Вицове за шоколад
В тази категория има 569 вица, разпределени в 38 под-страници.
Една секретарка казала на шефа си:
- Господин Иванов, работя за Вас усърдно вече пет години. А пък заплатата ми - все една и съща! Няма ли възможност малко да ми я увеличите?
Ония ѝ отговорил:
- Марче, аз и в момента ти давам много висока заплата! Ама - живееш много нашироко, бе, моето момиче! Ето сега - рано-рано си изяла цял портокал! А ето какво трябваше да направиш: от едната половина си направи фреш сутринта. От другата половина - плодова салата на обяд! Кората на едната половина - издълбай и я използвай за пепелник. А другата част от кората - раздроби на дребни парченца и използвай като ароматизатор за въздух! Разбра ли сега? Действай!
На другата сутрин шефът попитал:
- Марче, вслуша ли се в моя мъдър съвет да живееш по-икономично?
Тя отвърнала:
- Разбира се, господин Иванов! Вчера си купих един шоколад. Половината изядох вкъщи на вечеря. Другата половина - тук, в службата на закуска. От станиола си направих чудесни обеци, колие и гривна! От целофана направих презерватив на моя приятел. А после, съдържанието на презерватива сложих вместо сметана в сутрешното Ви кафе!
Пътувам за морето с нощния влак, в кушет вагона. Сам съм в купето. Сам... та чак тъпо сам. Излязох в коридора да се поразсея и... На съседния прозорец - кацнало едно... врабче! Гледа ме упорито-закачливо. Едно такова, хубавичко. Отворих пред мен, пак поглеждам, пак ме гледа. И вее коси на вятъра.
- Не ти се спи, а? - подхвърля ми тя.
- Да поиграем на "ку-ку"?! Ако не те е страх, де.
Мен малко ми трябва, ама така, отдалече, да не уплаша врабчето:
- А как се играе?
- Лесно! Да влезем в купето, ще ти покажа! - и ми намигна.
Е, това намигване ми подпали сармите. Но се държа на положение.
- Дадено! - рекох ѝ.
Влязохме. Тя пази дистанция. Да видим докога...
- Първо - казва - ти си затвори очите, и ще ги отвориш, щом кажа "Ку-куу!"
Затворих ги, след малко чух "Ку-куу!" и... очите ми изскокнаха!
Тя бе напълно гола! О, небеса! По-гола няма накъде. А аз я зяпам като... Като диабетик вафла я зяпам. Шоколадова. И все така ми се усмихва...
- А сегааа аз затварям очи - пое пак тя инициативата - и като кажеш "Ку-куу", ще ги отворя!
Минута още се трещих, докато думите ѝ отново ме дръннат в китарата, и за пет секунди се бях съблякъл.
- Ку-кууу!
- Ооо, чудесно! - каза тя.
- Твой ред е. Затвори очи, ще те приближааа, но не ги отваряй, докато не кажа "Ку-кууу!"
Затворих ги... Влакът потропва. А чайникът кипна! Фантазии се запрескачаха. Присвих устни в очакване... Нищо! Не каза ли "Ку-куу?" Ослушвам се - пак нищо!
- Хеей, каза ли "Ку-куу!"?
Отговори ми влакът! Облеших очи - никой!!! Ни момиче, нито дрехи, ни панталон, ни портфейл... Ни-кой! И в коридора. Мамммм... Е, поне чаршаф има. Ових се, слязох на гарата, а там на перона - още трима по чаршафи! Единият ми вика:
- Как е, колега? И ти ли игра на "Ку-Ку?"
Тази нощ, както си броя овце, за да заспя и... бааам... в средата на стадото... шоколад!
Меню за изхвърляне в „Черешката на тортата:“
- В петък вечер си задавам фундаменталния въпрос – какво бих сготвил на гостите си, ако участвах в „Черешката на тортата“. Понеже това е важна тема, след дълго мислене стигам до следното меню:
Салата – домати от Кауфланд за 2.40 килото – лъскав, твърд, груб зеленчук с консистенция на объл градински камък, гарнирани със сирене „Булка чеиз“ и обилно поръсени с олио от онова, дето рекламираше Веско мАринов…
Разядка – русенско варено с намачкан праз, поръсено с тънки струйки майонеза „Краси“ и намачкан чесън.
Основно – бахур соте, гарниран с качамак, чипс от препържени свински ушички и варени на пара крака от младо козле, поръсени с марината от горчица, уиски „Блек рам“, люти чушки и стрит на ситно аспирин „Байер“.
За десерт бих приготвил нещо ефирно – шоколадов мус с разтопен локум и в допълнение суфле с пълнеж от бонбонки „Карамел Му“, ром „Атлантик“ и хрупкава консистенция от стрити кори на вафли „Боровец“.
За изненада на гостите бих подготвил танц със саби, изпълнен от двама мои познати – Гошо Пастървата и Сандо Светкавицата – потомствени алкохолици от квартал „Гевгелийски“, а след това ще ги довърша с палавата игра – „Изпей песен на Роси Кирилова на фалцет в съпровод на ударно-пробивна бормашина Акита“.
Мисля, че това не е била последната вечеря на Титаник, но за гостите си не съм сигурен дали това не би било последната вечеря в живота им…
Младеж пред млада продавачка на касата в супера:
- Дайте ми един шоколад и 10 презерватива.
- За един шоколад толкова пъти няма да ви дадат!
- Айде бе, той шоколада се чупи на кубчета!
Прибира се съпругата в къщи и заварва картинка. Детето реве, а бащата яде шоколад.
- Защо плачеш моето момче? Тати не ти дава шоколад ли?
Бащата:
- Не дава мама, а тати шоколад не дели!
Моята ми каза,че съм стиснат. Казах че греши, и ѝ предложих да отидем за шоколад! Беше доста вълнуващо, досега не беше дарявала кръв!
- Мамо, провиква се Марийка, искам още шоколад!
- Какво се казва, миличка: Ако?
- Ако е останал!
Снощи излизах с приятели и една дама от компанията ме помоли да я закарам до тях. Качихме се в колата и по пътя помоли да спра до денонощния да си вземе шоколад. Направих се аз на кавалер и се връщам в колата с един шоколад Линдт и кво да видя - на таблото едни прашки. Ядосах се, но нищо не казах, закарах я до тях и си мисля. Баси, не стига че я закарах, ами и ми прави намек, че таблото на колата мръсно. Ами като я дразни, че е прашно, що не го изчисти...
Говорят си група старци, от какво ядене се получава най-добра ерекция:
- Орехи с мед.
- Цариградски локум.
- Шоколад с бадеми.
- Виагра.
- Боб с вафли.
- Кой ти го каза?
- Един войник.
КАК ДА РАЗБЕРЕШ, ЧЕ СИ УЧИТЕЛ?
Имаш интуитивно усещане за неявните неща.
Дори да чуваш 25 различни гласа зад гърба си, знаеш всеки един от тях на кое точно дете принадлежи.
Когато отиваш в магазина и чуеш думите „Това е г-н/г-жа...”, знаеш че си забелязан.
Двадесет и пет деца, всеки ден, случайно се обръщат към теб с „мамо“ или „тате“ в един или друг момент.
Може да изядеш множество блюда за по-малко от 25 минути.
Тренирал си се да ходиш до тоалетна два пъти на ден - голямо междучасие и след часовете.
Оценяваш достойнствата на боклука и отпадъците, защото знаеш какво може да направиш от руло на тоалетна хартия или от пластмасова кутийка от маргарин.
Изпитваш неистово желание да удариш плесник на всеки който казва: „Чудесно е да работиш от 7 до 15 часа и да си свободен цяло лято”.
Вярваш, че шоколадът е разнообразна храна.
Разбираш кога е пълнолуние без дори да си погледнал навън.
Вярваш, че ще те застигнат неописуеми злини, ако някой каже: „Децата са много добри днес.” (затова чукаш на дърво или си плюеш в пазвата с „Да не чуе дявола!!!“)
Изпитваш импулсивна нужда да говориш със случайно срещнати деца относно поведението им на обществени места.
Убеден си, че кофеинът трябва да бъде в интравенозна форма.
Харчиш повече пари за училищни неща, отколкото за собствените си деца.
Не може да стигнеш до училище без да събереш поне 5 неща по пътя си, за които си убеден, че ще ти потрябват в работата.
Изискваш от своите приятели при разговор непременно да изразят одобрение или неодобрение с ръка.
Откриваш истинска прелест в чашката напълнена с перфектно подострени моливи.
Тайно си пристрастен към дезифектанта.
Мигновено разбираш поведението на децата в една или друга ситуация, след като се срещнеш с техните родители.
Когато шумът на обществените места е по-силен, импулсивно се провикваш „Шшшът“ или потропваш по масата (ако има такава).
Повтаряш едно и също нещо по няколко пъти, добавяйки след всяко изречение въпросите: „Разбрахте ли?“, „Ясно ли е на всички?“, „Запомнихте ли?“
Пазиш и съхраняваш картички, рисунки, бележки… Шкафовете у дома ти са препълнени със „спомени“, за които можеш да разказваш с часове.
След шест часа в училище, най-прекрасната музика за твоите уши е тишината.
Молитвата ти винаги завършва с думите „Господи, пази децата!“
Мъжете са като...
Мъжете са като... Плочки за пода - ако ги поставиш правилно първия път, можеш да се разхождаш върху тях с години.
Мъжете са като... Банкова сметка - без много пари не събират много интерес.
Мъжете са като... Миксер - трябва ти, но не си съвсем сигурна защо?
Мъжете са като... Шоколад - сладък, приятен и обикновено се лепят право за задните ти части.
Мъжете са като... Кафе - най-хубавите са богати (на вкус), топли и могат да те държат будна цяла нощ.
Мъжете са като... Рекламите - не можеш да вярваш на нито една дума, която казват.
Мъжете са като... Компютрите - трудни за разбиране и никога нямат достатъчно памет.
Мъжете са като... Хладилна чанта - зареди ги с с бира и можеш да ги заведеш където и да е.
Мъжете са като... Копирни машини - трябват ти за размножаване, и май това е всичко.
Мъжете са като... Държавни ценни книжа - трябва им дълго време да стигнат до състояние на зрелост.
Мъжете са като... Място за паркинг - хубавите вече са заети, а тези, които са останали са или (за) инвалиди или са прекалено малки.
Мъжете са като... Пуканки - удовлетворяват те, но само за малко.
Мъжете са като... Банан - колкото по-стар става, толкова по-малко твърд е.
Мъжете са като... Снежна буря - никога не знаеш кога ще дойде, колко сантиметра ще е и колко време ще продължи (издържи).
Шоколадът е най-добрата инвестиция... Изядеш 300 грама, спечелиш 2 килограма...
Човек, който седи в една стая с шоколад и не го яде, е лош човек!
По време на закуската съпругата казва:
- Сигурна съм, че не помниш какъв ден е днес.
- Глупости, много добре знам какъв ден е днес! - отговаря съпруга и тръгва за работа.
В 10:30 на вратата се звъни. Жената отваря и вижда на прага букет от прекрасни рози.
В 13:00 отново се звъни. Този път на прага намира кутия с любимите си шоколадови бонбони.
В 15:00 отново се звъни. Този път страхотно кожено палто.
Вечерта съпругът се прибира и тя му казва:
- О! Скъпи! Първо цветя, после бонбони, после кожено палто! Това е най-страхотния ден на Военно-въздушните сили в моя живот...