Вицове за служители
В тази категория има 565 вица, разпределени в 38 под-страници.
Шеф на голяма фирма пита служител:
- Иванов, какво ще кажете, ако Ви изпратя командировка в Бразилия?
- Шефе, с удоволствие. Харесвам Бразилия, там има само футболисти, пр*ститутки и к*рви!
- Ще Ви помоля да не говорите така. Жена ми е бразилка!
- Аоууу... така ли? И в кой отбор играе...
В някакъв офис, един стар служител казал на свой млад колега:
- Днес е петък. И шефът си тръгна още на обяд. Хайде и ние да се измъкнем по-рано, а?
Оня взел да мънка:
- А, бе, де да знам... После да не берем ядове...
Ветеранът във фирма се захилил:
- Няма страшно, бе! Хайде, да си вдигаме партакешите!
И така, младият мъж решил да изненада приятно жена си с по-ранното си прибиране! Купил голям букет цветя, разни вкусотии за хапване и малко подаръче. Когато се отзовал пред вратата на апартамента си, той завъртял съвсем лекичко ключа и влязъл на пръсти вътре. Благоверната му не се виждала нито в кухнята, нито в хола. Нашият герой стигнал до спалнята и застинал на място! Вратата била леко открехната и отвътре се чували многозначителни сладострастни звуци! Завалията погледнал предпазливо. И що да види?... Жена му била в леглото с неговия шеф!
Рогоносецът се измъкнал все така на пръсти от апартамента. Мотал се няколко часа навън. И се прибрал в обичайното време! А за скандалната случка - даже и дума не обелил!
Точно след една седмица, докато бил в офиса, по-старият колега му казал:
- Днес, пак е петък! И шефът за пореден път си тръгна още на обяд! Хайде и ние да се измъкнем по-рано, а?
Младият мъж въздъхнал:
- Не става, колега! Тоя номер - нали го направихме и миналата седмица. И знаеш ли какво стана? Шефът - за малко да ме спипа!
Групово обучение на полицейски служители. Офицерът по обучението задава следните въпроси:
- Kой ще ми каже какъв цвят е синята полицейска униформа?
Гора от ръце:
- Черен!
- Червен!
- Бял!
Леко изнервен офицерът забелязва срамежливо вдигната ръка и казва:
- Е, може би Вие, да, Вие отзад.
Срамежливият полицай тихо отговаря:
- Синьо.
- Чудесно! - Офицерът е доволен - И сега следващият въпрос: Какъв цвят е синята полицейска кола?
И отново гора от ръце и отговори:
- Червен!
- Бял!
- Зелен!
Офицерът, нервен, казва:
- Е, може би нашият мъдър колега?
Същият срамежлив полицай тихо отговаря:
- Синьо. - Чудесно! Чудесно! - Офицерът е щастлив.
- И сега последния въпрос:
- Колко цилиндъра има една четирицилиндрова полицейска кола?
И отново гора от ръце и отговори:
- Пет!
- Две!
- Шест!
Много изнервен офицерът поглежда с надежда срамежливия, но интелигентен полицай и го моли за отговор.
Срамежливият полицай се изправя и тихо отговаря:
- Синьо.
В едно малко градче - станало наводнение!
Когато водата била още половин метър, пред къщата на попа спрял камион. Шофьорът подвикнал:
- Качвай се, отче! По-бързо!
Оня отговорил:
- Няма нужда, чадо! Мен - Господ ще ме спаси!
И камионът - заминал!
Нивото на водата станало три метра! Свещеникът се качил на втория етаж на къщата си. Но ето, че долу минала моторна лодка! Кормчията подвикнал:
- Качвай се, отче! Да бягаме!
Божият служител отвърнал:
- Няма нужда! Мен - Господ ще ме спаси!
И моторницата - отплавала!
Ето, че нивото на водата станало значително по-високо!
Човекът с расото се качил на покрива. В един момент - над него се появил хеликоптер!
Оттам се спуснала стълба.
Обаче, свещеникът свил длани на фуния и се провикнал:
- Няма нужда, чадо! Мен - Господ ще ме спаси!
И хеликоптерът - отлетял.
Скоро, водата се вдигнала толкова много, че стигнала до шията на попа. Тогава, той извикал отчаяно:
- О, Господи! Защо ме изостави?
Защо не ме спасяваш?
Тогава, от небето се чул гръмовен глас:
- Кой, АЗ ли не те спасявам? А кой мислиш, че ти изпрати камиона, моторницата и хеликоптера?
Пуснали обява от зоопарка, че търсят да назначат служител. Бай Пешо, безработен от една година, се обадил и го поканили на интервю:
- В какво се състоят задълженията. - Пита бай Пешо?
- Виж, сега. Работата е там, че умря горилата ни. В момента сме много затруднени да намерим нова горила. Ние ти предлагаме работа, като горила!
- Е, как така? - учудил се бай Пешо.
- Много е просто. Обличаш един костюм на горила и се държиш като горила. Ще ти дават хората банани, плодове, бонбони и т. н. От време на време ще подскачаш по малко, ще се катериш по дърветата и така. Без горила нашият зоопарк би понесъл огромни загуби. Заплащането е отлично!
- Добре, съгласен съм. - казал бай Пешо.
Облякъл той костюма и започнал работа. Започнал да издава маймунски звуци, удрял с юмруци по гърдите си, хапвал бонбони и плодове, катерил се по дърветата. Всичко вървяло добре. Посетителите на зоопарка били доволни. И така един ден бай Пешо, както си подскачал от клон на клон, въобще не забелязал, че се е отнесъл и със засилка скочил и се озовал при лъва! Огледал се той и видял че лъвът приближава към него. Паника обзела горкия човек и със всичка сила започнал да вика:
- Помоооооощ, помоооооооощ, помогнете ми!!!
Лъвът се приближил бързо до него и му проговорил с човешки глас:
- Тихо бе тъпанар! Аз съм бай Минчо - комшията! Какво си се развикал? Тихо, че заради теб ще ни уволнят и двамата!
Един служител всяка сутрин закъснявал за работа. Най-накрая на шефа му писнало и го привикал при себе си:
- Какво става бе, Иванов? Докога ще продължават твоите безобразия?
Оня взел да мънка:
- Много съжалявам! Имам проблеми със съня. Цяла нощ се въртя в леглото и на сутринта се унасям дълбоко.
Началникът се сопнал:
- Не ме интересува. Вземи спешни мерки! Иначе ще те уволня.
Нашият човек отишъл на лекар и си излял душата пред него:
- Така и така... Дайте ми добро приспивателно, че загивам!
Докторът му изписал някакви хапчета и го предупредил:
- Взимай само по едно! Защото са ужасно силни.
Човекът си купил приспивателното и се прибрал. Вечерта взел едно хапче. След десет минути още бил буден. Глътнал и второ. След четвърт час почнало да го унася, но сънят все още не идвал. Завалията погълнал още три и бързо се занитил. Когато се събудил, часовникът показвал пет сутринта. Мъжът скочил бодро от леглото. Направил гимнастика, после взел душ, избръснал се до синьо. Закусил на спокойствие. Облякъл най-хубавия си костюм, снежно бяла риза и копринена вратовръзка. Пристигнал пръв в офиса. Когато дошъл и началникът му, нашият човек заявил жизнерадостно:
- Проблемът с безсънието е решен. Чувствам се в отлична форма и кипя от желание за работа.
Шефът му казал замислено:
- Виж сега! Всичко това, което казваш, е чудесно. Само едно не ми стана ясно: къде, по дяволите беше вчера?!
Урок по математика за двама
Умен мъж + умна жена = романтика
Умен мъж + глупава жена = авантюра
Глупав мъж + умна жена = брак
Глупав мъж + глупава жена = бременност
Математика в офиса
Умен шеф + умен служител = печалба
Умен шеф + глупав служител = производителност
Глупав шеф + умен служител = повишение
Глупав шеф + глупав служител = извънреден труд
Алгоритъм на покупките
Един мъж ще плати 2 лв. за вещ от 1 лв., която му трябва.
Една жена ще плати 1 лв. за вещ от 2 лв., която не й трябва.
Обща статистика
Една жена се тревожи за бъдещето си, докато си намери съпруг.
Един мъж не се тревожи за бъдещето си, докато срещне жена.
Победител е мъжът, който печели повече пари, отколкото жена му може да изхарчи.
Победителка е жената, успяла да срещне този мъж.
Уравнение на щастието
За да си щастлива с един мъж, трябва много добре да го разбираш и мъничко да го обичаш.
За да си щастлив с една жена, трябва много да я обичаш и да не се опитваш да я разбираш.
Парадокс на дълголетието
Женените мъже живеят по-дълго от ергените, но по-често са готови да умрат.
Динамика на промените
Една жена се жени с един мъж с надеждата да го промени, но така и не успява.
Един мъж се жени с една жена с надеждата, че тя няма да успее да го промени, но точно това става.
Техника на дискусията
Една жена винаги има последната дума във всяка дискусия. Каквото и да каже един мъж след тази последна дума, то ще е начало на нова дискусия.
Забележка
Материалът е предназначен за умна жена, която иска да се посмее, или за умен мъж, който може да го понесе.
В едно малко градче назначили нов пощальон. Още първия ден началникът го инструктирал:
- Край старото гробище има една самотна къща. В нея живее зъл магьосник. За нищо на света недей да носиш писма там!
Раздавачът започнал своята трудова кариера. Минали се месец, два,три... Всичко вървяло по мед и масло. Но ето че един ден в пощенската станция пристигнало странно писмо. То било адресирано по следния начин: "Адрес: самотната къща край старото гробище. Получател: Злият магьосник".
Младият служител не бил забравил предупреждението на своя шеф. Но професионалното чувство за дълг надделяло над страха. И той решил, че ще занесе писмото, ако ще и получателят да е самия Сатана. И така, нашият човек се озовал на злокобното място. Дворът на къщата бил обрасъл с високи бурени. Чували се някакви странни звуци и сякаш някой го наблюдавал скришом отнякъде. Раздавачът, притеснен, се приближил до външната врата. Не щеш ли, сякаш от небитието пред него се появило едно огромно черно куче. То казало с човешки глас:
- Дай писмото на мен! Моят Велик господар го няма вкъщи.
Пощальонът изпищял от ужас и си изпуснал чантата на земята. След като няколко минути бил в прединфарктно състояние, той едва намерил сили да промълви:
- Що за куче си ти, за Бога? Не можеш ли да лаеш?
Песът отговорил небрежно:
- А, защо? Мога. Ама не исках да те изплаша.
Eдин стар индианец отишъл в банката и поискал заем от 500 долара.
- За какво ще използваш сумата? - попитал банковият служител.
- Ще ходя до града и ще продавам украшенията, които правя.
- А имаш ли нещо за обезпечение на заема?
- Не знам какво е "обезпечение".
- Ами обезпечение е някаква ценна вещ, която може да покрие размера на заема. Нещо като залог.
- Аха, залог! Не, нямам.
- Имаш ли автомобил? - отново попитал служителят.
- Имам - малък камион от 1949 г.
- Не върши работа - отвърнал служителят. - А имаш ли животни?
- Имам кон.
- На колко години е?
- Не знам. А и зъбите му изпопадаха, та не може вече да се определи.
Накрая все пак отпуснали заема на индианеца. Той взел 500-те долара и си тръгнал. След няколко седмици отново дошъл в банката, извадил пачка долари, отброил толкова, колкото било необходимо и върнал заема на банката, а другите пари скрил в пазвата си.
- Какво смяташ да правиш с останалата сума? - се поинтересувал банковият служител.
- Ще си ги държа във вигвама.
- Можеш да ги оставиш на депозит в нашата банка.
- Не знам какво е "депозит" - отвърнал индианецът.
- Ами ти даваш парите си на банката, тя се грижи за тях, а когато ти потрябват, можеш да си вземеш.
Старият индианец вперил пронизващ поглед в банковия служител и попитал:
- А банката какво ще ми даде в залог?
В едно малко градче вилнеели две мутри - братята Сульо и Пульо. Но един прекрасен ден - Сульо бил очистен. Пульо отишъл при местния свещеник и му казал:
- Отче, знам, че брат ми не беше цвете за мирисане! Обаче съм готов да ти дам десет бона, ако на погребението кажеш:
"Сульо беше истински светец!"
Попът въздъхнал:
- Не мога да поема такъв грях на душата си! И е пълен абсурд да взема тия пари!
Мутрата се заинатила:
- Добре, де! Ще ти дам двайсет бона! И за да ти е чиста съвестта - използвай ги не за лична облага, а за ремонт на църквата! Обаче, искам непременно да кажеш едно към едно:
"Сульо беше истински светец!"
Божият служител кимнал неохотно:
- Е, добре! Разбрахме се!
И така, на погребението се бил изсипал целия град. Попът започнал бавно и тържествено:
- Братя и сестри! Всички знаем какъв боклук и лaйнo беше Сульо! Той беше наркодилър, сводник, контрабандист и рекетьор! Нямаше страх от Бога и закона! Беше се разпасал като дерибей! И накрая си получи заслуженото! Ала все пак, в сравнение с брат си Пульо - СУЛЬО БЕШЕ ИСТИНСКИ СВЕТЕЦ!
По време на неделната проповед един свещеник се обърнал към миряните:
- Братя и сестри, църквата на нашия малък град се нуждае от спешен ремонт. За целта е нужно да съберем десет хиляди лева. Моля да пристъпите към правене на дарения!
Всички стояли неподвижно и гледали гузно надолу. Попът извисил глас:
- Какво ви става? Нима никой няма да отдели и стотинка за Божия храм?!
Тогава от задните редове се изправила местната прост*тутка. Тя пристъпила напред, бръкнала в чантичката си, извадила дебела пачка банкноти и казала:
- Вземете, отче! Тук са точно десет хиляди лева.
Божият служител промълвил:
- Дъще моя, много съм объркан! От една страна твоята благородна постъпка ме трогва до сълзи! Но от друга страна... Като знам каква е твоята професия, не мога да приема. Защото за мен това са грешни пари.
Настъпило неловко мълчание. Най-сетне един от миряните се обадил плахо:
- Защо да са грешни парите бе, отче? Та това са си все наши пари!...
Служител закъснява за работа и влиза в офиса, плюейки. Шефът го пита:
- Аре бе, колко е часът? И защо плюеш по мокета?
- Абе, мани, шефе, идвам аз навреме с мини-купъра, точно пред мен свободно място за паркиране, обаче ми се вижда тесничко. Докато се чудя дали ще одраскам колата, или не, някакъв мощен клаксон зад мен, поглеждам и виждам един с камион. Вика, брато, пусни ме да паркирам тук, че закъснявам страшно. Викам
му, баси, ти ако го събереш този камион тук, свирка ще ти направя...
- И той?
- Абе мани, шефе, голем шофьор излезе...
Лондон. Върви си джентълмен с подчертано достойнство и в добавка - ботуш на главата... Спиращият го служител на реда пита със загриженост и нарастващо любопитство:
- Какво прави този ботуш на главата ви, сър?! Редно и наложително ли е да сте с този ботуш на главата, сър...?
- А, нищо конкретно не прави! Просто в сряда винаги се разхождам с ботуш на главата.
- О, добре сър, тогава сте в правото си, но се налага и съм длъжен да Ви уведомя, че днес е четвъртък, сър!
- Боже! - възкликнал крайно притеснен сърът - Сигурно изглеждам като пълен идиот днес...
Горилата на местния цирк се разгонила и понеже, никъде, наоколо нямало мъжкар, да я "оправи", проваляла цялата програма. Накрая директорът изпратил двама служители до близък строеж, да намерят някой работник, да свърши "работата" срещу 200 евро. Те отиват на строежа и гледат доста едър, гол до кръста зверски космат общ работник, мотаещ се, без работа. Обяснили му какъв е случаят и го питат:
- Навит ли си, да "оправиш" горилата за 200 евро?!
- Пичове, няма никакъв проблем! - зарадвал се работникът
- Само ще ме изчакате за парите, до ЗАПЛАТА!...
Три деца спорят на детската площадка чий баща е най-бърз.
- Баща ми е супер бърз. Той кара автобус. В 12:00 часа е в София, а в 14:00 часа е в Пловдив - казва първото.
- Баща ми е пилот. В 12:00 часа е в София, в 14:00 часа е в Мюнхен - хвали се второто.
Третото:
- Това е едно голямо нищо!
Първите две, подигравателно:
- Защо? Баща ти да не би да е астронавт?!
- Не, държавен служител е. Приключва работа в 17:00 часа, а си е у дома в 16:00 часа.