Вицове за София и софиянци
В тази категория има 1114 вица, разпределени в 75 под-страници.
Сбъдна се мокрият сън на софиянци. За София трябват визи.
Български принос. Към нелегалните казина и публични домове, в София вече има и нелегални фитнес зали, нелегални кина и нелегални ресторанти.
Пацо занесъл в София на пазара да продава яйца. При него се спряла една купувачка, която, след като разгледала яйцата, казала:
- Тези яйца изглежда не са пресни!
- Е, г-жо, нали ще ги ядеш, няма да ги мътиш, я!
Софиянец и пловдивчанин вървят из Подуене. Времето е отвратително: вали дъжд, кал и локви навсякъде по улиците. В един момент минава автомобил и здравата ги изпръсква. Пловдивчанинът възмутено се опитва да почисти калните си дрехи и мърмори:
- Това софиянците сте крайно невъзпитани хора! Карате си автомобилите из локвите, пръскате и дори не спирате...
- Защо се сърдиш бе, майна? Нима в Пловдив не е същото? - обижда се софиянецът.
- Разбира се, че не е така! Ако случайно някой те изпръска, той веднага спира, качва те в колата си и те закарва в първия магазин за химическо чистене. Там те събличат и оставят дрехите ти за няколко дни, а виновният те закарва в къщи, където любезно се грижи за теб, докато си без дрехи...
- Я стига си ми говорил глупости бе, не ви знам аз вас пловдивчаните какви сте... С тебе случвало ли се е някой път такова нещо?
- Е, точно на мен досега не ми се е случвало... но със жена ми вече три пъти.
Габровец отива със семейството си в София на гости на роднини. На гарата пита таксиметров шофьор:
– Колко ще струва да ни закараш до Лозенец?
– До Лозенец… чакай да сметна… Ами към 15 – 20 лв.
– Колко?! Абсурд! По-добре да ходя пеша.
Бакшишът познал с какъв си има работа и рекъл:
– Добре, няма да ми плащаш, ако издържиш да не обелиш и дума през целия път!
Габровецът веднага се съгласил, натоварил семейството и багажа и тръгнали. Таксито лети, провира се между колите, клаксони, псувни… Габровецът се поти, хапе устни, гризе нокти, мени цветове, но мълчи. Стигнали и бакшишът рекъл:
– Поздравления! През целия път не издаде звук! Кажи ми, кога ти беше най-трудно да издържиш?
– Ами… когато изпадна детето при НДК -то…
Метъл банда каца на летище София. Посрещат ги с хляб и сол. Вокалът шмръква от солта и казва:
- Това е посрещане!
Майка се обажда на дъщеря си, която е студентка в София:
- Дъще, кажи ми моля те, какво представлява новият ти приятел? Грижовен и добър ли е с теб?
- Разбира се, мамо! Освен това е и много умен, обичлив е, не пие, не пуши, а и трите му деца са много възпитани!
София е просто едно голямо задръстване, около което са построили блокове, където хората да спят.
Из фейса:
- А бе колеги от къде да си взема винетка, извън държавата София?
- Ти луд ли си, Баце заради тебе пак да се кара на шефа на АПИ... Карай си така и си свиркай!
По времето на соца имало един страшен цигански оркестър, който свирел по банкети и конгреси на БКП из цяла България и така цигните си изкарвали хляба. След 1989 г. дошла демокрацията и нямало вече банкети и конгреси. БКП-то им казали, че вече няма да са те на власт и цигните се прибрали по селата. Глада обаче не се търпи и решили да се предложат на новата власт... да им свирят на техните събития. Пратили най-младия тромпетист - Асан, в София, като изрично му забранили да споменава, че са свирили за БКП-то. След два дена се връща Асанчо тъжен, бушониран, омачкан и окъсан..
Наобиколили го от цялата махала:
- Кажи, Асане какво стана?
- Ми к'во... като разбраха, че сме свирили за БКП-то, ме смляха от бой и ме изхвърлиха.
- Бре, Асанчо, к'ъв си прост, начи! Нали те предупредихме да не им казваш, че сме свирили на комунистите?!
- А бе аз не им казах бе бате, те беа същите и мa познаа...
От днес София диша чист въздух, след вчерашната акция на Кат, бе заловена колата тровила въздуха на София!
Лято. Жега. Влакът София - Варна. Няма никакви места, всичко е претъпкано. На двама тарикати обаче не им се стои прави.
Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките, излизат...
Влизат в следващото купе, пак гледат под седалките... Пътниците ги питат:
- Какво правите, бе?
- А бе, изпуснахме си змията и я търсим...
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Нашите се настанили вътре, заключили вратата, пуснали пердетата и легнали да спят. След няколко часа се събуждат. Единият поглежда през позореца. Вижда чичката, дето почуква колелата на влака...
- Еййй, чичеее, във Варна ли сме вече?
- А бе, к'ва Варна, бе... Вие не разбрахте ли... Некви идиоти си изпуснали змията и трябваше да откачим вагона...
- Как се нарича вървежен софиянец?
- Топ Шоп!
Стоянката на такситата на Централна гара в София. Таксиджия седи в колата си и скучае. Задната врата се отваря и почти лазещ пиян мъж се намъква на задната седалка в продължение на повече от минута. След като най-после се намества в що-годе нормална поза, изфъфля към вече запалилия мотора шофьор:
– Към Централна гара…
Гледайки неразбиращо в огледалото за няколко секунди, таксиджията бавно изключва двигателя и тихо казва:
– Ние… сме… на Централна гара…
Пияницата, мятайки банкнота през облегалката, отваря вратата да излезе и промърморва:
– И друг път да не караш толкова бързо…
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата с усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…