Вицове за социализма
В тази категория има 145 вица, разпределени в 10 под-страници.
Спомних си как баба ми разказваше, че всичко най-хубаво е направено през социализма. И е права! Такива като мен вече не ги правят!
Инспектор в училище, някъде през седемдесетте. Задава въпрос на класа "Как си представяте социализма?"
Марийка:
- Аз си го представям като един красив парк. Всички се разхождат под лъчите на слънцето и ядат сладолед.
- Браво, Марийке! Друг?
- Аз другарко! - викнал Иванчо.
- Друг? - рекла учителката, знаейки си стоката.
- Нека каже момчето! - намесил се инспекторът.
- Аз си го представям, другарко! - почнал Иванчо.
- Като един голям, бял кораб.
- Браво Иванчо! - обнадеждила се учителката.
- Пори бурното море.
- Браво Иванчо.
- Вълните го люшкат, но той не спира.
- Браво Иванчо!
- На хората им е лошо, повръщат, ама не могат да слязат, другарко...
Дедо Либен - стария джендър, седеше кротко под крушата на двора до кладенеца, на който скоро щяха да му монтират водомер, отпиваше на малки глътки от дюловата ракия и туку поглеждаше с влажен поглед към съседката. А тя - Ганка, шеташе из съседния двор, припкайки като млада козичка без евросубсидии и с крайчеца на окото целеше деда Либена намръщено. Тя наближаваше 25-тата си година, а още не се беше задомила. Как да се задоми, като на сърцето и лежше като охранен кмет на ГЕРБ, Милка от през две къщи. Сите момци от селото я искаха, щото беше стегната, с гърди като балки тикви и стройна снага като ела, садена през социализма. А пък глезените и тънки като лескови пръчки. Как ли не я ухажваха левенти ергени, дърти женени пръчове от сой , комунисти и неолиберали, но тя все ги отхвърляше ледена като вода от длибок кладенец, публично-държавна собственост. А и Милка не падаше по-долу, с тая разлика, че виеше дискретен мустак, същий Хатабьiч. Не смееха да се поискат, защото Истанбулската конвенция не беше още приета...
- Из "Джендърски разкази
През същата 1967 г. Русия закупува лиценза и технологията от ФИАТ за производство на бракмата Жигули, поради което на България е забранено да произвежда автомобили и заводът в Пловдив е разтурен. През същата година Нефтохим купува руския петрол на цена от 25 долара за барел при международна цена от 18 долара. Само през тази година щетите за българската икономика са милиарди. Междувременно продължаваме да изнасяме за СССР селскостопанската си продукция ПОД СЕБЕСТОЙНОСТ, на пълна загуба, след като до 1964 г. на Москва е предаден и целия златен резерв на БНБ, общо 32 000 кг. злато на кюлчета и златни изделия. Впрочем по време на социализма дори тоалетната хартия беше дефицитна, а в селските нужници комунистите си бършеха задниците с "Работническо дело" и "Правда", на първа страница с портретите на Живков, Брежнев и Ленин.
Действието се развива в мрачните шестдесет години на миналия век, в мрачната и тъжна стая на един мрачен и опърпан социалистически редактор на едно мрачно и безинтересно провинциално издателство.
Чука се и на вратата, застава поет.
- Искам да публикувам стихотворение!
Застава изправил глава гладния, но горд представител на изящното слово.
- Ето го и него, стихотворението. "Той почука, тя отвори спуснаха се щори и така започна любовта."
- Стихотворението ви другарю е много лирично! - оживи се отчаяния редактор.
- Но народа не трябва да си мисли само за любов, а трябва да се подтиква и към работа. Също така и да се знае, коя партия ги управлява. Няма да може да го публикуваме в този вид, съжалявам.
На следващия ден поета посещава отново редактора с преработеното стихотворение, този път вече правилно ориентирано в класово отношение.
- "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал."
- Да! Много добре, личи си правилната партийна ориентация на работническата класа. Липсва му и вярата в утрешния ден! Има още какво да се желае, не се отчайвайте, дерзайте! - срязва го отново редактора.
- Но другарю, аз още сега мога да изразя и вярата. Ето - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж единия захвърля кирката и казва - Е*ал съм му мамата и утре е ден!"
В едно ТКЗС закъсали с изпълнението на плана. Отишъл шефът при най-добрия косач - бай Иван и му рекъл:
- Бай Иване, ти си най-печения тука и най-добре работиш. Дай да ти направя едно измерване, та да видим колко най-много можеш да окосиш и да те дадем за пример на всички, та да работят като тебе, и да може да станем и тая година първенци в социалистическото съревнование. Можеш ли да окосиш ей тая, най-голямата ливада до довечера?
- А бе ще се помъча, началник.
Отива шефът вечерта и гледа - ливадата окосена.
- Браво, бай Иване, добра работа си свършил! Ама я виж сега - косенето е много нерационално, щото ти замахваш два пъти - наляво и надясно, а косата коси само на едната страна. За да няма празен ход, предлагам да ти вържем още една коса, обърната наобратно. Така ще косиш и наляво, и надясно и няма да има празен ход и ще дадеш по-добър резултат!
На другия ден му вързали още една коса наобратно и почнал бай Иван да работи.
Вечерта дошъл шефът, погледнал и казал:
- Добре, бай Иване, справил си се! Два пъти повече си окосил! Ама ти губиш време да събираш окосеното с греблото. Я да ти вържем едно гребло на задника и каквото окосиш, ще го събираш веднага и още по-добри постижения ще достигнем!
Вързали му едно гребло на задника и наш бай Иван станал като комбайна – коси наляво и надясно, събира материала с греблото.
Решили да го направят ударник и да го наградят с газов фенер. На сутринта с колата, отиват на полето, за да му връчат фенера. Бай Иван като ги видял отдалече и хвърлил косата, развързал греблото и хукнал да бяга.
- Чакай, бай Иване, стой!
Бай Иван тича и не се обръща.
- Стой, бе бай Иване, почакай!
- Ще стоя... че да ми вържете фенера за онази работа и да работя и нощна смяна...
Борили се социалистическите жени да имат права. Няма лошо. И сега жената има правото, да чисти, пере, да ражда и отглежда децата, да се грижи и за съпруг и да ходи на работа, да бъде изрядна служителка и работничка и да прави кариера и да носи пари в къщи. А и да не забравим за съпружеските задължения нощем.
Една жена иска да пусне обява във вестника със следното съдържание:
- Девствена жена, 40 годишна добре изглеждаща, разведена 4 пъти, търси съпруг. Телефон за контакти ХХХХХХХХХ.
Служителят от вестника се зачудил и я попитал:
- Госпожо, ако ми позволите любопитството, искам да Ви попитам - как е възможно след 4 брака да сте все още девствена?
Жената го погледнала тъжно, и обяснила:
- Първият ми съпруг беше грънчар. Всичко правеше с ръцете, само с ръцете… Вторият беше адвокат - всичко правеше с устата, само с устата! Третият беше комунист - обещания, обещания, само обещания!
- А четвъртият?
- Четвъртият беше социалист!
- И какво?
- Отнесох го директно в г*за!
Директорът на големия съветски хотел Русия решил да привлече повече западни туристи. За целта решил да има стриптийз в нощния бар на хотела. Събрал двамата си заместника и партийния секретар, за да обсъдят идеята. Всички принципно се съгласили, само оставало да решат коя да е стриптизьорката.
- Предлагам Наташа, рецепционистката. - казал един от заместниците.
- Хубаво, младо момиче, ще свърши работа.
- Аааа, не! - категорично се възпротивил директора.
- Дядо и е бил лагерист, враг на народа. Не става. Ще се сдуши с тия проклети капиталисти, после ще си имаме неприятности.
- Добре де, тогава Татяна, барманката. Също е млада, хубава, знае езици. - предложил другия заместник.
- Не! Дума да не става! - възроптал партийния секретар.
- Татяна има прозападен уклон, среща се с разни млади пройдохи, с нетрудови доходи, нищо не работят, по цял ден се шляят и не изучават марксизма-ленинизма!
- Ами коя тогава? - запитал директора.
- Аз предлагам Марфа, чистачката. - казал партийния секретар.
- С проверен, работнически произход, отдадена на делото на комунизма, непрекъснато се труди, знае наизуст всички лозунги и е предана на партията. Няма да ни изложи или подведе.
- Хубаво! Ама тя не е ли малко... а бе на възраст, така да се каже?
- А ти какво искаш? - възроптал партийния.
- Да дискриминираме възрастните хора? Отдали целия си живот за строителството на социализма?
- Добре, мир да има! - съгласил се директорът.
- Марфа ще бъде стриптизьорката!
Решили да я поканят в бара, на пилона, да и пуснат музика и да видят как ще се справи. Вечерта четиримата отишли в нощния бар, извикали Марфа, разяснили и какво се иска от нея и седнали на една маса, сипвайки си по питие. Барманът пуснал Джо Кокър и всички притаили дъх. Марфа връхлетяла върху пилона, енергично хвърлила метлата и почнала бавно да сваля синята, дочена престилка, гънейки се под звуците на Джо. Директорът и сътрапезниците му наблюдавали сцената с пресъхнали гърла. Марфа, използвайки един мощен акорд, захвърлила престилката и останала по кюлоти. След това се завъртяла около пилона и метнала сутиена върху масата на комисията. Необятните и телеса се усукали около студеното желязо.
Партийният секретар ударил водката на екс, навел съм към ухото на директора и тихо прошепнал:
- Не мога да разбера - какво му харесват на това тъпите американци?!
При социализъма живеехме бедно, имаше липса на стоки от първа необходимост, но опашки за Айфони не е имало никога!
Работил чукча много, работил, направили го герой на социалистическия труд и му подарили нов-новеничък КАМАЗ. Идва след седмица журналистка от Москва да пише статия за героя. Гледа чукча пердаши през тундрата със старата шейна и го пита:
- Не е ли хубав новия КАМАЗ?
- А бе, хубав е! В кабината е топло, здрава е - не могат да влязат зверове вътре, фаровете осветяват тундрата надалеч...
- Добре де, защо не го ползваш тогава????
- Ами кучетата много бързо се уморяват като го теглят...
- Искам да се върна в мрачното социалистическо минало!
- Защо?
- Тогава поне имах светло бъдеще.
Какво се случва, когато релсите свършат и влакът на социализма спре:
- При Ленин - всички слизат, правят съботник и полагат релси.
- При Сталин - машинистът се разстрелва.
- При Хрушчов - вземат се релсите зад влака и се полагат отпред.
- При Борисов - началник-влака и кондукторите клатят вагоните, машинистът надува свирката, а пътниците си мислят, че влакът продължава да върви.
НОСТАЛГИЯ ПО СОЦИАЛИЗМА:
- Ей, човече, спомням си навремето майка ми ме изпращаше до магазина с едно левче. Аз взимах хляб, сирене, мляко, боза, някое списание, 2-3 шоколада и се прибирах със сума ти ресто. А пък сега няма вече такова нещо! С тези камери по магазините...
Избрани лафове:
•Животът е прекрасен и изобщо не ме интересува, че не е вярно
•Яне Янев щял да издава книга: "Корупцията в България от А до Ю"
•Mалко познат факт е, че като разсипеш домашна ракия върху маса, разсипаното винаги образува границите на Санстефанска България.
•Пожарникарят Борисов стоеше на безопасно разстояние и безучастно наблюдаваше как държавата гори, а задълженията му се погасяваха...
•Ах, дано спечеля...от ТоТоТо...Ще си купя депутат. Па, бой,бой!
•В България,начините да изкарваш нормални доходи, са систематизирани и описани в книга наречена "Наказателен кодекс".
•Мислех се за демократ. Костов ме направи социалист. Симеон - антимонархист. Сергей - гербер. Бойко - анархист. И сега имам егати ориентацията!!!