Вицове за шефове
В тази категория има 2714 вица, разпределени в 181 под-страници.
Али Баба и 40-те разбойници отишли да обират един манастир.
- Събирайте монахините! - наредил Алито.
- Шефе, а оная дебелата, и нея ли? - попитал един.
- Да бе и нея, казал босът.
Събрали монахините и Али Баба пак наредил:
- Пребърквайте ги навсякъде за скъпоценности и каквото намерите!
Онзи пак:
- Шефе, ама и тая дебелата ли, бе?
- Да бе и нея! - леко нервен отговорил шефът.
След като ги пребъркали, Али Баба рекъл:
- Айде сега ги наредете до стената и ги почваме... да ги оправим.
Онзи пак се обадил:
- Абе, шефе, ама и тая дебелата ли?
А тя се провикнала:
- Ееее, тоя па, вечно нещо не чул, вечно не разбрал...
Циганин вика малкото цигане и му казва:
– Слушай, сине, сега ще ти обясня, за какво са петте пръста на ръката. Виждаш ли го този? - показва палеца.
– Виждам, тате.
– Този е за хвърляне на зарове, за броене на карти. А този виждаш ли го? - показва показалеца.
– Виждам, тате.
– Този е като те вкарат в полицията да викаш, не бях аз – ей онзи беше… А тоя виждаш ли го? - показва безименния.
– Виждам, тате.
– Този много важно пръст, тати. С него може да оправиш вратовръзката на шефа, да му изтупаш ревера… А този (показва кутрето), той пък е много удобен да си бъркаш в ухото с него, в носа и…
– Тате, а тоя средния що го пропусна, бе?
– Малък си още. Като пораснеш, тогава ще ти кажа…
Минали години, цигането станало голям циганин, оженило се и след първата брачна нощ отива при баща си:
– Аре, бе, кажи за к’во е средният пръст?
– Ти снощи с жената прави ли туй-онуй?
– Правих.
– Колко пъти?
– Ми, три пъти...
– Ами, ако беше поискала 5?
– Е, тати, млад съм още, ще се справя…
– А ако беше поискала 7?
– Трудно, тати, ама щях да се пробвам…
– А ако беше поискала 10?
– Стига бе, тати, ти мене за какъв ме взимаш?
– Е, точно затова е този пръст, сине – да я чукаш по главата и да викаш „Ти луда ли си, ма…“
- Шефе, днес не мога да дойда на работа, много съм болен.
- Как така? Днес имаме много важна среща, това не може да се отложи, колко си болен?
- Амииии... в момента чукам сестра си, колко болен мислиш, че може да съм...
При шефа на голяма фирма отива кандидат за ръката на дъщеря му. Седнали, пийнали и тъста пита кандидат зетя:
- Хубаво сте решили да се жените, ама с какви пари ще направите сватбата?
- Господ ще ни помогне...
След час бащата отново:
- А ти, как смяташ да издържаш дъщеря ми?
- Господ няма да ни остави...
Тръгнал да си ходи зетя и тъста пак разпитва:
- За деца мислили ли сте?
- Господ ще каже...
На другия ден бащата отива в офиса си и секретарката се интересува:
- Шефе, как беше снощи с момчето?
- А бе, загубеняк от класа е, но ми хареса, че ме нарича господ...
- Днес шефът ме уволни, защото съм бил направил с фотошоп снимка, на която 16 годишната му дъщеря е лапнала 23 см ми х*й. И след това съм пратил снимката на всички колеги. Някои колеги го сметнаха за смешно, повечето бяха отвратени, а аз бях объркан... Какво по дяволите е фотошоп?
- Ако шефът сутрин ви къса нервите, не унивайте – съпругата му вечер тъпкано му го връща...
Баба Гина чистачката, намери върху бюрото на шефа едно бонбонче и го хапна. До вечерта беше почистила цялата сграда, квартала, а вечерта я видях да мете пред Била...
По телевизията казват, че в сряда ще дойде Краят на Света.
Шефа събира работниците:
– Така, значи, в понеделник бачкаме, вторник бачкаме, сряда е потопа, четвъртък и петък бачкаме, а събота отработваме сряда...
Директорът на компания съобщава на секретарката си:
- Този уикенд заминаваме на задгранична командировка. Стягай си багажа!
Секретарката казва на мъжа си:
- Скъпи заминавам със шефа в командировка. Оправяй се сам!
Мъжът звъни на любовницата си:
- Жена ми няма да я има, хайде да се видим!
Любовницата се обажда на частния си ученик по математика:
- Затрупана съм с работа и уроците се отменят!
Доволният ученик търси дядо си:
- Дядо, за уикенда нямам уроци, да идем за риба!
Дядото /директорът/ вика секретарката:
- Внукът иска да прекара почивните дни с мен. Отлагам пътуването!
Секретарката се обажда на мъжа си, той на любовницата, а тя на ученика. Последният с неохота съобщава на дядо си, че ще има уроци.
Директорът отново вика секретарката:
- За уикенда съм свободен. Стягай багажа!...
Влиза клиент в зоомагазин и пита продавача, защо папагалите са с различна цена. Продавачът му обяснява:
- Онзи струва 50 евро, защото говори един език. Този до него струва 70 евро, защото може да работи с компютър.
- А онзи опърпаният в ъгъла, какво може, че цената му и 500 евро? - пита клиентът.
- И аз не знам какво може, но чувам останалите да му викат "ШЕФЕ".
Момента, в който трябва да напуснеш фирмата, в която работиш, е когато видиш шефа си да търка билетчета от националната лотария.
Холивуд в космоса:
1. Космическият кораб е място, където мястото не е проблем.
2. Всяка кабина на космически кораб е хол с удобни кресла, плюс един-два пулта за правостоящи.
3. Коланите са излишни, тъй като е създадена изкуствана гравитация (но не са необходими ротиращи части за тази цел).
4. Извънземните членове на екипажа нямат нищо против g=9.80667 m/s^2, тъй като това е ускорението на повърхността на всяка планета във Вселената (все пак g е универсална константа).
5. Корабът не изпитва никакви претоварвания при криволинейно движение или при надлъжно ускорение. Например ускорение от 0 до Warp 8 за части от секундата не разлепват екипажа по безкрайно здравите стени на кораба.
6. Във връзка с т. 5 - завой на 90 градуса при Warp 8 не предизвиква дори разливане на кафето на капитан Пикард.
7. Капитан Пикард никога не спи.
8. Основната модна линия на бъдещето е анцунгът.
9. За да се телепортирате дори под стотици метри скална маса е достатъчно да сте си купили анцунг и да се барате по значката.
10. Навигаторът е винаги жена, обикновено пичка, винаги лейтенант, винаги стои права и винаги констатира попаденията върху корпуса.
11. При попадение върху корпуса винаги пада (до шест пъти в епизод) сноп кабели сред фонтан от искри зад навигатора.
12. Кабелите във всеки кораб са зле закрепени.
13. Освен падане на кабели други поражения обикновено няма.
14. За да завие космически кораб, той обезателно трябва да се наклони. Без вираж не става.
15. Двигателите, изстрелите и космическият екшън са толкова шумни неща, че дори вакуума не е преграда за звуковите вълни (това важи за всички филми - трябва да се чува, понеже народа или ще заспи, или ще почне да задава тъпи въпроси).
16. Не е необходимо да се чака, за да се поеме какъвто и да е курс от орбитата на някоя планета. Всеки момент за старт е подходящ.
17. Движението на телата в космоса е праволинейно. Привличането на обекти като планети и звезди може да се пренебрегне.
18. Не е необходимо да се притеснявате, че летите със свръхсветлинна скорост през астероиден облак. Щитовете издържат на сблъсъци с всякакъв импулс.
19. Това, че разни звездици профучават към вас не трябва да ви притеснява. Компютърът прави маневри за вашата безопасност. Което също не е проблем, предвид т. 6.
20. Компютърът отговаря на обръщението компютър с пийукане "пиу1.wav". Когато му зададете команда гласово, отговаря с пийукане "пиу2.wav".
21. Компютърът е свръхсложна електронна машина, на която обаче са забравили да сложат звукова карта, способна да каже нещо повече от "пиу". Във връзка с това не очаквайте гласов отговор.
22. Научният офицер е гениален и или е miss PlayMate, или и без да е т`ва си е супер пичка.
23. Във екипажа винаги има гениален негър. (често роботизиран).
24. Всички планети във нашата вселена имат подходящи за живот условия. Еднаква със земната гравитация, кислород, размери, температура. Въпреки всичко не са заселени.
25. Всички извънземни са хуманоиди.
26. Извънземна раса от съседна галактика, живееща в съвсем различни условия от земните, има 1-2 различия от нормалния човек - например збръчкано чело или липса на чувство за хумор.
27. Вулканите се намръщени, гадни копелета. Има съмнения, че са комунисти и наследници на мръсните руснаци.
28. Официалният език в цялата Вселена е английският. (Тук се оправдаваме със съвършен транслатор, който дори модифицира движението на устните на извънземния, така че да съответства на английския текст.)
29. Транслаторът превежда без проблем, дори езици, за чието съществуване не се е предполагало по-рано.
30. Единствено американците могат да строят космически кораби. Всъщност, на Земята никога не са съществували други държави. Най-много да се появи някой англичанин.
31. Негърът в екипажа прилича повече на извънземен, отколкото срещаните пришълци.
32. Докторът на борда лекува трипер само с фенерче.
33. Шефът на охраната винаги забива научния офицер.
34. Шефът на охраната обикновено е от Тексас и има бушовски акцент.
35. Необходимости като храна, вода и кислород се синтезират от околния вакуум.
36. Лазерните лъчи летят със стотина километра в час, за да може да бъде проследено попадението от зрителя.
38. Попадението предизвиква само напречно клатене (и падане на кабели).
39. Достатъчно е капитана да се обади по видеофона и пришълците прекратяват огъня.
40. Повредите се изразяват в проценти - Deflector shields condition - 25% (and dropping), Hull damage - 81%. Освен това се повреждат разни сложни работи като "quantum generator", "fluctuating actuators", "laser capacitors".
41. Квантовият генератор е нещо по двигателите, което при попадение предупреждава компютъра, че иска да избухне. Лейтенантът докладва в хола на капитана, който нарежда изхвърлянето му. За целта всеки квантов генератор конструкционно е построен върху релси, така че това да стане лесно.
42. Капитанът винаги има лична драма...
Един поискал увеличение на заплатата с аргумента:
- Ожених се!
Шефът му отговорил:
- Съжалявам, за нещастни случаи извън работното място фирмата ни не носи отговорност.
Мутра кара шефа си със служебната кола. На пътя настигат монахиня, която се прибирала пеш към манастира. Мутрата спрял колата, слязъл, разпапурил монахинята от бой и се върнал в колата. Шефът с недоумение го попитал:
- К'во направи бе човек?
- Хааа... Кой е казал, че Батман е непобедим!
Планове по години:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…