Спортни вицове
Хумора за спорта и спортистите се състои предимно в осмиване и подигравки за спортистите и спортните отбори, като най-често срещаните спортни шеги са за футбола и футболистите.
В тази категория има 1708 вица, разпределени в 114 под-страници.
Навремето имаше една игра... дето 22-ма тичаха след една топка... Ей, как се казваше?
След години:
- Дядо, разкажи ми за 2020-та година...
- Еххх, детето ми... Всичко започна, когато Ливърпул бяха на косъм да станат шампиони...
Благодаря Ви, че бяхте с новинарската ни емисия. Следват спортните новини...
Здравейте, Вие сте със спортните новини. Минута мълчание за българския спорт и още една за световния спорт. Лека вечер! Бъдете здрави и никога не губете надежда!
Хитлер стои на покрива на една висока сграда с група евреи и нарежда:
- Ти си вдигни лявата ръка!
Бута го долу.
- Ти си вдигни десния крак!
Бута го и него.
Телефонът звъни - Сталин.
- А бе, Хитлер, хайде да си поделим Полша!
- Добре де, но първо да си довърша тетриса!
Преди 8 месеца се записах на фитнес - никакъв резултат! Накрая лично ще отида, да видя, какво се случва?!
- А на мен, докторът ми предписа повече спирт.
- Може би - повече спорт?!
- Може, почеркът му е един... не можеш му разбереш!
- Скъпа, искаш ли да дойдеш с мен на фитнес?
- Дебела ли ме наричаш?
- Тогава не идвай, щом не искаш.
- Мързелива ли ме наричаш?
- Успокой се, любов моя.
- Истеричка ли ме наричаш?
- Нямах това предвид.
- О, значи съм лъжкиня!
- Тогава не идвай.
- Чакай бе, защо искаш да ходиш сам?
Футболист се прибира от мача в къщи и се хвали на жена си:
- Днес вкарах 2 гола.
- И как свърши мачът?
- 1:1...
Много ме ядосват тия, дето казват "Виж к’ви плочки направих във фитнеса!" Аз, като имам изолация като за саниране на блок, да не би да се хваля на някой?
Тази сутрин завърших серията от 20 коремни преси, която започнах през 2009 година!
Из откровенията на един мъж:
- Седя и гледам мач, нашите вкарват гол, но не мога да изкрещя от радост, защото детето спи, не мога и да пия, след час съм на работа... Просто излязох на терасата и тихо взех да развявам знамето...
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата с усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
Хората, които правят утринна гимнастика, умират сто пъти по-рядко от всички останали... защото са сто пъти по-малко от всички останали, разбира се.
На регистратурата в Пирогов:
- Тук ли казвате излезлите резултати?
- Да, господине!
- Колко завърши Ювентус снощи?
Мъжът на състезателката по мятане на чук я напусна, и си тръгна. На 64 м и 43 см.!