Вицове » Социализъм

Вицове за социализма

В тази категория има 145 вица, разпределени в 10 под-страници.

Оценка: 2 от възможни 10 - общо: 5550

По време на комунизма, на просветно събрание лектора обяснява:
- Сега сме на края на развитото социалистическо общество. Следващият етап е комунизма. При него производителните сили ще бъдат толкова развити, че със съвсем малко работно време ще можем да произвеждаме всички необходими блага за обществото. И няма да има нужда да се работи 5 дни в седмицата, а може би само един. Например - в сряда.
Човек от залата вдига ръка за въпрос.
- Кажете, другарю. Какво не Ви е ясно?
- Ама всяка сряда ли ще работим?

Добавен преди 4 месеца 17 Преглед

Преди промeните идва Бриджит Бардо в София и я посреща Тодор Живков.
Харесал я и почнал да я подпитва:
- Кажи какво искаш, за да останеш в нашето мило социалистическо Отечество!
- Нищо. Имам си пари, имам си слава, не ми се седи в България...
Подпитвал я той така доста време и накрая тя казала:
- Добре, ще остана, но ще отвориш западната граница за три дни.
- Ауу, каква си хитра. Искаш да останем сами, а?

Добавен преди 5 месеца 23 Преглед

Лежат в леглото комунист и социалистка.
- Дай да почваме, а?
- Почакай още малко, децата не са заспали!
- Бе, тихички ще сме, те няма да чуят нищо!
- Не, нека изчакаме!
- Бе, те още нищо не разбират!
- Не, притеснявам се.
След малко:
- Да почваме, децата май заспаха...
- Добре, ама, тихо.
И след още малко - в един глас (мнооогооо тихичко): Нас чер-ве-но-то зна-ме ро-ди ниии...

Добавен преди 6 месеца 24 Преглед

По време на соца, един партиен секретар случайно минал през гробищата. На една пейка видял двама гробари да се наливат юнашки с ракия. И им се скарал:
- Може ли такива работи, бе, момчета?! Затънали сте в простотия до шия! Освен пиене, интересува ли ви нещо по-задълбочено? Знаете ли например що е социализъм и има ли той почва у нас?
Единият от гробарите се усмихнал и го уверил:
- Ааа, има, има другарю! За социализма има много почва при нас!

Добавен преди 10 месеца 19 Преглед

Влак дерайлира поради незнаен инцидент в Сибир. Двама московчани се спасяват по чудо и шест дни треперят от студ. На седмият ден ги открива стар сибиряк с дълга брада и пушка:
- Откъде сте, момчета?
- Москва.
- И какво става с революцията?
- Коя революция?
- Тази, която започнахме през 1917-та година.
- A-a, тя отдавна победи! След това имаше социализъм, комунизъм, перестройка. Сега вече е капитализъм.
- Абе, хора, защо не ги съобщавате тези неща, бе?! Ние тука още влакове взривяваме!

Добавен преди 11 месеца 19 Преглед

Социализъм - грижа за човека.
Капитализъм - грижа за платежоспособния човек.

Добавен преди 11 месеца 21 Преглед

Евреин от Русия получава разрешение за имиграция в Израел. На изхода, докато руснаците проверяват багажа му, намират бюст на Ленин.
- Какво е това?
Евреинът:
- Въпросът "какво е това?" е грешен, другарю! Трябваше да питаш "кой е той?"! Това е Ленин - полага основите на социализма, носейки доброта на руския народ. Взех го със себе си като спомен от плодородните дни...
Руския офицер бил впечатлен от отговора:
- Добре, можеш да минеш!
На летището в Тел Авив митническият служител също видял бюста и попитал:
- Какво е това?
Евреинът:
- Въпросът "какво е това?" е грешен! Трябваше да питаш "кой е той?", братко! Това е Ленин. Наложи ми се да напусна Русия заради този луд злодей! Взех го със себе си, за да го гледам всеки ден и да го проклинам!
Израелският служител също останал впечатлен:
- Добре, можеш да минеш!
Евреинът се е прибрал в къщи, сложил бюста на бюфета и поканил близките си. Един от племенниците му попитал: "Какво е това?"
Евреинът:
- Въпросът "какво е това" е грешен, моето дете! Трябваше да питаш "Кой е той?"!
Това е Ленин... десет килограма, двадесет и четири каратово злато, без данъци, безмитно и без ДДС!

Добавен преди 1 година 25 Преглед

През времето на социализма, Индия подарила на България слон. Бай Тошо веднага назначил комисия да определи какво ще е необходимо за слона, така че да се чувства като у дома си. Комисията назначила чиновници по поддръжка на мястото определено за слона, хигиенисти, ветеринари, хора за контрол на храната за слона, хора за контрол на фекалиите на слона, чиновници в архива, биограф на слона... А бе с две думи, типично по нашенски се създала администрация от 250 човека. Минали 2-3 месеца и другарят Живков решил да посети слона. Отива, влиза - бре тук слон, там слон - няма го. Пита пазача:
- Къде е животното, бе другарю пазач?
- Ами то още на втората седмица умря, др. Живков. Промяната в климата не му понесе.
Отишъл бай Тошо в администрацията на комисията за Слона и какво да види - всички си работят, кипи дейност.
- Вие другари, какво правите тук след като слона е умрял? - попитал Първият.
- Жив, умрял - все тая. - отговорили му.
- То бумащината си върви.

Добавен преди 1 година 23 Преглед

По времето на социализма млад писател отишъл в издателство "Народна младеж" при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено "Любов". Текстът бил следният: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.". Редакторът казал:
- Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.".
- Мдааа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.".
- Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Еб@л съм и майката на работата! И утре е ден!!!".

Добавен преди 1 година 13 Преглед

Навремето, президентът Рейгън отишъл на посещение в Москва. Докато бил в Кремъл, той попитал Брежнев:
- Прощавайте, къде е тоалетната?
Когато се отзовал във въпросното помещение, американецът се облекчил. И понечил да излезе. Но тук се появил неочакван проблем. Вратата не се отваряла по никакъв начин!
Най-сетне се чул електронен глас:
- За да излезете, първо извикайте: "Долу капитализма!"
Рейгън страшно се ядосал, но - нямал избор! Така, че ще-не се изцепил:
- Долу капитализма!
И вратата се отворила незабавно!
След известно време, Брежнев на свой ред решил да посети САЩ. Докато бил в Белия дом, той попитал:
- Прощавайте, къде е тоалетната?
Когато се отзовал във въпросното помещение, той се облекчил. И понечил да излезе. Но тук се появил неочакван проблем. Вратата не се отваряла по никакъв начин! Съветският държавник си помислил:
" Яснооо! Рейгън иска да ми го върне тъпкано за оня път!"
И извикал:
- Долу социализма!
Но вратата все така не помръдвала!
Леонид Илич пробвал друга парола:
- Долу комунизма!
Отново - никакъв резултат!
Тогава, Брежнев трескаво се опитал да налучка правилните думи. И се развикал:
- Долу Политбюро! Долу КГБ! Долу Маркс! Долу Енгелс! Долу Ленин! Долу Сталин!
Най-накрая се чул електронен глас:
- За да излезете - първо пуснете водата!

Добавен преди 1 година 18 Преглед

По време на соца, един партиен секретар изпратил жена си с детето на море. А той, останал в столицата по важни задачи.
Когато съпругата му се върнала от курорта, тя била засмяна до ушите:
- О, скъпи... Ако знаеш само колко добре си прекарахме! Слънчице, моренце, хубава храна... А освен това се запознахме с един прекрасен човек. Герой на социалистическия труд!
Червеният велможа кимнал одобрително:
- Браво, браво!
После се обърнал към сина си:
- А ти, сигурно си много горд с това запознанство, нали, моето момче?
Малчуганът се замислил:
- А, бе, де да знам... Като е такъв голям герой - защо го беше страх да спи сам? Та - все се буташе в леглото на мама?

Добавен преди 1 година 13 Преглед

Една жена в късния социализъм излиза от работата и бърза да се нареди на опашката в магазина. Половин час за месо, половин час за сирене четиридесет минути за портокали и след още двадесет минути за хляб излиза от магазина. До нея спира шикозна лимузина, излиза арабин и казва:
- Аз съм шейх Мохамед Али Салах... Бин Аладин и съм много богат харесвам те много и искам да те взема в моя харем!
Тя му отвръща:
- В тоя живот само това ми остава, да се редя на опашка и за т'уй!!!

Добавен преди 2 години 23 Преглед

В епохата на ранния социализъм, в едно ТКЗС получили повеля от Партията: да се дадат идеи за рационализиране труда на кооператорите и да се преизпълни плана за Петилетката.
Седят председателят и бригадира и се чудят каква идея да дадат. По едно време гледат пред тях бай Иван коси сено с полска коса.
- А, рекъл председателя - виж го, замахва наляво и коси, но като връща косата - не коси. Дай да му вържем още една коса - и като връща надясно - пак да коси.
Речено-сторено. Изпълнили повелята на Партията.
След месец дошло ново писмо: "Другари чудесно се справяте давайте идеи в същия дух!". Мислят пак двамата каква нова идея да дадат.
- Гледай казал бригадира, бай Иван хубаво коси с двете коси, ама сеното остава. Да вземем да му вържем едно гребло-търмък на задника, че като окоси сеното и да го събира след себе си.
Речено-сторено. Отново изпълнили повелята на Партията.
След месец дошло ново писмо: "Другари чудесно се справяте, дайте още една идея и ще преизпълним плана за Петилетката."
- Бре-затюхкали се и двамата- какво още да измислим? По едно време се сетили:
- Виж сега, бай Иван събира сеното, ама само в едната посока. Ще му вържем още един търмък отзад, че да го събира и пласти и в двете посоки. Доволни изпълнили и този път поръчението.
След месец от Партията изпратили наградите. "За постигнатите резултати след направените рационализации по 100 лева парична награда за председателят и бригадира и за бай Иван предметна награда - ветроопорен фенер, който да му връчите тържествено пред колектива."
На другия ден всички от ТКЗС - то събрани и председателя и бригадира носят наградата. Бай Иван с каскет, потен, с две коси и два търмъка като ги видял хукнал през глава да бяга. Половин час го гонили, докато го стигнат.
- Къде хукна бе човек, ние тука тържествено ще те награждаваме, Партията ти подарява фенер - ти бягаш?
- Устъй са ва - казал бай Иван - аз кат ва видяу отдалек с тоз финер, помислиу, че ше ми го окачите на дедовия - да ви рабтя и нощно време.

Добавен преди 2 години 20 Преглед

През социализма в един завод работниците сядали в една обща битовка да обядват.
Всеки си вадел от торбичката по нещо: сандвич, месце, кутийка с домашно приготвена храна.
Само бай Иван вади цаца. Цацата била много евтина - струвала само 30-40 стотинки
Всеки ден едно и също - цаца. Даже го нарекли Иван цацата.
Един ден директорът го извикал и му казал:
- Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация.
Вероятно ще минат и през битовката, донеси за ядене нещо по-така да не се излагаме, моля те!
На следващия ден по обяд минават директорът и японците.
Всеки извадил по нещо за хапване.
Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер.
Заминали си японците, директора вика Бай Иван.
- Браво бе човек! Откъде го намери тоя черен хайвер?!
- Оххх мани, мани!!! Цяла нощ аз, жената и децата не сме спали да вадим очите на цацата!

Добавен преди 2 години 27 Преглед

В годините на зрелия социализъм мъж заварва жена си с любовник и с назидателен глас започва да нарежда:
- Ако не бях член на партията, щях да те пре*ия от бой... Ако не бях член на партията, щях да те хвана за косите и да те влача по улиците... Ако не бях член на партията, щях да...
А тя го гледаше с разширени от ужас очи и тихичко си шепнеше:
- Слава на БКП! Слава на БКП!

Добавен преди 2 години 24 Преглед