Вицове за служители
В тази категория има 561 вица, разпределени в 38 под-страници.
По време на студената война се провежда бясна надпревара между двата лагера, кой ще надделее. Млад служител влиза в кабинета на Президента на Съединените щати.
- Господин президент имаме голям проблем.
- Какъв?
- Руснаците са кацнали на Луната.
- И какво от това?
- Започнали са усилено да я боядисват червена.
- Много важно!
- Ама как, господин президент, те ще я боядишат червена и този комунистически символ ще грее над цялата планета. Това ще е голяма пропагандна победа за тях.
- Спокойно. Ще работим по въпроса.
След седмица служителят пак влиза при президента.
- Господин президент, руснаците боядисаха в червено половината от Луната.
- Нищо. Спокойно. Работя по въпроса.
След още седмица служителят пак влиза при президента.
- Господин президент! Катастрофа! Ако погледнете нагоре ще видите че руснаците са боядисали цялата Луна червена. Те успяха.
- Чудесно! Сега, след като руснаците вече са боядисали цялата Луна червена, изпратете една наша совалка там. И нека нашите астронавти да напишат с големи бели букви... Coca-Cola.
До всички служители!
Облекло:
1. Желателно е да идвате на работа в облекло според заплатата ви. Ако носите обувки "Прада" и чанта "Гучи", ще приемем, че сте добре финансово и не се нуждаете от повишаване на заплатата.
2. Ако се обличате бедно, значи, не умеете да управлявате добре вашите пари и затова е безполезно да ви се повишава заплатата.
3. Ако се обличате точно както трябва, значи, сте точно там, където трябва да бъдете и следователно няма защо да ви се повишава заплатата.
Болнични:
Болничният лист вече не е доказателство, че сте болни. Щом можете да отидете на лекар, значи, можете да дойдете и на работа.
Почивни дни:
Всеки служител ще почива 103 дни в годината. Те се наричат събота и неделя.
Използване на тоалетната:
1. Поради това, че твърде много време се престоява в тоалетната, се въвежда ограничение от 3 минути за ползване на кабинките.
2. В края на третата минута ще звучи аларма, тоалетната хартия ще се прибира, вратата на кабинката ще се отваря и ще бъдете заснемани.
3. При повторно нарушение снимката ще бъде окачена на таблото за съобщения в раздела "Многократни нарушители".
Обедна почивка:
1. Служителите с тегло под нормата имат 30 минути за обяд, тъй като трябва да ядат повече, за да изглеждат добре.
2. Служителите с физика в нормата имат 15 минути за обяд, за да получат балансирана храна, с която да поддържат нормална фигура.
3. Служителите с наднормено тегло имат 5 минути за обяд, тъй като това е цялото време, от което се нуждаят, за да изпият едно хапче за отслабване.
Убедени сме, че както и досега ще проявите високо съзнание и лоялност, които са отличителна черта на служителите в нашата администрация.
С поздрави от ръководството
Инженер, счетоводител, химик и държавен служител започнали спор чий котарак е най-умен. Инженерът повикал своя котарак:
- Хикс на квадрат, демонстрирай!.
Хикс на квадрат се качил на масата, взел хартия и молив и нарисувал кръг, квадрат и триъгълник. Всички се съгласили, че котаракът е много як. Счетоводителят казал на своя котарак:
- ДДС, демонстрирай!
ДДС отишъл в кухнята и се върнал с 12 кюфтета, които подредил в 4 купички по 3 кюфтета в купа. На другите им харесал номерът. Химикът се обърнал към своя любимец:
- Епруветка, давай!
Епруветка донесъл кутия мляко от хладилника и отсипал точно 150 милилитра в една чаша. И другите се впечатлили от тази точна лапа. Накрая дошъл ред на държавния служител. Попитали го:
- А твоят котарак какво умее?
Държавният служител казал:
- Хрантутник, демонстрация!.
Хрантутник изял кюфтетата, изпил млякото, препикал чертежа, изнасилил другите три котарака, оплакал се, че го боли гърба, написал жалба срещу лошите условия на труд, и си взел болнични за един месец.
Мъж вози тъща си в колата. Спира го катаджия:
- Покажете си документите.
Мъжът ги показва.
Катаджията:
- Струва ми се, че сте пили. Дъхнете в дрегера.
Мъжът дъхва. Всичко е нормално.
Катаджията:
- А имате ли застраховка?
Мъжът показва полицата.
Катаджията:
- А аптечката наред ли е?
Мъжът вади аптечката и я отваря.
Катаджията въздиша, няма как - трябва да го пусне.
Тук тъщата се провесва през прозореца и злорадо го пита:
- Как е, ченге, осра ли се?
Катаджията радостно:
- А, това вече е обида на служител!
Мъжът:
- Ето и справката от психодиспансера...
Шефове споделят опит:
- Как така твоите служители никога не закъсняват?
- Много просто - при мен работят 60 души, а местата за паркиране са само 20...
Мъж черпи колегите си за нов автомобил. Бил скромен човекът, а колегите му - зевзеци започнали да го закачат:
- Със здраве да я караш, ама за да хване дикиш пожеланието, трябва да изчукаш нещо в нея! Без сефтосване няма да изкара дълго! Качвай някоя дама и - в парка!
И така продължили, а човекът бил суеверен и се притеснявал. Накрая измислил решение. Споделил с жена си, тя се съгласила и потеглили с новата кола към парка. Развихрили се вътре и нещеш ли, служител от охраната на парка чука на стъклото.
- Господине, според наредба на общината за непристойно поведение на обществено място ще трябва да Ви глобя! За Вас глобата е 20 лева, а за госпожата - 50!
- Абе щом е така ще плащам, ама защо на мен 20, а на нея -50?
- Защото теб сефте те хващам тук, ама на нея и е за трети път!
Един шеф останал насаме със секретарката си, след като всички служители си тръгнали.
Той и подхвърлил:
- Марче, денят беше дълъг и напрегнат! Какво ще кажеш малко да се позабляваме, а? Примерно да те целуна?
Марчето подскочила:
- Аууу, господин Иванов, как може? Имам си сериозен приятел!
Босът я успокоил:
- Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Секретарката се замислила пък - склонила:
- Е, щом е само на майтап - може!
Последвала страстна целувка с език!
След това началникът подметнал:
- Марче, хайде веселбата да продължи! Дай да те хвана за гърдите!
Секретарката се изчервила:
- Аууу, господин Иванов - моля ви се!
Мислех Ви за възпитан човек, пък какви простотии дрънкате!
Той обяснил:
- Ама, аз - на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето въздъхнала:
- Е, щом е само на майтап - може!
Последвало яко обарване.
Накрая, началникът се усмихнал:
- Марче, дай да завършим забавата подобаващо!
Тя подбелила очи:
- Аууу, господин Иванов - за каква ме мислите?
Аз да не съм някое леко момиче?
Мъжът махнал с ръка:
- Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето се подвоумила, пък отсякла:
- Е, щом е само на майтап - може!
Когато нещата приключили, секретарката казала възхитено:
- Ех, господин Иванов... Вие сте бил голям майтапчия, бе!
Шефът и отговорил с респект:
- Ама и ти, Марче, и ти... Много на майтап носиш!
Шеф на голяма фирма пита служител:
- Какво ще кажете, ако Ви изпратя командировка в Бразилия?
- Шефе, с удоволствие. Харесвам Бразилия, там има само футболисти, пр*ститутки и к*рви!
- Ще Ви помоля да не говорите така. Между другото, жена ми е бразилка!
- Аоууу... така ли? И в кой отбор играе?!
Един двеста килограмов мъж влязъл в общината и попитал пазача:
- Прощавайте, Сульо Пулев днес на работа ли е?
Оня отговорил:
- Нямаме такъв служител!
Дебелакът се зачудил:
- Е, как да нямате? Той бие на очи! Ходи винаги в костюми на Армани, носи швейцарски часовници и на всеки пръст има златен пръстен!
Охранителят се плеснал по челото:
- Опа! Прощавайте! Вие говорите за Неподкупния! Той, толкова мрази корупцията, че му излезе тоя прякор. И вече забравихме истинското му име!
Шишкото кимнал:
- Добре, ясно! А тука ли е в момента!
Пазачът въздъхнал:
- За съжаление, още го няма! Ще пристигне по някое време, ама кога - един Господ знае! Нещо да му предам?
Двеста килограмовия мъж отговорил:
- Да, моля! Предайте на Неподкупния, че го е търсил Кльощавия!
Шеф се скарал на свой служител, че не си върши съвестно работата:
- Ама как да я върша бе шефе, като колежките постоянно се събличат и обличат и ме разсейват.
- Но аз не виждам голи колежки!
- Да, да! Я погледнете през ключалката на женската съблекалня!
Един храбрец не се плашел от нищо и от никого. Веднъж закъсал за работа. Видял обява, че се търси нощен пазач за гробището. И тъй, като никой друг не дръзвал да стои там след залез-слънце - веднага го назначили. Обаче, един шегаджия решил да изплаши новоназначения служител. Вечерта се скрил край една надгробна плоча и зачакал. Не след дълго, охранителят минал на обход. Зевзекът извикал зад гърба му:
- Здрасти! Аз съм вампир!
Смелчагата му отговорил:
- Голям праз! Тук е пълно с вампири!
При следващият обход, любителят на черен хумор завил като вълк:
- Аууу, аз съм върколак!
Пазачът се прозял с досада:
- Много важно! Тука върколаци - бол!
При поредната обиколка, шегобиецът се разкикотил зловещо:
- Ха-ха-ха! Аз съм таласъм!
Куражлията свил рамене:
- На кого му пука? Тука таласъми - с лопата да ги ринеш!
Тогава, другият излязъл иззад надгробната плоча и казал:
- Ти имаш нерви като корабни въжета, бе, човек! Нищо не е в състояние да те уплаши! Край! Тръгвам си!
Обърнал се и закрачил към изхода на гробището. Тогава, пазачът го фраснал с палката и рекъл строго:
- Виж какво! Вдигай джангър, колкото искаш! Но от тук - никъде няма да мърдаш!
В един малък град живеели двама братя - Сульо и Пульо. Те били жестоки и безмилостни мутри, които ужасно тормозели местните жители.
Но ето, че един прекрасен ден, Сульо го очистили.
Тогава, Пульо отишъл при местния свещеник и му казал:
- Отче, знам, че брат ми не беше цвете за мирисане! Но искам на погребението му да кажеш, че е бил истински светец!
Попът поклатил глава:
- Не мога да сторя такъв грях пред Бога!
Бабаитът въздъхнал и извадил дебела пачка от джоба си:
- Добре, виж сега... Тук има десет хиляди лева! Но искам да изречеш следното:
"Сульо беше истински светец!"
Божият служител склонил неохотно:
- Е, добре! Но да знаеш, че вземам тези пари не за себе си, а за ремонт на църквата!
И така, денят на погребението настъпил. Целият град се струпал за да види как мразената от всички мутра отива в земята! Свещеникът започнал бавно и тържествено:
- Братя и сестри, събрали сме се днес тук, за да изпратим Сульо във вечното му жилище! Какво да ви кажа за него?... Той беше истински боклук, мръсник, гадняр, изрод и отрепка! И градът ще си отдъхне най-сетне без него! Не мога обаче да не му призная нещо. В сравнение с брат си Пульо - СУЛЬО БЕШЕ ИСТИНСКИ СВЕТЕЦ!
В един град назначили някакъв много мързелив поп. Дошло време за първата неделна проповед. Той попитал миряните:
- Братя и сестри, знаете ли за какво ще ви говоря днес?
Ония отговорили:
- Не знаем, отче!
Оня махнал с ръка:
- Ами, като не знаете, какво има да ви говоря...
На следващата неделя, свещеникът повторил:
- Братя и сестри, знаете ли за какво ще ви говоря днес?
Те си спомнили какво станало преди седмица. И за да не обидят проповедника, казали:
- Знаем, отче!
Божият служител въздъхнал:
- Ами, като знаете, то - няма смисъл да ви говоря!
На третата неделя, свещеникът подхванал за пореден път:
- Братя и сестри, знаете ли за какво ще ви говоря днес?
Миряните - съвсем се объркали! Едни се обадили:
- Знаем, знаем!
А други:
- Не знаем, не знаем!
Попът се усмихнал:
- Хайде сега, тези, които знаят - да обяснят на тези, които не знаят!
И си тръгнал!
В един офис дошъл кандидат за работа. Шефът на фирмата го попитал:
- Имате ли висше образование?
Оня измънкал:
- Амии... не!
- Не? Лошо! Какви чужди езици владеете?
- Ами, всъщност - говоря само български!
- Хммм... това не е окей! Компютърна грамотност?
- Ох! Там пък хал хабер си нямам!
Босът се хванал за главата:
- Ами тогава - защо въобще кандидатствате за офис-сътрудник?
Другият отвърнал:
- Ами, колкото и тъпо да звучи, търся работа на която да съм седнал. Дълги години бях наемен войник и вечно висях на крак! Всъщност, още щях да съм такъв, ако един куршум не ми беше откъснал тестисите!
Шефът на фирмата се ококорил широко:
- Ама, защо не ми казахте това от самото начало? Честито! Назначен сте! Можете да започнете работа още утре!
Човекът отговорил с достойнство:
- Благодаря, но не искам физическия ми недъг да влияе на Вашата преценка. И да ме назначите единствено от съжаление!
Босът махнал с ръка:
- Съжалението - няма нищо общо! Откога търся човек като Вас! Защото, всички служители в този офис - по цял ден само си драпат топките!
При един шеф тип "робовладелец" влязъл притеснен служител:
- Господин директор...
- Кажи, бе, Иванов!
- Може ли един ден неплатен отпуск?
- От какъв зор?
- Почина прабаба ми!
- Оффф... добре, бе, айде!
След десетина дни, подчиненият отново се явил пред своя бос:
- Господин директор...
- Кажи, бе, Иванов!
- Може ли един ден неплатен отпуск?
- За какво ти е притрябвал?
- Почина третия ми братовчед!
- Оффф... добре, бе, айде!
Минала се седмица и служителят отново цъфнал в кабинета на робовладелеца:
- Господин директор...
- Кажи, бе, Иванов!
- Може ли един ден неплатен отпуск?
- Пак ли, бе?! Тоя път пък - кой е ритнал топа?
- Почина баджанака ми!
Директорът поел дълбоко въздух и после започнал бавно и отчетливо:
- Слушай ме много добре, Иванов! От утре те пускам един месец неплатен отпуск. Но когато се върнеш - искам да си погребал ВСИЧКИТЕ СИ РОДНИНИ!