Вицове за смърта
В тази категория има 350 вица, разпределени в 24 под-страници.
- Мила, ако умра искам да е от с*кс!
- Ааа, много бърза смърт си си избрал, бе.
В една много студена зима едно врабче премръзнало до смърт и паднало на земята. Минала една крава и се изакала върху него. Врабчето се стоплило и се посъвзело. Започнало да чурулика от радост, но една котка го чула и го издебнала. Хванала го и го изяла.
Поука поука:
1. Не всеки, който сере върху теб, е твой враг!
2. Не всеки, който те вади от лайната, е твой приятел!
3. Когато си в лайна до гуша, недей да си отваряш човката!
- Госпожо, Иванова. С тъга Ви съобщавам, че Вашият съпруг Иван Иванов, дългогодишен наш служител в пивоварната, днес при трудова злополука... почина.
- Но как се е случило това?!
- Днес, при дегустация на новият ни вид бира, мъжа Ви падна в цистерната и се удави.
- Е, поне е била бърза смърт, не се е мъчил много.
- А, бърза... три пъти излиза да пикае...
На остров с диваци попаднали трима. Диваците ги пленили и вождът един по един ги пита:
- Какво предпочиташ - смърт или буру буру?
Първият отговорил "Буру буру". И един як дивак го опънал. Вторият и той - и друг як дивак го опънал.
- Смърт! - гордо отговорил третият.
А вождът казал:
- Осъждам те на смърт чрез буру буру!
Мъртво пиян мъж се буди след клинична смърт:
- Добро утро!
- Но това е морга!
- Гутен морген, тогава...
Тъща към зета:
- След смърта ми, искам да ме кремирете и прахът ми да разпръснете в планината!
- Мамо! Какви ги говориш? В планината такъв вятър духа, че след три минути пак ще сте вкъщи!
- Скъпа ако умра искам да е от с*кс!
- Ааа, много бърза смърт си си избрал скъпи...
Корабокрушенец попаднал на амазонски остров и бил осъден на смърт!
Питат го за последно желание, а той казва:
- Нека ме убие най-грозната от вас!
Доживял до дълбока старост!
Един осъден на смърт се качил на ешафода. Палачът му прошепнал:
- Хей, приятел! Нищо лично, да знаеш! Аз не съм някакъв изрод и садист! Просто, такава ми е работата! Върша я без лоши чувства! Нали разбираш?
Онзи отвърнал мрачно:
- Да, разбирам!
Екзекуторът наблегнал;
- И не ми се сърдиш, нали?
Нещастникът въздъхнал примирено:
- Не, не ти се сърдя за нищо!
Палачът се зарадвал:
- Ееей, супер! Ами, хайде тогава - да те помоля за една услуга! Когато кралят попита какво е твоето последно желание - кажи му да ми вдигне заплатата!
Един човек отишъл в някакъв зоопарк и казал на директора:
- Разбрах,че нямате пари да изхранвате животните. И ги подарявате,на всеки,който пожелае това!
Оня кимнал:
- Точно така,господине! Страхувам се обаче,че остана само горилата!
Посетителят се вкиснал:
- Е,сега - горилата... Да беше някое нежно животинче - зайче или сърничка - разбирам!
Шефът го уверил:
- Ама,тя е много добричка и послушна! Само не трябва да я тупате по рамото! Щото - ще видите голям зор!
Другият се съгласил:
- Е,добре тогава! Щом смятате,че няма проблеми,ще я взема!
И така,нашият човек отвел със себе си човекоподобната маймуна. Обаче,нещо го глождело отвътре. Притеснявал се,че ако я отведе смело вкъщи,огромното същество може да счупи нещо. Затова първо я завел на вилата си в планината. Минал ден,два,три ... Горилата била кротка и послушна. И не давала никакъв повод за тревога. Тогава на нейния стопанин му влязла муха в главата:
"Какво толкова ще стане,ако я тупна по рамото? Оня директор май нещо се е объркал!"
Речено-сторено! Тогава,косматата твар надала мощен рев! Пичът си изкарал акъла и изскочил навън. Но огромната маймуна се втурнала веднага след него!
Нещастникът спринтирал бясно. Но и неговата преследвачка не изоставала с повече от два метра!
Гонитбата продължила по нанагорнището и нанадолнището на разни стръмни хълмове,после - през гъста гора ... Това продължило един безкраен час! Най-сетне,завалията паднал на земята останал без дъх от преумора! Той затворил с ужас очи,готов да посрещне жестока си смърт. А горилата се навела,потупала го по рамото и казала:
- Ти - гониш!
Разхождат се из центъра на Москва двама чекисти и гледат един мъж, който вика:
- Смърт на мустакатия диктатор!
Чекистите веднага се задействат, грабват мъжа, водят го в НКВД и викат Сталин, като го запознават със случая:
- Отче народен, този мъж тук викаше "смърт на мустакатия диктатор"! - каза единият чекист.
Сталин се замисля и пита провинилия се:
- Вие кого имахте предвид като "мустакат диктатор"?
Мъжът с уплах отговаря:
- Адолф Хитлер, г-н Генерален Секретар...
Сталин се обръща към чекистите и пита:
- А вие, момчета, кого имахте предвид?
- Ало?
- Здравей, миличко, обажда се Татко... Мама близо до телефона ли е?
- Не, тате. Тя е горе в спалнята с Чичо Франк.
След кратка пауза Татко казва:
- Но ти нямаш чичо с име Франк, миличко!
- О, да, имам и той е горе в спалнята с Мама в момента!
- Ъ, добре тогава... ето какво искам да направиш. Остави телефона, избягай горе и почукай на вратата на спалнята и извикай на Мама и Чичо Франк, че татко тъкмо е паркирал колата отвън.
- Добре Татко.
След няколко минути, малкото момиченце се връща на телефона.
- Добре Тате, направих каквото ми каза!
- И какво стана?- попита той.
- Ами Мама се изплаши ужасно много, скочи от леглото без дрехи и избяга навън крещейки, но се спъна в килима и полетя през прозореца и сега е мъртва!
- Боже мой!!! А какво стана с Чичо Франк?
- Той скочи от леглото без дрехи и също беше изплашен до смърт и скочи през задния прозорец в басейна... но явно е забравил, че миналата седмица ти източи водата, за да почистиш басейна и сега и той е мъртъв.
Дълга пауза...
Тогава мъжът казва:
- Басейн??? Аз май съм сбъркал номера, извинете много?!???
Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ.
Учителката представя нов ученик
- Такиро Сузуки от Япония.
Часът почва и тя казва:
- Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал "свобода или смърт"? Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:
- Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.
- Много добре, Сузуки. А кой е казал "Държавата е народът и като такъв никога не може да умре"?
Сузуки става:
- Ейбръхам Линкълн, Вашингтон, 1863 г. Учителката поглежда другите деца и им казва:
- Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история. Тих глас от последните чинове:
- Да им го натаковаме на японците!
- Кой каза това?
- изкрещява учителката.
Сузуки вдига ръка:
- Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г.
Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:
- Да до духаш!
Учителката, извън кожата си:
- Стига вече! Кой беше това?
Сузуки:
- Бил Клинтон на Моника Люински, Белия дом, 1997 г. Някой друг извиква:
- Сузуки е лайно!
Сузуки веднага отвръща:
- Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.
Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява разсилният:
- Да го е*а! Никога не съм виждал такъв хаос.
Сузуки е готов:
- Българският премиер към министъра на финансите, за разпределението на бюджетния излишък, София, 2004 г.
Един двеста килограмов престъпник бил осъден на смърт. Когато дошло време за екзекуцията му, обаче - възникнал проблем. Онзи не могъл да се побере на електрическия стол. Директорът на пандиза наредил:
- Върнете го в килията и го оставете само на хляб и вода. Пък след две седмици - ще опитаме отново.
Когато уреченият срок настъпил се оказало, че осъденият вместо да отслабне е напълнял с 20 килограма!
Управителят на затвора дал ново разпореждане:
- Хранете го само с плодове!
След един месец се оказало, че оня е качил още 30 кила!
Директорът се хванал за главата:
- Петнайсет дена не му давайте абсолютно никаква храна!
След две седмици - престъпникът бил напълнял с цели 50 килограма!
Отчаян, началникът на мястото за лишаване от свобода попитал ведомствения лекар:
- Защо не отслабва този човек?
Докторът провел редица изследвания и заключил:
- Няма медицинско обяснение за този феномен!
Тогава директорът се обърнал към психолога на затвора:
- Защо не отслабва този човек?
Онзи мислил дълго време и накрая казал:
- Според мен - няма достатъчно мотивация!
Един осъден на смърт се качил на ешафода. Палачът му прошепнал съчувствено:
- Хей, брат! Нищо лично, да знаеш! Аз не съм някакъв изрод или садист! Просто си върша работата! Не влагам лоши чувства, нали разбираш?
Онзи кимнал:
- Да, разбирам!
Екзекуторът уточнил:
- И не ми се сърдиш?
Осъденият въздъхнал:
- Не! Не ти се сърдя!
Палачът грейнал от радост:
- Ей, супер! Ами, хайде тогава - да те помоля за една услуга!
Когато кралят те попита какво е твоето последно желание... Ами, кажи му да ми вдигне малко заплатата!