Вицове за синове
В тази категория има 3275 вица, разпределени в 219 под-страници.
- Сине, какъв искаш да станеш, като пораснеш?
- Пенсионер.
- Сине, това е толкова сложно в днешно време, не може ли космонавт?
13
Наши момчета студенти, след упорит дългогодишен труд, най-после стигнали до дипломиране в Оксфорд. Кланси, синът на Кире от Горно Цурене, бил първи. Той излязъл пред комисията, разгънал табла със статистически графики, окачил на дъската чертежи, заредил апарат с диапозитиви, наслагал на масата пред комисията различни реалистични макети и започнал с плам в душата и блясък в очите да доказва научният си труд на темата „Църцорене на вода от пробита тенджера“. След един час и половина пламенна защита, време през което в залата царяла мъртва тишина, човека избърсал потта от челото си и приключил защитата си. Залата се изпълнила с бурни овации и откъслечни викове - „Браво“, всички скочили на крака, а лорд Брисбейн ректора на университета, с мъка успокоил публиката и просълзен казал:
- Уважаеми колега, приятелю, тук е Оксфорд - сърцето на науката. Ние всеки ден разглеждаме научни трудове, но това което вие представихте днес е КОСМИЧЕСКО!!! Ние толкова гениалност на куп не сме виждал - почерпен опит от миналото, анализ на настоящето, поглед в бъдещето… накратко казано, вашият труд е просто брилянтен. Но има един проблем, не можем да ви дадем научна степен с това просташко заглавие - „Църцорене на вода от пробита тенджера.“
- Мога ли да го сменя? - попитал българина.
- Може, разбира се, но да не се отклонява от темата. - отговорил лорда. Нашият помислил три минути и се върнал с новото заглавие:
- „Неравномерно изтичане на флуид, от стоманен цилиндричен съд с отвор в основната част“.
Заглавието веднага било прието и българският учен получил научна степен и място на стената на славата в Оксфорд. След него - защитавал Джордж - /Гошко синът на Пеше от Долно Цурене/, но той не се забавил толкова много и след около един час излязъл с научната степен в джоба. Вечерта, по стар български обичай, новите ни оксфордски лауреати седнали в кръчмата да отпразнуват и да се докарат до състояние „тармък“ от уиски и мезета. По едно време, този който защитавал втори, казал:
- Колега, добре, че видях как те разиграват за заглавието на дисертацията, та прибягах и набързо смених и моето, че да не ме занимават с глупости.
- И какво е заглавието, колега? - заинтересувал се първият.
- „Духовната потребност на духовенството от духова музика.“ - с гордост отговорил колегата.
- Не, бе, кажи работното заглавие.
- Аааа, работното ли? Ами работното беше „За чий х*й му е на калугера цугтромбон“.
11
Скъпи сине, изпращаме ти двадесет лева, както ни помоли. И запомни най-после, че двадесет се пише с една нула, а не с три!
9
Майка към сина си след сватбата му:
- Сине, а бе уж се Ожени за хубава жена, а харчи пари за козметика, като грозна.
10
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
22
- Тате, искам да се запиша на балет.
- Недей, сине, това е много болезнено изкуство.
- Защо?
- Щото ще ти счупя краченцата!
19
Майка изпраща сина си войник:
- И да затваряш добре танка маме, че лесно настиваш от течението!
10
Пластичен хирург съветва сина си, също пластичен хирург:
- Сине, търси си умна жена... хубава можем и ние да я направим...
15
Елегантно облечен мъж влязъл в разкошен манхатънски бар и сяда. Барманът се приближил до масата му и го попитал:
- Какво ще пиете, господине?
- Нищо, благодаря! - отвърнал мъжът.
- Веднъж опитах алкохол и не ми хареса. Оттогава не съм близвал нито капка.
Барманът се озадачил, но тъй като бил дружелюбен човек, извадил кутия цигари от джоба си, отворил капака и му предложил.
Мъжът обаче отказал:
- Веднъж опитах да пуша, не ми хареса и оттогава никога не съм повтарял. Вижте, всъщност изобщо нямаше да съм тук, но имам среща със сина си.
На което барманът отвърнал:
- Единственото ви дете, предполагам?
11
В едно щъркелово гнездо:
- Мамо, къде е татко?
- Той носи бебета по света и радва много семейства!
Няколко месеца по-късно майката щъркел пита сина си:
- Къде беше цял ден?
- Плаших гимназистки!
5
- Тате, твоята майка била ли те е?
- Не, сине, само твоята...
8
В края на учебната година полицай иска бележника на сина си. Отваряйки го вижда 20 кинта и възкликва:
- Ох, на тати отличника!
19
Конфликт в семейство питони. Поради липса на каиш, бащата-питон, наби сина-питон с тъщата-питон!
6
Мече пита баща си:
– Тате, ако срещна гъбар, мога ли да го изям?
– Може.
– А, ако срещна ловец?
– Може! Даже е задължително!
– А, ако срещна рибар?
– Не трябва сине, от месо на рибар, порядъчните мечки стават алкохолици...
10
Баща и син, фермери от отдалечена провинция дошли в столичен търговски център. Удивени това, което виждат, те застинали в тих екстаз пред блестящите сребърни врати на един асансьор, които се отварят и затварят автоматично.
- Тате, к’ой туй нещо? - попитало момчето баща си.
Бащата, който никога не е виждал асансьор в живота си, объркан, само свил рамене и изсумтял. В този момент една много пълна жена в инвалидна количка идва до асансьора и натиска бутона. След няколко секунди вратите се отварят, тя влиза в асансьора, вратите се затварят и тя изчезва... Бащата и синът с виснали ченета гледат как номерата отгоре светват във възходящ ред и след кратка пауза цифрите започват да намаляват надолу и когато асансьорът стига до етажа, вратите се отварят и от него излиза изключително красива, висока, руса, много привлекателна жена. След като изгубва дар слово за няколко минути и пропуска поредица сърдечни удари, таткото сръгва сина си и без да откъсне очи от русата, изхриптява:
- Ей, сине, бягай и намери майка си и веднага я довлечи тука... бързо...
18