Вицове за сирене
В тази категория има 232 вица, разпределени в 16 под-страници.
По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото.
Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ. Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен отенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."
1
Дневниците на стария индианец или месец без да се къпя
1 ден
Измина един ден откакто не се къпах. На нещо странно мириша днес. Не знам какво е, но е приятно.
2 ден
Отидохме да ловиме бизони. Един като го целнах падна точно върху мен. Вдигнах го. Като се върнах, гащите ми бяха плувнали в пот и всичко прозираше.
3 ден
Дъщерята на вожда тайно се промъкна, защото е видяла животното. Минах я. Изпотих се целия.
4 ден
Дъщерята понечи да влезе, но се смути и каза, че не обича плъхове.
5 ден
Майката на вожда влезе. Оправих я един път, но се изпотих още повече.
6 ден
Бях в гората и едно мишле се захвана за крака ми. Ех, колко е сладко. Взех го за домашен любимец.
7 ден
Мишлето доведе приятелите си до селото. Всички ме гледаха строго. Какво им става? Мишките просто ме харесват.
8 ден
В блатото дойдоха хипопотами. Тъкмо стигнах до тях и те се потопиха.
9 ден
Мишките се развъдиха и си направиха колония.
10 ден
Бързата стрела и Шепнещ вятър извадиха труповете на хипопотамите от блатото. Хм...
11 ден
Хипопотамите не можаха да бъдат спасени.
12 ден
Ловът стана по-лесен. Вчера 3 бизона дойдоха до мене и почнаха да се въртят около мен. Шепнещ вятър уби един, аз убих един, а другия падна на земята мъртъв.
13 ден
Шаманът не откри причината за смъртта на единия бизон. Нещо гнило има тук
14 ден
Бебенцата на мишките умряха. Какво става?
15 ден
И другите мишки умряха.
16 ден
Ловът стана по-труден. Шаманът видял, че бизоните скачат във водите, като че ли ги е страх от нещо.
17 ден
Майката на Вождът почна да получава пристъпи, падаше да се гърчи и си била запушила носа със сирене
18 ден
Селото търси сирене. Вече и Шепнещ вятър почна да си запушва ноздрите.
19 ден
Шаманът също почна да получава пристъпи. Чудя се, да не би да се е разпространила някаква шума
20 ден
Американците ни обявиха война
21 ден
Много хора бяха болни и отидохме на бойното поле да решим нещата по мирен път.
22 ден
Трима човека умряха по пътя. Последните думи на единия бяха "Синко, вониш". Записах си го в речника. Мъдра поговорка, каквото и да означава.
23 ден
Американците като ни видяха и побягнаха.
24 ден
Нещо почна да мирише около мен. Да не би да има плъхове.
25 ден
Вождът и семейството му заминаха на ваканция. Чудя се къде въобще заминават.
26 ден
Шепнещ вятър, нашия вестоносец, каза, че видял Вождът да мята семейството си и себе си от скала. Казал, че чак там се усеща миризмата. Хм... каква е тази миризма. Не мога да я понасям.
27 ден
Почнах да получавам пристъпи. Цялото село се изнесе и се наложи сам да се лекувам.
28 ден
Няма какво да ям. Сиренето се развали на третия ден. Дърветата почнаха да увяхват. Горите се разпадаха. Нямаше жива душа наоколо. Какво става, какво ме задушава толкова много. Искам да избягам!
29 ден
Не мога да се събудя. Повърнах 3 пъти и пак заспах.
30 ден
Армия от Американци идваха! Как щях да се справя сам. Едва ставах.
31 ден
Цялата армия като пристигна изпопада като круши в късна есен. Не се бях къпал само един месец и всички хора бяха полудяли. Нещо ги... умирам! УМИРАМ! УМИРААААААААМ!!!!
0
Влиза възрастен човек в магазина и пита:
- Колко струва кило сирене?
- 3.50.
- А продавате ли по-малко от кило?
- Продаваме.
- А може ли аз да ви дам колкото пари имам, пък вие да ми претеглите като за толкова?
- Може.
Бърка оня в джоба, наброява 25 стотинки и ги дава на продавачката. Тя му претегля едно парченце сирене и заедно с него му дава и пакет презервативи:
- Подарък от нас.
- Защо?
- За да не се размножават такива клиенти като тебе.
0
- Господине, защо искате да се разведете?
- Защото от една година насам жена ми ми изневерява с продавача от млекарския магазин и на мен ми омръзна цяла година да ям само мляко, сирене и кашкавал!
0
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
5
Два заека от гората си купили шише ракия. Сядат да пият, обаче нямат нищо за мезе. Гледат - на едно дърво седи врана с парче сирене в човката. Единият отива до дървото и казва:
- Мараба, врано!
Тя мълчи.
- Искаш ли да поркаш с нас?
- ДА! - изграчила "проклетата" птица.
Сиренето пада, зайците го взимат и си пият и мезят сами. На следващия ден зайците отново мъкнат шише ракия и пак нямат мезе. На дървото отново седи враната с парче сирене.
- Врано, искаш ли да поркаш с нас?
Мълчание... Заекът вади чаша и започва да налива...
- Стига ли ти толкова?
Враната:
- Да! - изцепила се оная пак...
Сиренето пада и... т.н... На третият ден всичко се случва отново.
- Врано, ще поркаш ли? Мълчание...
Заекът налива...
- Стига ли толкова?
Мълчание...
- Ти кво, ма? Мислиш си, че искам да те прекарам ли?
- ДА!
2
Качествата на жените
1. Жените винаги знаят повече. Първо знаят повече от всеки мъж на света, а второ (но не и по значение) повече една от друга. Как го постигат - не зная, но зная че са твърдо убедени в това.
2. Жените винаги са прави. Не спорете с жена. Ако го направите най-много да загубите времето си.
3. Жените имат един основен метод за убеждаване. Те плачат.
4. Жените винаги имат какво още да кажат. Ако нямат - плачат. Но тъй като винаги имат - чудя се как се изхитряват да поплачат все пак.
5. Жените са немилостиви. Или поне по-малко от мъжете.
6. Жените са по-малко състрадателни.
7. Жените са небрежни.
8. Жените са самомнителни.
9. Жените са клюкарки
10. Жените са завистливи
11. Жените са глупачки.
12. Жените са скандалджийки.
13. Жените са некомбинативни.
14. Жените мърморят.
15. Жените не обичат други жени.
16. Жените отстъпват пред абсолютни глупости, ако ги твърди мъж.
17. Жените намират кусури на всичко.
18. Жените пердашат децата си повече от мъжете.
19. Жените подкокоросват мъжете да вършат големи глупости.
20. Жените се кикотят.
21. Жените решат ресните на килима с гребен.
22. Жените се разхождат по бельо в къщи и миришат на кухня.
23. Жените се гнусят повече от машинно масло, отколкото от лайно.
24. Жените не виждат когато преминат от светло в тъмно помещение.
25. Жените са неотстъпчиви.
26. Жените предават себе си. Как тогава да си убеден, че няма да предадат тебе?
27. Жените се съсредоточават трудно и за кратко.
28. Жените са големи мърли. Надникнете в по 5 женски и мъжки стаи в студентските общежития и ще се уверите сами.
29. Жените четат розови романчета.
30. Жените викат майка си да жвее при тях когато се омъжат.
31. Жените са отмъстителни.
32. Жените са продажни.
33. Жените допускат да перат миризливи чорапи, а после вият, че нямало справедливост и равенство.
34. Жените са лицемерни.
35. Жените са малодушни.
36. Жените са сприхави.
37. Жените са алогични.
38. Жените са безкомпромисни.
39. Жените са безпощадни.
40. Жените са цинични.
41. Жените са лукави.
42. Жените са неорганизирани.
43. Жените нямат чувство за ориентация.
44. Жените спекулират с факта, че мускулите им са по-слаби.
45. Жените са лесно манипулируеми.
46. Жените са манипулатори.
47. Жените са склонни да се убедят, че някой е лош, защото е грозен.
48. Жените не прощават.
49. Жените забравят важните неща, но си спомнят с години всякакви глупави дреболии.
50. Жените казват и показват, че те обичат след като си ги ударил.
51. Жените са безотговорни.
52. Жените пазят с години всякакви боклуци.
53. Жените изхвърлят неща, защото не разбират за какво могат да послужат.
54. Жените подражават на персонажите от сапунените сериали.
55. Жените капризничат.
56. Жените са фенки.
57. Жените се вманиачават във външния си вид.
58. Жените не могат да преценят обективно външния си вид.
59. Жените посрещат по външния вид и изпращат по външния вид.
60. Жените си преправят гласа като говорят.
61. Жените непрекъснато говорят.
62. Жените са моралистки на думи
63. Жените нямат идеи. Те имат хрумки.
64. Жените крещят.
65. Жените се лиготят.
66. Жените си показват задника и др., за да прелъстяват.
67. Жените лъжат.
68. Жените мрънкат.
69. Жените закъсняват за среща.
70. Жените се размотават.
71. Жените приемат за незначително всичко, което не им е лично интересно.
72. Жените първо действат, после мислят.
73. Жените се подвеждат лесно по опаковки.
74. Жените често купуват глупости и после винаги намират виновен за това.
75. Жените изобщо търсят виновен за всичко.
76. Жените спекулират със същността си на жени.
77. Жените правят балончета от дъвките си и ги лепят навсякъде.
78. Жените рядко имат ясна представа откъде е тръгнало нещо.
79. Жените са склонни да правят категорични изводи за абсолютно неясни неща.
80. Жените се фанатизират религиозно и всякак.
81. Жените (жената) смятат, че те конкретно са най-важното нещо на света.
82. Жените говорят безкрайно по телефона.
83. Жените извършват нещо със 100 движения вместо с 10, `защото така им по-харесва`.
84. Жените сплетничат.
85. Жените не могат да пазят тайна.
86. Жените често объркват `не мога` с `не зная`.
87. Жените се гордеят с това, че `не могат`.
88. Жените измерват любовта във финикийски знаци.
89. Жените са неверни.
90. Жените са прелъстителни.
91. Жените са склонни да отнемат мъжа на най-добрата си `приятелка` просто така - от завист и от амбиция, без да знаят какво ще правят с него по-нататък.
92. Жените често спорят за безсмислени неща.
93. Жените са неразумни.
94. Жените са страхливи
94. Жените се страхуват от жаба или червей, но пускат у дома всеки по-представителен екземпляр с букет и кутия шоколад в ръце.
95. Жените намират за виновен пътния знак, когато те са зад волана по време на пътно-транспортно произшествие.
96. Жените ревнуват децата си.
97. Жените погрешно си мислят, че като си сложат повечко червило това ще скрие дебелия им задник.
98. Жените изобщо обръщат прекомерно внимание на габаритите на задниците си.
99. Жените изискват да бъдат изслушвани, но те не изслушват.
100. Жените нелепо се захващат с хобито на мъжете си, за да са в тон. Някой да е чувал за мъж, който бродира гоблени, защото жена му е увлечена по това?
101. Жените не знаят какво искат, но непрекъснато внушават наоколо си някакво искане.
102. Жените ходят с неестествени и нечовешки обувки, за да са в крак с модата.
103. Жените си слагат изкуствени ужасни нокти, от което практически се държат като сакати, пак заради модата.
104. Жените често нарушават чуждото лично пространство, наричайки това нещо `близост`.
105. Жените се увличат по глупости, като дантелени покривчици, магии, гледачки, Леонардо ди Каприо, хапчета за отслабване, политика, мумио, ежедневни клизми и уринотерапия.
106. Жените ходят на пазар по пеньоар и с ролки на косите
107. Жените пищят.
108. Жените питат не за да научат нещо, а за те хванат натясно, че ти не знаеш. Ако им отговориш се ядосват.
109. Жените често казват `хоп` преди да са скочили.
110. Жените първо говорят, после мислят, или действат преди всичките тези неща.
111. Жените дават съвети как да се свърши някаква работа с която никога не са се захващали.
112. Жените винаги намират, че нещо им е неудобно. Дали ще е дреха, мястото в автобуса или влака, възглавницата...
113. Жените винаги имат какво още да кажат. Последната дума по право считат за своя.
114. Жените смятат мъжете за своя собственост.
115. Жените намират логика в най-нелогични неща, стига да са им удобни в момента.
116. Жените могат да твърдят две коренно противоположни неща едно след друго, в разстояние на 5 минути, като са абсолютно убедени в това, което казват.
117. Жените обичат да си завират носа навсякъде и да наливат масло в огъня на чужди спорове.
118. Жените често употребяват за довод `защото така`.
119. Жените са сръдливи.
120. Жените способни да вземат крайни решения за секунди когато става въпрос за жизненоважни неща, но се колебаят часове пред два топа близък по цвят плат, или когато трябва да купят парче сирене.
121. Жените... са прекрасни : )
2
Меню
Салати
1. „Паси” - Брюкселско зеле с балсамов оцет и двутактово масло
2. „Зтефан Данаилов” - Залата от октоподи, червени доматчета и култивирани пичурки
3. „Коалиция” - Червен и син домат, жълти чушки и резан лимон
4. „Ванко 1” - Консервиран курнишон
Супи
1. „Жан Виденов” – Курбан чорба
2. „Новото време” – Супа с пресечени яйца
3. „ ТВ Планета” – Борш от гъби и сини сливи
4. „Волен Сидеров” – Разстроена супа от куковици, малко мозък и свински език
5. „Веселин Маринов” – Рибена чорба – косатка, шаран и воден плъх с червена салца
6. „Ники Василев” – Бульон от пилешки кльоцки
Топли предястия
1. „Митьо пищова” - Телешка глава в щкембе
2. „Сакскобурготски” - Кралски скариди със сос „Потенца”
3. „Катето Евро” - Пълнена трътка от свободно пасяща кокошка
4. „Проф. Вучков” – Суфле от телешки мозък
5. „Атака” – Охлюви плакия
6. „Мишо Шамара” – Начукан език по провансалски в кратунка
7. „ВМРО” - Чомлек с пилешки сърчица
8. „Митьо Очите” – Яйца на очи
Основни
1. „Митко Димитров - „Пайнера” - Пълнен гъсок с мрени по ловджийски (предварителна заявка)
2. „Валентин Димитров” - Виенски шницел на пара
3. „Галя от Каризма” - Желирана кокошка с грах и пелмени
4. „Киро Скалата” - Петел яхния
5. „Евгени Минчев” - Тъпкан пуяк с шарен боб и праз с глазура от пармезан
6. „Сашка Васева” - Дупнишка плескавица в желе
7. „Глория” - Шилешка плешка с овкусител Е985647, подобрител Е953245, стабилизатор Е4225876, набухвател Е578423, оцветител Е756641, втвърдител Е7845236 , сос Галина Бланка
8. „Коритаров” - Пача от лалугерски ушички
9. „Ахмет Доган” - Кебап в обръч от фурми с халка от медец
10. „Петър Стоянов”- Заек под капак (пу*ка пак)
11. „Малина” - Друсан кебап по рибарски – чироз и зарязан лук
12. „Драго Чая”- Крехки предни джоланчета върху канапе от забелени краставици
13. „Галя Литова” – Пияно пиле, начукано и пълнено със сос от манатарки
Тестени
1. „Софи Маринова” - На мама питката
2. „Дачко” - Бели и лилави бъбреци в питката на мама
3. „Слави Трифонов” - Плевенски тутманик – обявен за национално ястие
4. „ДесиСлава” – Пълнозърнести мекици
5. „Васа Ганчева” – Запеканка от грис и белтъци
Брускети
1. „Азис” - Черни филий с тарама
2. „Иван Костов” - Черни филий със зеленчуци и теменуга
Сухи мезета
1. „Лили Иванова” - Отвеяна индианска пастърма
2. „Иван Беронов” – Сушеница
3. „ДИТЦ” – Вълче мезе – Вурст в софийска баница
4. „Каракачанов” – Македонска наденица с червен пипер и синьо сирене
5. „Графа” – Бахур с чесън
6. „Катя от „Ритон” - Бабек
7. „Борис Ангелов” – Судджук в черво
Десерти
1. „Павел Чернев” - Недобита сметана с каун
2. „Румен Петков” – Тиква - варена
3. Бат Бойко – Реване
Детско меню
1. „Ивайло Кузов” – с играчка по избор
2. „Майкъл Джексън” – с играчка - плачка
19
Началото на демокрацията. Купонен режим. Върви си един обикновен човек, оглежда магазините и си мърмори:
- Сирене няма... яйца няма... месо няма... мляко няма...
Идва до него полицай и строго му казва:
- Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата!
- Ето, нали ти казвам - и патрони няма...
0
Върл пияница се оплаква на колегите си по чашка:
- Жената вчера ме заплаши, че ако още веднъж закъснея ще ме накара да и лъхна през ключалката и ако мириша на алкохол няма да ме пусне вкъщи.
- Спокойно - успокоили го другите - като пиеш, замезвай с френско сирене. То мирише много силно и тя няма да подуши алкохола.
Така и направил. Като се прибрал, жената изпълнила заканата си и го накарала да и дъхне през ключалката. Духнал той, а тя:
- Казах с уста, бе простак!
1
- Колко струва кило сирене?
- 3.50.
- А продавате ли по-малко от кило?
- Продаваме.
- А може ли аз да ви дам колкото пари имам, пък вие да ми претеглите като за толкова?
- Може.
Бърка оня в джоба, наброява 25 стотинки и ги дава на продавачката.
Тя му претегля едно парченце сирене, и заедно с него му дава и пакет презервативи:
- Подарък от нас.
- Защо?
- За да не се размножават такива клиенти като тебе.
0
Изпраща майката Иванчо за сирене, като му дава 5 лева. Среща го Марийка и му вика:
- Ако познаеш къде ми е пу*ката, ще ме наебеш, ако не - ще ми дадеш всичките пари дето имаш.
Иванчо, врял и кипял, вика:
- Ами къде е, отпред е, къде?!
Марийка си свалила гащите, надупила се, и пу*ката й щръкнала отзад. Иванчо нямало къде да мърда, дал и парите. Пибира се у тях и като го попитали къде е сиренето, той казал, че загубил парите по пътя. Дали му още 5 лв. и пак го пратили да вземе сирене. Обаче Марийка пак стои на пътя и го чака и му вика:
- Ако познаеш къде ми е пу*ката, ще ме наебеш, ако не - ще ми дадеш всичките пари дето имаш.
Иванчо, вече научен от видяното, вика:
- Хааа, Марийке, не можеш да ме излъжеш, отзад е! Марийка обаче се навела назад и пу*ката и цъфнала отпред. И пак му взела петте лева. Прибира се Иванчо тъжен... Питат го:
- А бе Иванчо, два пъти се прибираш без сирене, какво става бе?
- Докато не се научите къде да си държите пу*ките, ни сирене, ни пари ще видите!
0
Учителката пита Иванчо:
- Кажи ми пет неща, които съдържат мляко?
- Ами... масло, сирене, сладолед и... и две крави.
1
Корен има – дърво не е,
Брада носи – поп не е,
Чалма носи – ходжа не е,
Вода точи – чешма не е,
У дупка улази – гущер не е,
От дупка излази – змия не е,
Дупка има – комин не е,
Дупка прави – свредел не е,
Руно влачи – овца не е,
Кланят му се- икона не е,
Сирене прави- мандраджия не е,
Месо цепи – касапин не е,
Яйца има – квачка не е,
Дуе се – гайда не е,
Цеф има – пушка не е,
Колела има – топ не е,
От сън буди – петел не е,
У слива стои – костилка не е,
Прав стои – чирак не е,
Мирно стои – войник не е,
Сватба прави – кум не е,
Кой го познае – халал да му е.
5
Гарванът си стои на клона захапал сирене. По едно време идва лисицата, взема един камък и удря гарвана, който пада на земята. Тогава тя му взима сиренето. Гарванът си мисли:
"Брех как са я съкратили тази басня."
0