Вицове за щерки
В тази категория има 1460 вица, разпределени в 98 под-страници.
На моите родители, много им хареса новата ми приятелка. Те я считат вече за своя дъщеря, и почнаха да и търсят подходящ младеж!
Майка се обажда на дъщеря си, която е студентка в София:
- Дъще, кажи ми моля те, какво представлява новият ти приятел? Грижовен и добър ли е с теб?
- Разбира се, мамо! Освен това е и много умен, обичлив е, не пие, не пуши, а и трите му деца са много възпитани!
Майка се обажда на дъщеря си - първа година студентка във Варна.
- Миличко, тук разправят ужасни неща за студентския живот. Имало наркотици, групов с*кс, секти…
- Секти?!
ПИСМО ОТ КАЗАРМАТА
- Скъпи мамо и тате,
най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5:30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара да се върна в леглото и да пазя тишина. Така, че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука...
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо отколкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така, че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих... Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно наполовина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му вра̀та и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо...
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант...
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. Оттогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу пук. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат.
Ваша дъщеря:
Стойка
Вуте се прибира от столицата със самолет. Купил е едно кутре за дъщеря си, но го мързи да попълва документи за него и просто го пъхва в панталоните си. На път е да се качи в самолета когато блондинката стюардеса забелязва огромната буца отпред в панталоните му, а Вуте шава, гърчи се и постоянно си намества "пакета".
- Вие добре ли сте? – пита стюардесата и хвърля любопитни погледи.
- Да, да! Но трябва да ви призная, мързеше ме да попълвам формуляри… а мъкна един малък дзвер с мен… не ти е работа… Стюардесата се усмихва и облизва устни:
- Аха… ясно. И на "дзвера" много ли му е "тъжно" за вкъщи? - флиртува блондинката.
- Не, ама умира за свобода и да го рошат с пръсти, а и не е пикал цяла сутрин…
Дъщеря ми (6 годинки):
- Мамо, днес си много красива!
- Благодаря ти слънце!
Дъщеря ми (16 години):
- Мамо, днес си много красива!
- Колко?
Отива един в бюрото по труда и казва:
- Бих искал да си намеря някаква високоплатена работа без специална квалификация!
Служителят:
- Супер! Има нещо като за Вас- един милионер търси да наеме шофьор за своята 20 годишна дъщеря-нимфоманка. Условията са: апартамент и храна безплатно, ще пътувате с нея навсякъде и стартова заплата 1500 лева..
- Аре стига бе! Вие се е*авете с мен!
- Да, но Вие почнахте първи...
Отивам да целуна дъщеря ми в леглото, когато ужасена ми казва:
- Мамо, има някой в гардероба!
Отварям гардероба и виждам абсолютно същото момиче, което ми казва:
- Мамо, има някой в леглото ми!
Тамън да се надрискам от страх и се сетих, че имам близначки и ги набих и двете с джапанката.
- Освен,че пише с грешки, дъщеря ви пише и псувни!
- Ами старае се детето, напряга се, греши, изнервя се... и псува.
Една жена бременна с тризнаци вървяла по улицата... маскиран въоръжен мъж обирайки банката,
стрелял три пъти в корема и......
За щастие на бебетата били спасени!
Акушер-гинеколога решава да остави куршумите, смятайки,че е много рисковано да ги извади.
Жената родила две момичета в стабилно здраве и едно момче.
Минали 16 години.... никакви проблеми и един ден идва дъщерята плаче и пита майка си:
– Мамо, какво се случва?
... Изпишках се и този куршум излезна от мен.
Майката казва, че не е нищо сериозно и обяснява какво се е случило преди 16 години.
Една седмица по-късно втората дъщеря идва в стаята и плаче:
– Мамо изпишках се и този куршум излезна от мен.
Отново майката обяснява какво се е случило преди 16 години.
Една седмица по-късно идва плачейки и синът ...
– Хайде, не плачи, не се случило нищо сериозно... Знам какво се е случило... Изпишка се и излезна куршум от теб нали???!
– НЕЕЕЕЕ! - казва синът - ударих си една ч*кия... и застрелях кучето...
Стар войвода, участник в няколко войни, лежи на смъртния си одър. Казва на близките си:
- Доведете Пешо.
- Кой Пешо, тате? - пита дъщеря му.
- Пешо, партийния секретар.
- Тате, ти не говориш с Пешо от 09.09.1944 г.
- Доведете го! - нарежда войводата със сетни сили.
Няма как, отива си човека, трябва да изпълнят желанието му. Водят Пешо.
- Кажи, бай Георги, какво да направя за теб?
- Искам да ме приемеш в партията.
- Браво, байно, толкова години трябваха, но ти дойде акъла! Ха, заповядай партийния билет и да ти е честито!
- А такааа - казва войводата - след 10 минути един комунист по-малко...
Дойде моментът на всички комшии, които едно време ми дупчеха топките за футбол, аз сега да им надупча щерките.
Спира ме катаджия. Отварям стъклото, подавам документите, усмихвам се и казвам вежливо:
- Добър ден!
От детското столче на задната седалка се чува гласа на тригодишната ми щерка:
- Все пак те спря тоя пед*рaст, а тате?
Майка укорява дъщеря си:
- И виж съседското момиче, отличничка, в киното се снима, а ти? Никакви амбиции...
- Мамо, тя се снима в п*рно!!!
- Е, ама то не може всички да играят в Народния театър...
Единайсетгодишен младеж се връща от училище. Посреща го баба му.
- Как си Жоре, какво учихте днес в училището?
- Имахме урок по с*ксуално възпитание, бабо. Разказваха ни за п*нисите, вл*галищата, половите актове и разни други работи...
Бабата, естествено изпада в шок и се обажда по телефона на дъщеря си.
- Стига ма, мамо! 2020 година сме вече, сега тия неща са част от училищната програма. - успокоява я дъщерята.
Бабата в недоумение отива да готви обяда. Когато всичко е готово тя отива в стаята на младежа да го вика за обяд и го заварва да се занимава с онанизъм. Без да дава израз на емоционалното си състояние, бабата се покашля и казва:
- Жоре, ела да обядваш, а домашното - после ще си го довършиш...