Вицове за София и софиянци
В тази категория има 1115 вица, разпределени в 75 под-страници.
Из доклад на ОДМВР - София:
"Двама мъже, наполовина неизвестни, се опитали да откраднат от зоопарка крокодил..."
0
Майка от село отишла да посети сина си в София, който живее в ж. к. Младост. Влезнали в блока и майката казала:
- Явно не съм се заблуждавала! Какъв апартамент си наел? Малък и без прозорци! Виж как са те измамили!
- Чакай малко бе, мамо. В момента сме в асансьора.
2
Бойко Борисов сънувал сън, че открива северната магистрала, свързваща Варна със София. Като се събудил си помислил: "Брей, не вярвах, че ще живея още 100 години".
2
София. Трамвай. Час пик.
- Има ли лекар в трамвая? - сърцераздирателно плаче еврейка на средна възраст.
- Аз съм лекар! Какво се е случило? - чува се глас на мъж от задната част на трамвая.
- Искате ли да изведете дъщеря ми на среща?
2
Психиатър, кабинет.
Влиза първият клиент:
- Бихте ли ми помогнали, докторе?
- Първо платете предварително, че после бягат като ги оправя.
Платил 50 евро и психиатърът казал да започва да разказва.
- В момента в който заспя ,сънувам че от централна гара в София ме карат да бутам 4 вагона без локомотив за Русе. В 2 часа ми правят почивка на гара Гопна Оряховица. Дават
ми кафенце, количка. И след това ми лепват още 3 вагона и като се събудя - целият съм вир вода и потен.
- Платихте, ще помогна. - казал доктора.
- Навийте си часовника в 2ч. докато сте на Горна Оряховица, звънвате ми и аз ще дойда да ги добутвам до Русе.
Влезнал втори клиент.
- Докторе, до 2 часа спя с две жени, след 2 часа има още две, моля Ви помагайте за втората двойка!
- Съжалявам, господине! Мога да помогна само за първата двойка, че от 2 имам да бутам един влак за Русе.
2
Как се познават кореняците софиянци?
- По жълтото паве в кацата със зеле.
1
Идва габровец в София. Седнал в ресторант и казал на сервитьорката:
- Искам нещо за 1 лев!
- Съжалявам, но ястия на четири части не сервираме!
4
Агитките на Локомотив София и Славия се сбили в асансьор!
1
Един грозен, тъп, гнусен змей хванал американеца, французина и българина и им казал:
- Искам всеки да ме впечатли с нещо, за което не съм чувал, иначе ще го изям.
Американецът казал:
- САЩ - Статуята на Свободата, Лас Вегас...
Змеят изсъскал злобно:
- Мен ли се опитваш да впечатлиш с някакви си сгради, бе?! - и го изял.
Французинът започнал:
- Франция - Париж, любов, съвършенство, красота...
Змеят изсъскал още по-злобно:
- Мен ли се опитваш да впечатлиш с някаква романтика, бе?! - и него изял.
Дошло ред на българина и той казал:
- Аз живея в една малка, нескопосана, недодялана, незабележима, невзрачна държава. Никой, никога не е чувал за нея.
- Къде е тая държава? Как се казва? - попитал змеят.
- Ами тя е на Балканския полуостров и се казва България... - отговорил българинът.
- Аааааа, верно ли ве луд... - изненадал се приятно змеят. - Да, бе, знам я. България, София, дъщеря ми учи в Техническия!
1
Уникални са чудесата на гражданската авиация - закуска в София, обяд в Лондон, вечеря в Ню Йорк, багажа ти в Буенос Айрес...
8
Петима от провинцията сядат на маса в София и отправят поръчка на сервитьорката:
- Пиет капучина!
Тя:
- Моите съболезнования.
1
София. Околовръстно шосе. Катаджия спира "Бентли" движещо се със скорост два пъти над разрешената. "Бентли"-то спира, бавно се отваря затъмненото стъкло. Катаджията:
- Петров, пътна полиция. Документите, моля.
От стъклото се подава ръка с банкнота от 100лв. Катаджията ги прибира и казва:
- Лек ден! Постарайте се да не нарушавате правилата...
През прозореца се подава ръката с втора банкнота от 100лв.
- И, бъдете внимателен, след два километра има други колеги...
Друга 100-левка. Катаджията след, като поглежда номера на колата:
- Аз работя тук вторник и четвъртък от 08.00 до 17.00 часа. Запомнил съм номера на колата - тогава можете да карате, както си искате... Отново 100 левка.
- Бъдете жив и здрав, вие и децата Ви! Успех в бизнеса, кучето Ви да печели награди на всички изложения... Пак се подава ръката със съответната банкнота... Катаджията я прибира, стои известно време, след това се прокашля, застава мирно и казва с тържествен глас:
- А сега - стихотворение....
0
Чу ли, че отлагат гей парада в София заради протестите?
Че то тия протести са си и без това един гей парад с всички привържаници на ГЕРБ в него, така че няма нужда от още един.
0
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е ...добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада!
2
Бон Джоуви кръсти сценичните си декори, представляващи автомобил "София". Ако автомобилът беше Голф - щеше да го кръсти "Перник"...
0