Вицове за София и софиянци
В тази категория има 1105 вица, разпределени в 74 под-страници.
Двама осветители с флакончета със спрей, за няколко минути направиха за Локо София повече, отколкото клуба за последните 30 години.
От София до Мароко - само Локо, от София до Хирошима, на колене пред парната машина!
Знаете ли, че... В Перник билетчетата от лотарията се търкат със зъб от софиянец!
Кацам на летище София след дълга командировка. Не мога да включа телефона - батерията е паднала. Мога да го заредя в барчето, но най-евтината поръчка е 3 лева. Няма да дам 3 лева, си помислих и хайде на такси в къщи. Прибирам се. В спалнята жена ми с някакъв мъж ще счупят леглото. Тихо излизам и се връщам на летището. Поръчвам вода за 3 лева и си зареждам телефона. Обаждам се че съм кацнал и се прибирам с такси. Жена ми ме посреща радостна и гальовна. Всичко е чисто и подредено. На масата ме чакат сочни пържоли и бутилка от любимата ми ракия, салати и мезета. Хапвам, целувам се с жена си, попийвам, целувам се с жена си и си мисля "За някакви си 3 лева, каква жена щях да изпусна?"
След две поколения, кореняците софиянци няма да си затискат зелето с жълто паве, а с плочка от "Граф Игнатиев"...
- Ало! С*кс по телефона ли е?
- Не, това е телефона на общината, за дупките по пътищата в София.
- Супер, значи... във всички дупки да ви го набия...
Ода за всички биещи се да живеят в София!
Аз съм българче щастливо -
купих си апартамент!
Май стените са накриво,
но нали си е за мен!
Кредита е първа стъпка -
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка,
ако жив си след това.
Чакаш смело кота било.
с други думи - груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с болка ти растеш.
После идва дограмата -
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.
Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.
После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет -
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.
Иде шкаф, след него втори -
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори -
той е майстор, ти кретен.
И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок...
Обява:
- "Безплатно сирене и безлихвени кредити!"
За справка:
- София, 4-ти км. Психиатрията...
- Как се казваш?
- София.
- 3начи затова си задръстена.
Днес имаше призив - да почистим България. В София има голям ефект - по улиците няма никакви хора.
Истински случай:
- Преди 40 години и кусур в тогавашния хотел "София" се настанява италианец на име Газотти. След ден - два в централата се получава обаждане от Югославия:
- "Хотел София, добър ден!"... "Госпожо, морам да го дОбием Газотти"...
- Я си е*и майката бе, нещастник такъв!
Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилци. Около Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
- Добър ден, ако може за Бургас?
- Няма проблем, казал тираджията, но вие ще ми пуснете ли?
- Ееее не мога, господине!
- Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
- Добър ден, ако може за Бургас?
- Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
- Ееее, не мога да правя такива неща!
- Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км, преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
- Добър ден, ако може за Бургас?
- Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете ли?
- Е, щом е до това, ще ви пусна! Но нося и папагалчето си с мен.
- Няма проблем дайте го на мен. - казал тираджията и хвърлил папагала при пилците.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилците, отваря ремаркето и гледа вътре - нито едно пиле, само папагала седи и го гледа умно.
- Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
- Е как къде, като не пускат ще вървят пеш!
Пилот към пътниците на кацащия самолет:
– Драги пътници, скоро ще се приземим на летище София, моля затегнете коланите и върнете часовниците с 29 год. назад. Благодаря!
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
Когато Мичето отиде на гости на баба си Мика и като видя баба ѝ, как Мичето издои кравата за има няма 2 минути... и бая се усъмни, дали наистина работи като учителка в София.