Вицове за София и софиянци
В тази категория има 1115 вица, разпределени в 75 под-страници.
- Знаете ли кое е най-хубавото в Пловдив?
- Табелата за пътя за София!
0
- И искате да кажете, че четирите апартамента в центъра на София, вилата в Бояна, мерцедеса ви и джипа сте ги купили с честно спечелени пари?
- Разбира се, че са мои, на кой да са?
- Народни са!
- Че откъде у народа такива пари ще има...
1
Circullium Vitae (Автобиография)
1. Лични данни
Име: Дуцко Дудев Каракочев
Дата и място на раждане: не знам, около 40-50 годишен съм.
Постоянен адрес: София, ж.к. “Факултето” на втория етаж
Семейно положение: женен с 18 деца и 26 внуци
2. Образование
3-ти клас до голямото междучасие
3. Трудов стаж
- Пазарджишки окръжен затвор – 1985 – 1990
- Бобовдолски окръжен затвор – 1992 – 1999
- Поправителен дом – Кремиковци – 2001-2003
Назначенията в тези предприятия бяха в следствие на това, че често намирах парите на хората още преди да са ги загубили.
В Бобовдолския затвор съм завършил курсове по макраме, а в Пазарджишкия се научих да свиря на акордеон. Там свикнах и на работа в екип.
4. Чужди езици
- Есперанто
- Ромски - майчин
5. Допълнителни курсове, обучения и интереси
- 15.11.2004 – Столипиново, Семинарно обучение на тема “По жицата”. Анализ на творбата от Йордан Йовков и обучение как да не ни хваща тока, когато крадем кабели
- обичам черната музика – Кондьо, Софи Маринова, Бони (но не Бони М) и др.
6. Личностни качества
- Тих, скромен и мързелив
- Рядко идвам на работа, но не закъснявам
- Работя малко, но с желание
Желая да се кандидатирам при вас за длъжността “SAP консултант” или в краен случай "Transfer специалист". Много съм добър и се надявам да се видим скоро, ако не почна работа преди това в Софийския централен затвор, щото и оттам яко ме канят.
3
Новини по кабелна телевизия. Говорителят с щастлива физиономия чете:
- Вчера един от посетителите на казино “Роял” спечелил на рулетка два милиона долара. Администрацията на казиното категорично отказа да ни даде повече информация за това знаменателно събитие. Обаче нашият специален кореспондент извърши независимо журналистическо разследване и се добра до смайваща информация. Щастливецът се казва Иван Петров Иванов, роден през 1956 година, зодия “Везни”. Живее в София, на улица “Люлякова” номер 39, етаж трети, апартамент осми. Вратата на апартамента му е лека, двупластов фазер, заключва се с обикновена брава “Декаба”. Работното време на господин Иванов е от 8.30 до 17.30 часа...”
1
Питат радио Ереван.
- Как се нарича красиво момиче в София?
- Студентка от Пловдив.
4
Тъмна гадна мрачна ветровита студена (и каквато още отрицателна друга) нощ се стели над София... Няма никой по улиците... Само един човек върви забързано занякъде. Изведнъж изскача крадец, настига човека и му вика:
- ДАЙ СИ ПАРИТЕ!
А човека:
- Абе ти знаеш ли кой съм?! Аз съм министъра на финансите...
Крадеца:
- В такъв случай... ДАЙ СИ МИ ПАРИТЕ!
1
През 1година след новата ера се събрал великият съвет на пазителите на свещения ГРААЛ: Санчо Панса, Рамбо, Бойко Борисов, Дейвид Бекъм, Зоро, Карлсон, Робин от Батман и Робин и Мечу Пух. И всеки предлагал различни скривалища каде да скрият ГРААЛА:
Панса предложил да го подарят на Дон Кихот, Рамбо - да го дадат на Роки, Бойко - кметството в София, Бекъм предложил да го разиграят на футболно турнирче по двойки, Зоро - да го скрият в един от джобовете на седлото на Торнадо, Карлсон - да го сложат на някой покрив, Робин - спял тогава, и тогава всички в един глас казали: "Свирепий Пух ти какво мислиш?"
И Пух ядосано отвърнал: "Оставето го тоа ГРААЛ, дайте да видим къде ще крием гърнетата с мед!"
0
Група пънкари обикалят из София да си търсят дискотека. Домино, Империал, Индиго, но никъде не ги пускат. Най-накрая стигат до Чака Рака. Там ги пускат. Влизат те, а вътре яко чалга! Отива единия панкар при диджея и му вика:
- Абе пусни нещо за пого бе.
- Следващата песен...
Обаче имало пак яко чалга и само чалга оня отива при диджея и му вика:
- Абе аз на тебе казах ли ти нещо? Ти глух ли си? Пусни нещо за пого!
- Следващата песен обещавам...
Обаче пак имало яко чалга и само чалга и пънкара много се ядосал. Отишъл при диджея и му казал:
- Слушай какво! Пусни нещо за пого защото не знам дали ме разбираш!
- Да, да! Разбира се! Специално за вас следващата песен - казал уплашено диджея.
Свършила предишната песен, вдига диджея микрофона и казва:
- И специален поздрав за пого и неговата компания с оркестър "Кристал"!
0
- Аз съм най-бързия в София.
- Откъде знаеш?
- Моето гадже ми каза.
0
Умира софиянец... Отива в рая и пита Бог:
- Как така всички важни хора са от Пловдив бе?! И Стоичков и Костов и Петър Стоянов... всичките от Пловдив!
- Не знам, майна...
7
София, лято, площад. Осем етажна сграда, по средата й скеле и на скелето работят двама мазачи. На единия му се пикае та две не вижда, обаче го мързи да слиза.
Вторият пита:
- Кво има, бе?
- Пика ми се, ама ме мързи да слизам...
- Е какъв ти е проблема? Ето долу има фонтан, застани на края на скелето, аз ще те държа и пикай във фонтана. Никой няма да разбере...
Речено сторено. Застанал първият на края на скелето, вторият го държи и...
По едно време, обаче, духнал вятър и някаква прашинка влязла в носа на този който държал. Той кихнал и изпуснал пикаещият...
Две години по-късно. На плаж три девойки си говорят.
Първата:
- Най-големите любовници са в източните страни. Когато бях в Кайро и вървях по улицата, всички ме разсъбличаха с поглед...
Втората:
- Хич не ми ги и говори тия. Французите са най-големите любовници. Когато бях в Париж, щом се запознаех с някой мъж и веднага ме вкарваше в леглото!
Третата:
- Момичета, дълбоко се заблуждавате. Българите са най-големите любовници. Когато бях в София, се разхождам по един площад. Гледам шадраван и присядам на края му. Изведнъж вдигам глава нагоре и виждам към мен лети мъж с изваден х*й и крещи : "ша та е*а в гъза-а-а-а-а-а!!"
0
Крокодилът, жабата и лъвът станали студенти.
Крокодилът в СУ "Климент Охридски", Лъва в УНСС, а жабата в ТУ София.
Срещнали се след една година.
Лъвът казал:
- Аз повече не се връщам там (УНСС). Всички са по-големи лъвове от мен.
Крокодилът:
- Аз също. В този СУ всички са с усти по-големи от моите. Избиха ми комплекси даже.
Жабата:
- Аз оставам. Нали съм най-хубавата колежка.
0
Чули макоцевските шопи, че е пуснат трен до София и трима от тях, натоварени с дисаги, решили да отидат на пазар с влака, за да видят "меко ли вози".
Качили се те в Макоцево, тръгнал влакът и "тупа-лупа" стигнал в Столник.
Там се позабавил доста заради среща.
В това време шопите, които дотогава сладко-сладко разговаряли на вечните шопски теми се усетили, че им се пие вода.
Веднага се посъветвали, единият останал да пази багажа, а другите слезли и отишли на чешмата.
Напили се с вода, но вместо да побързат да се върнат във влака, продължили приказката си край чешмата.
Дошло време влакът да тръгва, но кондукторът не давал "готово" защото видял пътниците си да отиват за вода и да си приказват без да обръщат никакво внимание на суматохата по отпътуването на влака.
Тогава кондукторът се развикал: "Айде, бе господа, айде, качвайте се по-бърже, че влакът тръгна...".
Господата обаче си продължили приказката спокойно без да му обърнат абсолютно никакво внимание.
Кондукторът се шашнал какво да прави.
Тогава оставеният за охранител шоп, след като видял, че работата отива на зле казал на кондуктора: "Господине, чекай я да им окнем...".
Надвесил се яко от прозореца на вагона и ревнал: "Говеда-а-а, докоги че ви ока човеко, бре...?"
Като го чули, шопите се стреснали и хукнали да догонят вече отлепилия влак.
Като видял че кондукторът се хили, шопът-охрана пояснил: "Господине, оно секо животно сака да му кажеш името, та да се сети, дека за него става думата... А ти си зел да окаш "господа", "господа", а они отдека да се сетат, дека тех ги окаш, а?"
2
Моят приятел машинист П.Д. работеше в депо София на 04.13 (дизел). Един ден качил дядо си да го откара до Видин, тъй като имал курс с бърз влак дотам, а дядото бил от тамошно село. Седнал дядото в кабината на сгъваемата седалка за инструктора, потеглили и почнал да пита:
- Пешко, ти си такова слабичко момче, как я караш тая грамадна машина, бе?
- Не е до сила, дядо, ето - седя си в креслото, въртя си се и от време на време държа туй кормило (контролерът се върти с нещо като малко кормилце).
Наближили до първия тунел и П. решил да се помайтапи:
- Виждаш ли, дядо, тая дупка пред нас? Дръж се да я улучим право в средата, че иначе ни е спукана работата!
Старецът се спекъл, забил нокти в седалката, ококорил очи като бушони и заломотил с треперещ глас:
- Ей, момче, внимавай, дръж здраво кормилото! Друг път вкарвал ли си тая грамадна пущина в таз малка дупка? Ще ни попилееш, бе, дръж здраво! И намали малко, джереме такова, какво си се зафърчал... Ей! Ей! Олелееее... - Влакът влиза в тунела и грохотът го заглушава.
Излезли на светло, Пешо погледнал дядо си и съжалил, че се е пошегувал - старецът бил бял като платно, целия облян в пот, а пръстите му от стискане на седалката били направили дупки в тапицерията. От прехапаните му устни била потекла кръв.
- Охххх, Пеше, има ли още такива дупки, бе миличко?
- Абе дядо, нали знаеш, че влакът върви по релси и не може и на милиметър настрани да мръдне - желязото го води! Това кормило е за друго (врътва го насам-нататък). А пък дупки - колкото щеш. Имаме още 21 да минем. Ти чунким за пръв път минаваш от тука!
- Е, Пеше, ти си знаеш как върви влака, ама я дръж здраво кормилото, пък си приказвай каквото искаш... То, отзаде у вагона си е друго... А! Друга дупка! Я спри да слезем, баба ти нема да остава вдовица на стари години! Спирай ти казвам!
0
Умряло служебното магаре на локомотивно депо София. Когато го погребват на надгробния му камък пишат: Тук почива магарето Марко, което през жизнения си път успя да ритне трима министри на транспорта, 6 генерални директори на БДЖ, 20 главни енергетици, 30 ръководители на поделения, 50 началници на депа, 100 деломайстори, 150 началник-влакове, 300 машинисти, 500 кондуктори, 600 помощник-машинисти, 1000 билетни касиерки, 1300 хигиенистки и един вдигнат пантограф на локомотив серия 44/45.
1