Вицове » Срещи

Вицове за срещи

В тази категория има 2000 вица, разпределени в 134 под-страници.

Оценка: 2 от възможни 10 - общо: 6524

Медената питка си върви из гората...
Зайо-Байо я среща, поздравява я, пак тя го псува..
Търкаля се, търкаля се Питката... И я среща лисицата, поздравява я и тя, пак Питката пак псува... Напсувала тя всичките животни в гората и те решили да се оплачат на Лъва.
- Амм Лъве, защо като срещнем Медената Питка и я поздравим тя ни псува??
На който въпрос лъва отговорил:
- ЕЕЕЕ... Оставете най-накрая Ежко-Бежко намира... войник ще става!!!

Добавен преди 11 години 5 Преглед

1. Какво е егоизъм? * Да пръднеш под чаршафа и сам да си го дишаш *
2. Какво е смелост?
* Да се спуснеш по парапет с бръснарски ножчета, като знаеш че долу те чака леген с йод *
3. Какво е мъка? * Да чистиш ориз с боксови ръкавици *
4. Какво е нахалство?
* Да се изсереш пред вратата на съседа си, да звъннеш, да му поискаш хартийка и да му кажеш, че била корава *
5. Какво е бързина?
* Да погледнеш през десетметрова тръба, да отидеш от другата й страна и да си видиш окото *
6. Какво е късмет? * Да те блъсне линейка пред Пирогов *
7. Кой мъж е оптимист? * Този,който преди среща си смазва ципа на панталона *
8. Кой човек е тъпанар? * Този,който свири на тъпан *
9. Кой човек е идиот? * Този,който има много идеи *
10. Как се казва на български кавалер? * Кавалджия *
11. Какво е риск? * Да пръднеш,когато имаш диария *
12. Какво е сръчност? * Да хванеш пръдня в шепи *
13. Какво е точност? * От сто метра с паве да уцелиш муха между очите *
14. Какво е сила? * Да сложиш тенджера на главата си и да се набереш на дръжките и *
15. Какво е лицемерие? * Да кажеш,че отиваш на училище с радост *
16. Какво е кърпичка? * Пичка която работи на къра *
17. Кой човек е чикиджия? * Този,дето с*кса му идва отръки *
18. Кой човек е баровец? * Който живее до барата *
19. Какво е двулевка? * Жена с два леви крака *
20. Какво е маймуна? * Минало време на думата 'човек' *

Добавен преди 11 години 2 Преглед

Индиана Джоунс среща голямо племе индианци-канибали и си казва:
- Ейй сега ми се е*а майката...
- Не, не, убий вожда! - го посъветвал вътрешният му глас.
Той послушал вътрешния си глас и убил вожда... И вьтрешният глас казал:
- Ей сега наистина ти се е*а майката!

Добавен преди 11 години 2 Преглед

Бай Данчо горския среща един ловец в гората и го пита:
- Ей, шшш, ти, ловецьт. Какво е това на гърба ти?
- Нищо няма на гърба ми. Отвърнал ловеца.
- Как нищо. Имаш глиган на гърба.
- А говедото, кога свари да са качи на гърба ми.

Добавен преди 11 години 3 Преглед

Дневник на един Студент

6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.

12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.

20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.

28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.

2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.

10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.

11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.

12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.

13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.

14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.

16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.

17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...

20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.

27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).

6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.

8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.

9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.

12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.

15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?

19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...

1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.

5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.

9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.

14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.

17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.

19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".

29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.

3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!

5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.

Добавен преди 11 години 4 Преглед

Мъж среща съседа си, който му казва:
- Вземи отиди на сексолог ли, или си купи някакви хапчета, повишаващи потенцията.
- Моля?!? Как смееш да ми се месиш в личния живот! Теб какво те засяга??
- Засяга ме - не мога да гледам телевизия от електрическите смущения, когато жена ти ползва вибратора!

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Десетгодишно момиченце върви из парк и плаче неудържимо. Среща я един добър чичко:
- Момиченце, защо плачеш?
- Господине, не питайте. Днес ми е много лош ден. Сутринта мама и тати умряха в автомобилна катастрофа, после малкото ми братче падна в един кладенец и се удави, после ни обраха, после къщата се запали... много лош ден...
Добрият чичко си разкопчава дюкяна и казва:
- Да-а-а... днес наистина не ти върви.

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Среща на високо равнище на ООН в Ню-Йорк - 14 септември. Световните лидери търсят начин да съживят Организацията на Обединените Нации. А американският президент Джордж Буш пише бележка на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс. Бележката: "Мисля, че трябва да отида до тоалетната." Агенция Ройтес
Вицът е в това, че това не е виц.

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Върви си лъвът из гората, а на среща му лисицата плаче.
- Защо плачеш?
- Заекът ме излъга и ме на*ба...
- Гледай го ти!!! - казал лъвът и продължил.
Среща вълкът - и той плаче.
- Какво ти се е случило?
- Заекът ме излъга и ме на*ба...
- Виж го ти хитрецът!!!
Продължил нататък и среща мечката - също плаче.
- Какво е станало, защо плачеш Мецо?
- Заекът ме излъга и ме на*ба...
- И тебе ли? Ще я видим ние тая работа!!!
Продължил нататък лъвът и гледа - заекът стои до една дупка и мисли.
- Абе Зайо, ти цялата гора си набал - бива ли такива работи?
- Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, защото са ми къси лапите...
- Къде, къде - казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи - ах ти хитър заек!!!

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Извънземните решили да посетят земята. Интересно защо те се спряли на България. Тръгва извънземното на име Зин Пин Дин Фин 423 из българските улици и среща двама мъже на средна възраст. Казва им:
- Аз съм Зин Пин Дин Фин 423.
Единия се обърнал и казал:
- Гошо, сипи на Зин Пин Дин Фин 423 една ракия!
- Готово, Иване!
И му сипал. Извънземното го изпил на един дъх. И пак почнало.
- Аз съм Зин Пин Дин Фин 423.
Човекът пак казал:
- Гошо, сипи на Зин Пин Дин Фин 423 още една ракия уе!
Сипал му, Извънземното отново я изпил на един дъх. И пак почнало:
- Аз съм Зин Пин Дин Фин 423.
- Гошо... Сипи на Зин Пин Дин Фин 423 още една ракия, че вече ми омръзна да го слушам.
Сипал му, Извънземното отново я изпил на един дъх...
- Слушайте! Аз съм Зин Пин Дин Фин 423 и идвам от друга планета. Извънземно съм. Тук съм, за да посетя вашата планета Земя. Разбрахте ли сега?
В този момент на мълчание изведнъж единия се обадил.
- Повече няма да поркаш...

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Белградски графити!!!

Бях скептичен към християнството, докато не видях, че съм Бог.

Яжте повече фасул!
На Съюзната република й е необходим газ!

Някои оставят нещо след себе си само когато клекнат.

Върхът на интелигентността е да преписваш на тест за интелигентност.

КИРИЛИЦА ИЗ НОТ ДЕД!

Белоградчанки, не ни изневерявайте с гърци.
Ваши араби

Кастрирам по домовете.
Блондинка с метална протеза

По-добре тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот.

Не се опитвай да набиеш каквото и да е в женска глава,
след като малко по-долу има по-подходящо място за това.

Да удариш жена не е джентълменско.
Да я изчукаш - това е вече друго нещо.

Когато смъртта ти позвъни на вратата, ти се направи на луд и вдигни телефона.

Ценя жени, които понасят удари под кръста.

Толкова много неща имах да ти казвам.
Жалко, че си глуха.

Когато съм на кеф, чукам жената.
Когато съм ядосан - майка й.

Имате прекрасни крака...
Да се поразходим малко?

Не мога да кажа "не" на жена, която казва "да".

Проклета мъгла!
Не се вижда дори пръст в окото.

Мразя женените мъже.
Могат да чукат всеки ден, а не искат.

На днешно време трябва да си перко, за да не изперкаш.

Най-съкрушителното нещо в живота е майка ви да пръдне на родителска среща.

Толкова е грозен, че позира за плакат в подкрепа на абортите.

Не ми пречи, че сънувам на английски, но ме нервират немските титри.

Купих си нощно шкафче, но не зная къде да го държа през деня.

Трите най - хубави неща на света са:
питие преди и цигара след!

Хладилникът е по - добър от мъжа.
Колкото и вино да сложиш в него, няма да запее чалга.

Не серете по ливадите.
После някой трябва да пуши тази трева.

Любов е онова, което баща ми изпитва към чевермето.

Бих искал да те позная с вързани очи между хиляди.
Какво пипане ще падне!

Бийте децата си, когато забележите, че започват да приличат на вас.

Любовникът ми избяга с най-добрата ми приятелка.
Ще полудея без нея.

По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

Тази година няма Великден - намериха тялото.

Да бъдеш или не - излишното да се зачеркне!

Работата е удоволствие. Но сега не е време за удоволствия.

Не обичам бързата храна, трудно се хваща.

Повтарял съм класа. Класната - много пъти.

Псувня на един дилър: Дреме ми на курса!

Ако жена ви побеждава на тенис - сменете спорта.
Но ако жена ви побеждава на бокс - сменете жената.

Който учи - ще сполучи, който яде - ще сере.

По-добре врабче в ръката, отколкото Франкфурт на Майната му

Боже, спаси ни от чума, глад и чалга!

Господ да ти е на бърза помощ!

Вълчо, сгрешил си първите букви. Трябваше да ме изядеш, а не...
Бременната Червена шапчица

Паднах през прозореца, докато гладех пердето.
IQ 40

Обичам, когато ме пълнят с месо.
Сарма

Фирмата ми работи на ръба.
Мияч на прозорци

Момичетата никога не забравят, когато младежите не се възползват от случая.

Леонардо, ако знаеха, какъв ти беше, щяха да разберат защо се усмихвам.
Мона Лиза

Истина е, лъжеха ни!

А започна с опипване на пулса...

Ако ми дадеш 100 марки назаем, ще ти бъда длъжен цял живот.

Винаги ме е гледала като Бог, а след първата брачна нощ започна и да се кръсти.

Колумбе, да ти е*а любопитството!

Направи нещо за отечеството - емигрирай!

Само дванадесет милиона души имат щастието да живеят в Югославия.
Останалите нямат това щастие, но имат всичко останало.

Всичко е в пълен хаос, само престъпността е организирана.

Отивам до Берлин да пиша графити - а те срутили стената.

Моля ви да не рисувате голи жени по стените.
Целият се изпонатроших.

Няма да те забравя никога. Само си върви!

Луд съм по жените!
Иначе не съм луд.

Мъжете най - лесно се очароват от пълен сутиен и празна глава.

Трябва, не трябва - къпя се веднъж месечно.

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Влиза един хубав ден учителката на Иванчо в класната стая и вижда, че на дъската пише "пу*ка"...
- Кой го написа?
Всички мълчат...
- Кой написа тая думичка?
Пак никой не се обажда.
Тогава учителката накарва всички 28 ученика да излезат на дъската и да напишат думичката, за да разбере по почерка кой е бил.
Става ясно, че е Иванчо и е наказан да излиже цялата дъска с език. Лиже там Иванчо, маже и накрая отива до тоалетната да се измие. Среща го директора по коридора, гледа го зачервен, запотен с побелял език...
- Какво става, бе, Иванчо, мойто момче? Много зле изглеждаш!
- Абе, господин директоре, и вие да излижете 29 пу*ки и вие така ще изглеждате...

Добавен преди 11 години 3 Преглед

Буратино отива при Татко Карло и казва:
- Тате, имам проблеми в личния живот с Малвина.
- Какъв е проблемът?
- Ами, нали съм от дърво. Когато правим с*кс на Малвина и се забиват трески...
- Това не е толкова страшно. Ето, вземи тази шкурка и се изшлайфай. Всичко ще е наред!
Минават две седмици. Татко Карло среща Буратино на улицата:
- Е, как е сега с Малвина?
- Абе, кой го е грижа за Малвина! Нали си имам шкурка!

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Женска изповед:
Готвиш се за среща, губиш сума време да избереш какво да облечеш, преобръщаш планини от дрехи, премерваш всичко, което има, тичаш в магазина (при приятелка), пак премерваш всичко, което има, обличаш - събличаш - потиш се - почервеняваш - прибледняваш, докато накрая успяваш да се нагласиш. И всичко това само за да възникне у някой желание по-късно те съблече.

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Един човек е на сафари и изведнъж среща едно племе от 100 души. Вождът го пита:
- Какво избираш смърт или Хуба-буба?
На човека не му се умирало и решил да избере Хуба-буба. И племето започнало да го изнасилва. Спасил се той и продалжил нататък. Срещнал обаче друго племе от
1000 души и вождът пак го пита:
- Какво избираш смърт или Хуба-буба?
На човека не му се умирало и избрал Хуба-Буба. И пак едва, едва осталал жив. Вървял той разкрачен и пак срешнал племе този път от 10000 човека и вождат пак го пита:
- Смърт или Хуба-буба?
Но човекът вече се отчаял и казал:
- Смърт.
И вождът:
- Смърт чрез Хуба-буба!

Добавен преди 11 години 0 Преглед