража и да изтъркам всички кухненски шкафове.
- Съжалявам, обаче в момента не ни достига работна ръка. Не мога да те освободя.
- Благодаря, шефе. Знаех си, че мога да разчитам на теб!
Шефът:
- От днес ще бъдете дясната ми ръка.
- Започвам да се страхувам от новите си задължения...
В мръсна канализация, водопроводчик и калфата му.
Подава се от мръсната вода шефа и казва:
- Ключ 14 ми подай.
Ония от "брега", му подава... Пак се появява изплувайки и вика:
- Учи се момче, че иначе цял живот ключовете ще подаваш!
Не подценявай способностите си. Това е работа на шефа ти.
В една фирма назначават нова служителка с огромен бюст. След това нещата се смарангясват. Мъжете я гледат с желание, жените и завиждат, въобще работата започва да не върви. Директорът на фирмата следи всичко с ужас. Все по-често мислите му рисуват предстоящия фалит. Накрая не издържа и вика служителката в кабинета си:
- Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но се налага да ви уволня.
- Какъв е проблемът, шефе? Имате претенции към моята работа ли?
- Не към работата... Виждате ли, проблемът е във вашия бюст... Нима не виждате? Цялата фирма ви зяпа и никой не работи...
- Само това ли?
- Само това!
Служителката става, бърка под блузата си, изважда отдолу изкуствени гърди и ги хвърля в кошчето за боклук.
- А сега?
- Ами, така е добре... отивайте да работите!
След като служителката си отива директорът изпада в размисъл, а след това вади изкуствената си челюст, мята я в същото кошче и казва:
- На ви сега, нали отдавна искахте да ги захапете, ето ви възможност...
- Ало, ало....
- Тук е телефонният секретар на Погребална Агенция "Късметче".
Пълно е с народ, но никой няма да ви отговори, а шефът отиде за стока...
Ц. Ц. се обажда на Б. Б.:
- Шефе, смятам да те предложим за Нобелова награда. Само се чудим в коя област?
- Как в коя бе, Цецо? - отвърнал Б.
- Естествено, че в Старозагорска, нали там съм построил най-много магистрали!
- Защо те уволниха?
- Шефът ме помоли да започна презентацията с някаква шега. На първия слайд, от презентацията, прикачих фиша от заплатата...
Миналата седмица беше рождения ми ден. Жена ми не ми честити. Моите родители бяха забравили, а също така и моите деца. Отидох на работа и дори колегите ми не ми честитиха рождения ден. Когато влязох в офиса си, секретарката ми каза:
- "Честит рожден ден, шефе!"
Почувствах се толкова специален. Тя ме покани на обяд. След обяда, тя ме покани в апартамента си. Отидохме там и тя каза:
- "Имаш ли нещо против, ако отида в спалнята за минута?"
- "Добре!" - казах аз.
Тя излезе 5 минути по-късно с торта за рождения ден, жена ми, родителите ми, децата ми, приятелите ми и колегите ми крещейки "изненада!!!"
Докато аз чаках на дивана... гол...
- Вярвате ли в живота след смъртта? - попитал един от младите си подчинени шефът на фирма.
- Да, господине.
- Добре, защото след като вчера си тръгнахте по-рано, за да отидете на погребението на баба си, тя се отби да ви види.
- Шефе, има ли WiFi?
- Има.
- Супер! Каква е паролата?
- NYAMAZAPLATI!
Оперативка.
- Петров, ти обичаш ли потни девойки?
- Не разбира се, шефе.
- А топла бира?
- Естествено не.
- Значи отпуската ти ще е в края на ноември.
Едва ли има друг език на планетата, при който можеш с 2 думи да проведеш смислен разговор, освен българският...
- Шефе, еб*ло си мамата!
- Що, бе, да му е*а мамата?
- Ами еб*ха ни мамата!
- Как, бе, да му е*а мамата?
- Е*а ли му мамата...
- Ами, е*и му мамата!
- Еб*л съм му мамата!
Гори сграда в Лондон. За нула време пожарната е там и търчат огнеборци на горните етажи да спасяват хората. Долу разтягат спасително одеяло и чакат. Някакво бяло момче, тинейджър – бутат го, долу го хващат с одеялото – един спасен. Следва още някакъв дядо, баба, 2 жени… По едно време горе изправят един черен. Бутат го. Долу обаче пожарникарите мърдат с одеялото встрани и онзи черния се размазва на асфалта. Шефа на пожарната пристъпва леко напред, слага мегафона на устата и се провиква – „Абе тези изгорелите за к’во ни ги хвърляте?“
Вчера шефа ме вика в кабинета. Влизам, а той:
– От днес, ти... ще си ми дясната ръка!
Аз го гледам и отговарям:
– Шефе, малко се страхувам от своите задължения...