Студентски вицове
Вижте как младите студенти, взимат своите изпити, купонясват в общежития и квартири и всякакви шеги за студентския живот и обучението във висшите учебни заведения.
В тази категория има 1868 вица, разпределени в 125 под-страници.
- Здравей, мила мамо! Пиша ти, за да ти кажа, че състудентите, с които живея тук, в общежитието са пълни идиоти. Единият цяла нощ безумно крещи, а другия непрестанно си удря главата в стената. Но ти не се тревожи за мен, мила мамо! Аз не им обръщам внимание и спокойно си свиря по цяла нощ с гайдата...
Срещат се двама колеги-първокурсници от ВМЕИ - Варна.
Единият с чисто ново колело.
- Ехаа, брат... от къде това колело?
- Ами, вчера докато минавах през парка и бързах за лекции ме засече някаква мацка от "Медицината". Караше това колело и както го караше, слезе, съблече си дрехите и вика - Вземи най-скъпото ми!" И аз - на, взех колелото.
- Правилно! За какво да и вземаш фустите и гащите. Нек'ви женски дрехи, пфу.
Професорски изцепки:
- Тази новата формула тука, изобщо не е нова формула, а е оная старата формула.
- Простите числа са числа, които не се делят на никое друго число, освен на себе си и на всички останали.
- Нека да сме живи и здрави, колеги, но главно живи, защото много здрави се споминаха. (Професор по физика в СУ)
- Както сте яхнали чиновете, тъй и вас ще яхнат в живота. (Учителка по философия)
- Ех, деца, вече станахте истински мъже, особено момчетата. (Учителка към своите ученици абитуриенти)
- Цар Симеон умира на 56 страница, горе вдясно!
- В българската възрожденска къща е имало три вида стаи – големи, малки и двор.
- И мъжът, и магнетофонът имат по две глави – едната за запис, другата за възпроизвеждане. (Из лекция по Аудиовизуални средства във ВТУ)
- Колеги, тук трябва да се мъча докато стигна до удоволствието... в Германия като бях на специализация, направо ми го вадеха готов и започвах да работя по него. (Асистент в ТУ София)
- Имам уши на най-невероятни места. (Учителка в МГ Варна)
- Докато съм тук и ви чукам на тази маса, ще мълчите.
- Момчетата са без облекло и се държат непристойно! (Забележка от учител по физическо)
- Точно вие ли, момчета, не знаете къде да поставите пълния член...
- Сега ще отворя вратата и един по един ще ви изхвърля през прозореца.
- Колко минути остават до края на часа, колеги – да или не?!
- Слагате точка и изречението продължава...
- Аз се мъча да ви обясня, а вие само говорите, само се пипате.
- Искам да видя физиономии, които мислят.
- Ще ви го покажа, за да го видите визуално.
- Иди в ъгъла и изобрази пребита кокошка, която се мъчи да се закрепи на перваз.
- Сега ще изпаднем в междучасие...
(Асистент по „Теория на вероятностите“ ФМИ)
- Когато човек се задави, може да умре много сериозно. (Учител по биология)
- И да не мислите, че ще минете като дъжд между капките.
(Професор в ТУ, Варна)
- До края на часовете нямам часове!
- Утре ще ви довърша.
- Ако още веднъж, ти отзад свирнеш, такава свирка ще ти извъртя...
- Запишеше следната моя мисъл, която не съм измислила аз...
- Колега, Вие може и да сте свършил, но аз не съм задоволена! (На изпит по право, СУ)
- Нашите лекции нямат за цел да ви готвят за психиатрията...
(Лекция по психиатрия)
- Столът трябва да се нагажда към естествените извивки на гръбначния мозък
(Учебник по хигиена)
- Токсикоиритативните бронхити се срещат главно при хлебарки, текстилци и дърводелци...
(Учебник по хигиена)
- Студенти, тази сутрин сте свежи и красиви, като цветя – и на мен ми се иска да късам.
- Назубрили сте текста, като коне с капаци!
- Гледай ги как изникват изпод чиновете. Никнат като гъби...
- Аз се опитвам да ви развеселя, а вие се смеете!
Лекторът патетически декламира:
– Кажете, кой е бил по-храбър от Александър Македонски, по-справедлив от Сократ, по-честен от Джордж Вашингтон, по-прекрасен от Аполон...
От последния ред се чува глас:
– Първият мъж на жена ми...
– Брат, кажи ми втория закон на Нютон?
– Брат, аз уча физика, а не право.
Новоприет в лудницата на първият обяд влиза в столовата и вижда, че готвачът вика всеки по прякор за да си вземе порцията:
- Ботев... Айнщайн... Левски... Караджата...
След като изчакал да се изреждат всички, той се поогледал, грабнал две порции и тръгнал.
- Хей, чакай бе, ти кой си?
- Ами аз, аз съм... Кирил и Методи.
Автобус 280 в София. Пътуваме. Явно новоприет студент говори по телефона:
- В Студентски град съм. В момента пътувам към София.
Професор по математика в Харвард, бил доста разсеян защото често решавал наум сложни задачи. Един ден толкова се разсеял, че си забравил портфейла в къщи. Казал си:
- "Ще изкарам един ден без пари, не е проблем."
Обаче следобеда много огладнял, нали цял ден нищо не бил хапвал. Постоянно си мислел за храна и това му пречело да си решава задачите наум... И както си мислел само за храна, изведнъж неизвестно и за него как се оказал пред МакДоналдс. От вътре гадните хамбургери му миришели толкова апетитно, а той бил толкова гладен, че направо му идело да изяде безброй хамбургера. Влезнал вътре и поръчал:
- Искам един плик с един хамбургер, после още един плик с два хамбургера, след това трети плик с три хамбургера и така до безкрай!!!
Блондинката на касата се замислила, отишла до склада, взела кутия с инструменти, след това взела от касата монета от 10 цента, отчупила с клещи част от ръбчето на монетата, дала я на математика и с думите:
- Да ти е*а майката, колега!!!
И започнала да му подава пликове с хамбургери...
Лекция по психология в университета.
Професорът:
- Днес ще ви покажа пример за три ключови стадия на вълнение в човешката психика - учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер.
- Здравейте, търся Христо.
- Имате грешка?!
- Ето! – усмихва се професорът, прекъсвайки връзката.
– Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер.
- Здравейте, Христо върна ли се вече?
- Тук няма такъв, нали ви казах!
- А това, колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намигва на аудиторията си и за трети път набира номера.
- Христо още ли го няма?
- А бе ти що не си еб*ш майката!!! – гласът отсреща вече крещи.
- Ето, студенти, това вече е гняв! – доволен е преподавателят.
Тогава в аудиторията един младеж вдига ръка.
- Професоре, забравихте последния стадий.
- И какъв е той?!
- Пълното озверяване.
– Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера.
- Добър ден. Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?
Професор и студент...
Професорът:
- Аам, колега случайно да знаете, кои са Ломоносов, Айнщайн, Едисон?
Студентът:
- А професоре, вие знаете ли кои са Сивия, Мъглата и Бокса?
Професорът:
- Ммм, не?!
Студентът:
- Ми тогава кво ме заплашвате с вашата банда?
Студентска квартира. Двама от тримата съквартиранти се прибират от ваканция.
Третият цяло лято е чел за поправки. Влизат в кухнята...
- Ееееебааасииии... пич, как успя да събереш толкова мръсни чинии в мивката?!
- Пичуе... забравихте ли, че говорите със студентския шампион по тетрис.
Висшето образование дава възможност да заработите пари за хляба, а самообразованието - да добавите хайвер и шампанско.
Ако играеш Pokemon Go и минеш покрай Плаза в Студентски, можело да хванеш покемоните Селячу и Простачу…
Изпит по Физика:
- Колега, зле е, но хайде, последен въпрос. Отговорите ли - 3. Значи, пътувате във влак, топло ви е. Какво правите?
- Събличам си якето - отговаря студентът.
- Пак е горещо...
- Ами, отварям прозореца.
- Така! Ха сега кажете каква е скоростта на вятъра!
- Амии... Равна на скоростта на влака.
- Съжалявам. Двойка.
Влиза следващия студент, пак същия въпрос. Така са скъсани поне 5-6 студента. Влиза последния. Отново същия решителен въпрос:
- Пътувате във влак, горещо Ви е. Какво правите?
- Събличам си якето.
- Пак е горещо.
- Събличам си пуловера.
- Пак Ви е горещо, колега.
- Събличам си ризата.
- Но пак е горещо. Какво правите по нататък! - Нервничи вече доцентът.
- Събличам си потника.
- После?
- Абе, гащите събувам, ама прозореца не отварям!
Мнозина казват, че дипломата е хартийка. Като човек със завършено висше образование, мога смело да твърдя, че дипломата е картонче.