Вицове за щъркели
В тази категория има 311 вица, разпределени в 21 под-страници.
- За какво си мислят двойка жаби и двойка влюбени на брега на реката?
- Не дай си Боже да дойде щъркела.
1
Приликата между жена и жаба.
И двете имат голяма уста и двате ги е страх от щъркела.
4
1. Как се лови риба? * Хвърляш не запалена цигара във водата и рибата излиза да ти поиска огънче *
2. Къде морето е най-сухо? * На картата *
3. Мелез между крава и костенурка? * Теле с каска *
4. Любимо питие с 'К'? * Каса бира *
5. Защо кукувиците снасят яйцата си в чужди гнезда? * А ти можеш ли да отгледаш пиле в часовник!?! *
6. По какво се движи влака? * По разписание *
7. Остър ляв завой, коя гума на колата не се върти? * Резервната *
8. В джунглата докарали телефон, кой ще се обади? * Който има левче *
9. Коя е най-дългата дума? * Ластик, можеш да я разтягаш колкото искаш *
10. Колко завоя има в света? * Два: ляв и десен *
11. Какво си мисли щъркела като стои на един крак? * Че ако си вдигне и другия ще падне *
12. А какво си мисли човек като стои на един крак? * Че е щъркел *
13. Защо който пуши Стюардеса не остарява? * Умира млад *
14. На кой цар короната е най-голяма? * На този дето главата му е най-голяма *
15. От коя страна на чашата е дръжката? * Външната *
16. В каква чаша се налива вино? * В празна *
17. Виетнамец и руснак се състезавали, кой ще изпие повече машинно масло. Победил виетнамеца. Защо? * Защото изпил повече машинно масло *
18. Като го хвърлиш бяло, като падне жълто? * Яйце *
19. Коя риба е най-малка? * Тази, на която опашката е най-близо до главата *
20. Защо Наполеон е бил на бял кон? * Да не ходи пеш *
21. Коя е най-горната част на колата? * Прахът *
22. Какво има в центъра на София? * 'Ф' *
23. Кога виждайки 4 казваш 16? * 4 часа след обет *
24. Какво има в края на всеки път? * 'Т' *
25. Каква е разликата между лъвът и кучето? * Можеш да кажеш 'I love you' , но не можеш да кажеш айкучю *
26. Какво ще си помислиш, ако видиш човек да ходи с надолу главата? * Че е новозенландец(от другата страна на Земята) *
27. Къде си роден(а)? * В родилния дом *
28. Малко червено мирише на нафта? * Ягода (Ти ли ще ми кажеш с какво да си поливам градината) *
29. Малко жълто яде камъни? * Малък жълт каменояд *
30. Малко жълто не яде камъни? * Малък жълт каменояд на диета *
31. Дълго бяло. Що е то? * Бял конец *
32. Дълго черно. Що е то? * Сянката на белия конец *
33. Малко кафяво царя от път отбива? * Лайно *
34. Малко червено, бере се със стълба? * Ягода (Ти ли ще ми кажеш, с какво да си бера ягодите) *
35. Малко червено с малко черно? * Муха с разбит нос *
36. Защо диаметъра на кръглата маса е 22 метра? * Защото рекорда по надплюване е 21 метра *
37. Нощна граблива птица с 9 букви? * Кооптакси *
38. Защо първо се вижда светкавицата, а после се чува гръмотевицата? * Защото очите са по-близо от ушите *
39. Голямо черно виси на стената? * Пиано (Ти ли ще ми кажеш как да си подреждам стаята) *
40. Кое е най-тънкото нещо? * Паста за зъби използвана от габровец *
41. Как можеш най лесно да преброиш жителите на Габрово? * Като хвърлиш 1 лев на центъра *
42. Негър влязъл в бяло море, какъв ще излезе? * Мокър *
43. Кой град в България е най-остър? * Трън *
44. Кой град в България е най-висок? * Кула *
45. Каква е разликата, когато падаш от първия и от деветия етаж? * От първия се чува 'туп а-а', а от деветия 'а-а туп' *
46. Защо в Америка правят бели шоколади? * За негрите да не си хапят пръстите *
47. Една камила бягала в пустинята, бягала и умряла. Защо умряла? * Хванала пневмония от вятъра който я духал *
48. По какво си приличат тъщата и тортата? * И двете са предпочитани студени и със свещи *
49. По какво си приличат бялата мечка и девствената жена? * И двете са на изчезване *
50. За какво се носи чадъра? * За дръжката *
51. Мелез между едногърба и двугърба камила? * Едно и половина гърба камила *
52. Мелез между змия и таралеж? * Бодлива тел *
53. Виси на стената и мирише на мърша? * Часовник с умряла кукувичка *
54. Как се лови заек? * Поръсваме един камък с пипер, заека го подушва, киха, удря си главата в камъка и припада, след което отиваш и го прибираш *
55. Какво е зиг-заг? * Най-краткото разстояние между две кръчми *
56. Малко, жълто и пълзи? * Виетнамец търси мина *
57. Малко, жълто и лети? * Виетнамец намерил мината *
58. Какво ще си помислиш, ако видиш на едно дърво накацали много врабчета? * Имат събрание *
59. Кога една жена може да направи един мъж милионер? * Ако преди това е бил милиардер *
60. Кога е празника на трабантчето? * 24 май-ден на книжнината *
61. Коя жена е цвете? * Мъжът на която е ливада *
62. Какво ще стане, ако маймуна се качи на едно дърво? * Маймуните на земята ще станат с една по-малко *
63. Може ли син химикал да пише червено? * Да, ако му е червен пълнителя *
64. Коя врата не се затваря? * Футболната *
65. Къде през лятото има лед? * В хладилника *
66. По какво си приличат стария телевизор и жената? * По това, че като им треснеш по един, започват да работят *
67. Как ще познаеш, че в хладилника има мравка? * По леко открехнатата врата *
68. Може ли само с един чадър да останат сухи осем момичета? * Да, ако не вали *
69. Кога термометъра се вдига? * При топло време *
70. Кога термометъра пада? * Когато не е добре закачен *
71. Кое е последното нещо, което минава през главата на муха блъснала се в бързо движещ се автомобил на магистрала? * Гъзът и *
4
Връщайки се от училище Иванчо вика:
- Бих искал да уведомя всички заинтересувани, че днес Иванчо се показа пълен глупак пред целия клас, когато на урока по полова култура повторих историята за щъркела, разказвана ми от някои лица намиращи се в този апартамент.
2
Детенце пита майка си:
- Мамо, верно ли е, че нас ни храни Дядо Господ?
- Общо взето, да, синко.
- А децата ги носи щъркелът?
- Естествено.
- И подаръците ги раздава Дядо Коледа?
- Да.
- Тогава, защо всъщност държим татко вкъщи?
7
Малкия Иванчо:
- Мамо, що за глупости ми говориш?! Как ще ме е донесъл щъркела?! Какво - не му ли става на тате?!
3
- Мамо, - пита малкият Иванчо. - Какво прави щъркелът, след като донесе бебето?
- Какво ли? - отвръща майката - Обръща се към стената и хърка.
2
Учителката пита:
- Кой знае защо щъркелите отлитат през зимата в Африка?
Марийка:
- За да имат и негрите деца...
1
Забавен речник - значението на някой думи в хумористичен вариант:
Брак - единственото дълготрайно наказание, срокът на което може да се намали за лошо поведение.
Гръб - тази част от тялото на вашия приятел, която ще видите, когато се окажете в беда.
Дарвин - учен, които до 62-годишната си възрст е криел своя произход.
Деколте - липсваща част от рокля, заради което последната се шие.
Диета - хранителна дажба, препоръчвана на дебелите хора; приема се преди ядене.
Дружба - мълчаливо съглашение, по силата на което се задължаваме срещу оказани от нас малки услуги да получаваме големи.
Егоист - човек с лошо възпитание, който се интересува повече от себе си, отколкото от нас.
Живот - универсален магазин: намираш всичко, освен това, което търсиш; а белята си я намираш и без да я търсиш.
- трагедия за този, който чувства и комедия за този, които мисли.
- верига от вдъхновени безразсъдства.
Злато - метал, които лесно образува съединение с хората, при което ги довежда до окисление и разпадане.
Извинение - полагане на основите на бъдещи прегрешения.
Изповед - разговор за това, което не трябва да се прави, след като е направено това, за което не бива да се говори.
Икономия - изкуство да се харчат пари, без да се получи от това някакво удоволствие.
Интуиция - вътрешен глас със съвсем неясен говор.
Клюка - утеха за жените, които са престанали да обичат и които вече никoй не ухажва.
Ласкател - човек, който казва, без да ги мисли, неща, които мисли за себе си, без да ги казва.
Лотария - най-точният метод за устновяване числото на оптимистите.
Любовно признание - обявяване на война: щом бъде направено, започват враждебните действия.
Маргаритка - цвете, което отговаря с главата си за нечии съмнения.
Меден месец - вечната любов, когато е още в гаранция.
Мода - толкова нетърпима форма на грозота, че трябва да я сменяме на всяка половин година.
Парашутист - човек, който слиза от дървета, на които никога не се е качвал.
Посредничество - начин да обединиш 2 страни срещу себе си.
Правило без изключения - изключение от правилата.
Привърженик - последовател, които още не е получил всичко, което очаква от нас.
Приятел - човек, който те познава добре и въпреки това те уважава.
Развлечение - щастие на онези, които не могат да мислят.
Ревност - доказателство за любов със способите на омразата.
Ръжда - желязо с подмокрена репутация.
Спор - способ да затвърдите у противниците си техните заблуждения.
Срамежливост - желание да се понравиш и страх, че няма да успееш.
Сън - помощно заведение за щастие.
Удоволствие - наслаждаване от собствения живот, без да го сравняваме с чуждия.
Храбрец - човек, който цени малко своя живот и още по-малко чуждия.
Човек - единственото животно, което може да бъде и глупаво.
- единственото животно, което има способността да се изчервява и то не без основание.
Чудо - събитие, описано от хора, които са чули за него от хора, които не са го видели.
Шесто чувство - първа любов след петия развод.
Ластик-Конец с опънати нерви
Разпродажба- стоки, които не са ви нужни, на цени, на които не можете да устоите.
Програмистът-Човек, който решава проблем, за който дори не сте подозирали, по начин, който не разбирате.
Знание-Нещо от което никой не е умрял,но и никой не рискува.
Живот-Заболяване,което се предава по полов път,със 100% летален изход.
Депресия - когато излезеш от Интернет и няма къде да отидеш.
АКУПУНКТУРА-средновековно китайско мъчение с незначителен страничен лечебен ефект.
АМПУТАЦИЯ - последен опит да се освободиш от излишното си тегло.
Бъдеще - това, към което всеки от нас приближава със скорост 60 минути в час.
Вечеря на свещи - романтично лечение на хемороиди
Повторен брак - победа на надеждата над житейския опит.
Меден месец - лъжичка мед в кацата катран на семейния живот.
Мозък - орган, с помощта на който си мислим, че мислим.
упоритостт- Да набираш грешна парола, докато компютърът се съгласи.
Закопчалка - най-ненавижданият излишен детайл от женското облекло.
Масажист - мъж, който получава от жените пари за това, за което другите мъже си плащат.
Наследственост - нещо, в което вярвате безусловно, когато вашето дете получава шестици.
Гостоприемство - изкуството да задържите госта така, че да не му попречите да си тръгне.
ЕЙ, ТИ! - обращение към човек в единствено число. В множествено число е Ей, ти, ти и ти!. (В културна компания - Ей, вие!)
Девственност - женски недостатък, който се отстранява с мъжко достойнство.
Идеалната жена-Mлада и красива девственица с богат с*ксуален опит.
Върхът на глупостта-Когато родният ти баща ти обяснява, че си произлязъл от маймуната.
Опит-Нещо,което придобиваш,когато вече не ти е нужно
Пешеходец-Човек, който има жена, син тийнейджър и две коли.
Вампир-Това е мъртвец, запазил присъствие на духа.
Еволюция-Пътят на човека от пещерата до атомното скривалище.
Щъркел-Вид животно от което се страхъват,както жабите така и момичетата
Философия-Маршрут, по който се срещат многобройни пътища, водещи отникъде заникъде.
Зъболекар-Фокусник, който, пъхвайки метал в устата ти, измъква от джоба ти монети.
Барут-Средство, използвано от цивилизованите народи за уреждане на споровете.
Мишка-Животно, което осейва пътя си с припаднали жени
Безстрашие-Едно от най-характерните качества на мъжа, който се намира в безопасност.
Курниз-Голи мъже, наредени един зад друг
Целувка-Устен договор за даване на долния етаж под наем.
Македония - това е България извън себе си.
Интелектуалец-Човек, намерил нещо по-интересно от с*кса.
CDROM-Циганин, който продава CD-та.
КураБия-Жена, която бие мъжа си по к*ра.
ДиноЗавър-животно, което се вре из дините.
ПЕД*РАСТ-Човек който расте с по една педя.
КаниБал-Човек който кани приятелите си на Бал
ЖенКар-мъж, който обича да разкарва жените с кола.
РомАнтика-Възрастен циганин.
Клептоман-Човек, който има дарбата да намира неща преди хората да са ги изгубили.
БалКон-Кон, с който се ходи на бал.
гладиатор-човек които глади с радиатор
негьрче-дете което не живее в Гьрция
противник-човек който просто е в голяма степен противен.
Арматурефенди-Робокоп
ЕКСКУРЗОВОД-Бивш завод за мъжки полови органи .
Робокоп-Тенеке бабаит
хъркане-спане на висок глас
родители-същества хранещи деца и илюзии за тях.
Кърпичка-Жена която работи на полето.
КонДом-Където живеят конете
Идиот-Човек пълен с идеи.
Човекарници-Жилищни блокове
прос*итутка- жена, която е проста и се тутка
Космонафт-Човек, който си маже космите с нафта.
ДоЦент-Човек, който си харчи всичките пари
Килиманджаро-Човек, който яде килими
Корабокрушенец -Човек, който превозва круши с кораби.
Хороскоп-Човек, който скопява хората, които играят на хоро.
Паралелепипед- Човек, който пипа парите на леля си
Геврек-Смъртно ранена питка
17
Животните в гората си направили съд. Лъвът - съдия, а жабата - обвинител. Съдят щъркела за нещо. Жабата казва:
- Има утежняващи вината обстоятелства! Той яде жаби! Предлагам да му отрежем главата.
Лъвът:
- Е, не толкова строго от първия път де... Може например да му отрежем само опашката.
- Може! Ще му отрежем опашката чак до врата!
2
В едно щъркелово гнездо:
- Мамо, къде е татко?
- Той носи бебета по света и радва много семейства!
Няколко месеца по-късно майката-щъркел пита сина си:
- Къде беше цял ден?
- Плаших гимназистки!
1
Учителката по биология към класа:
- Днес ще учим за щъркела...
Иванчо:
- Госпожо! Струва ми се, че сме доста големи вече, за да вярваме, че щъркелът съществува.
0
Летят ято щъркели, а най-отзад летят две малки щъркелчета си говорят. Едното пита:
- Ти знаеш ли защо летим всички след водача?
- Защото той е най-умния, най- добрия, най-силния....- започнало да изрежда веднага то. Другарчето му го погледнало скептично и казало:
- Много си загубен, само той има карта!!!
0
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
5
Иванчо пита майка си:
- Мамо, мамо, мен кой ме доведе?
- Щъркела мами!
- А, мамо, кой е*е щъркелите?
0