Вицове за сутрин
В тази категория има 2125 вица, разпределени в 142 под-страници.
- Кое е по-страшно от сутрешния махмурлук?
- Женски обувки 44 номер сутрин до леглото!
Млада семейна двойка седяла вкъщи пред телевизора. По някое време - на вратата се позвънило. Когато отворили вратата, на прага стоял мъж на средна възраст. Той се захилил широко:
- Ха, добър ден, де! Така ли се посреща любим чичо от Америка?
Домакините сковано го поканили да влезе. И извадили от хладилника по-отбрани неща - луканки, филета, синьо сирене, ягоди, уиски... След като го нагостили се оказало, че няма и къде да спи. Така, че му постлали дивана в хола.
На другата сутрин, неочакваният посетител не показвал никакви признаци, че се кани да си тръгва. Нямало как - жената наготвила вкусни манджи. И онзи пак се наял до насита. В този дух се източила цяла седмица! Най-сетне, гостенинът си стегнал куфарите и се захилил:
- Е, хайде - със здраве! Пък - ще мина някой ден пак да Ви видя!
Когато вратата се затворила зад гърба му, съпругата промърморила кисело:
- Иване, не се сърди, ама ще бъда откровена с тебе! Тоя твой чичо се оказа голям муфтаджия и бай Ганьо!
Ние цяла седмица го хранихме и поихме царски! А той, от Америка - нито някакъв подарък ни донесе, нито - някой долар ни даде!
Мъжът и я погледнал с безкрайно учудване:
- Извинявай много... МОЯТ чичо ли каза?! Аз, през цялото време си мислех, че това е ТВОЯТ чичо!
Една млада жена си вървяла и изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, и други диви и не толкова животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял първият праисторически човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса, навремето дори имал и колело. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
- К’ва си ти, ма?
- Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера – примолила му се девойката.
- Мах’са от тука, ма – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
- Моля те, моля те – ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб.
- Не, разкарай се. Не ми трябваш.
- Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: „За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Един служител всяка сутрин закъснявал за работа. Най-накрая на шефа му писнало и го привикал при себе си:
- Какво става бе, Иванов? Докога ще продължават твоите безобразия?
Оня взел да мънка:
- Много съжалявам! Имам проблеми със съня. Цяла нощ се въртя в леглото и на сутринта се унасям дълбоко.
Началникът се сопнал:
- Не ме интересува. Вземи спешни мерки! Иначе ще те уволня.
Нашият човек отишъл на лекар и си излял душата пред него:
- Така и така... Дайте ми добро приспивателно, че загивам!
Докторът му изписал някакви хапчета и го предупредил:
- Взимай само по едно! Защото са ужасно силни.
Човекът си купил приспивателното и се прибрал. Вечерта взел едно хапче. След десет минути още бил буден. Глътнал и второ. След четвърт час почнало да го унася, но сънят все още не идвал. Завалията погълнал още три и бързо се занитил. Когато се събудил, часовникът показвал пет сутринта. Мъжът скочил бодро от леглото. Направил гимнастика, после взел душ, избръснал се до синьо. Закусил на спокойствие. Облякъл най-хубавия си костюм, снежно бяла риза и копринена вратовръзка. Пристигнал пръв в офиса. Когато дошъл и началникът му, нашият човек заявил жизнерадостно:
- Проблемът с безсънието е решен. Чувствам се в отлична форма и кипя от желание за работа.
Шефът му казал замислено:
- Виж сега! Всичко това, което казваш, е чудесно. Само едно не ми стана ясно: къде, по дяволите беше вчера?!
Луи и Роза живеели в старчески дом.
Те били вдовец и вдовица.
Веднъж седнали един срещу друг на вечеря, а Луи се взирал в жената с възхищение.
Накрая, събрал кураж, мъжът попитал:
- Роза, ще се омъжиш ли за мен?
След няколко секунди внимателен размисъл Роза отговорила:
- Да. Да, съгласна съм!
Приятният им разговор продължил след вечеря и след това отишли в стаите си да спят.
На следващата сутрин Луи се събудил много неспокоен.
Тя дали каза "да" или "не"?
Не могъл да си спомни.
Колкото и да се опитвал, нищо не се получило, не знаел нейния отговор.
"Ей, толкова отслабна паметта ми."
Твърде развълнуван Луи взел телефона си и набрал Роза.
Първоначално и обяснил, че има някакви проблеми с паметта, после казал, че снощи било прекрасно, и чак тогава, набирайки смелост, попитал:
- А когато те помолих да се омъжиш за мен, ти какво каза: "да" или "не"?
- Да! Казах "да". И бях толкова щастлива да чуя предложението ти!
Луи въздъхнал с облекчение.
И Роза продължила:
- И аз също много се радвам, че днес се обади, защото не можах да се сетя кой точно ми предложи...
- Минкее, кой е този младеж дето излиза сутрин от вас???
- Един студент 4-ти курс!
- Ама редовно ли???
- Аа, не ма! Само когато мъжът ми е командировка...
Една жена играела тото 1 и много печелела. Приятелка я пита:
- Как така печелиш, ти не гледаш футбол, откъде знаеш какво да напишеш?!
- Виж сега, ставам сутрин, поглеждам на мъжа ми х*я, ако е надясно - пиша 1, ако е наляво - пиша 2, ако е надолу - х. И така печеля.
- Ами ако е нагоре?
- Ако е нагоре, захвърлям фишовете и си сядам на късмета.
Журналист взима интервю от един овчар:
- Извинете, дядо, но как минава един Ваш ден?
- Амии рано призори извеждам овцете на паша... после вадя едно шише ракия и започвам да пия...
- Дядо, ще мога ли да Ви помоля, вместо шише ракия да казвате книга, понеже все пак този очерк ще го четат и деца?
- Ахаа, добре... Та значи сутрин рано извеждам овцете на паша... после вадя една книга от торбичката си и започвам да чета... И някъде към обяд идва комшията Генко с неговата книга... и двамата заедно започваме да я четем... Следобед, след като сме си прочели наште си книги... отиваме до селската книжарницата... и оттам си взимаме още по две книжлета от по 100 страници... и пак четем... та така до вечерта... А привечер отиваме при Ванката... а там четем и разсикваме новите му ръкописи...
Двама приятели излизат на бар да се напият, но се оказва че двамата имат едва няколко лева. Единият мисли какво да направят, взима парите и купува един банан.
- За какво ни е тоя банан? - пита другият.
- Ще видиш...
Влизат в бар и си поръчват две бири. Докато пият, той разкопчава ципа на панталона си, изважда банана и казва на приятеля си:
- Сега се направи че ми го лапаш!
Приятелят му се навежда и лапа банана. Сервитьорът, възмутен, започва да крещи разярен и ги изгонва от бара:
- Махнете се оттук, пeд*ли...
Двамата приятели продължават този трик цяла нощ от бар до бар, пият бира, без да плащат.
На следващата сутрин двамата приятели се срещат отново, за да коментират предната вечер:
- Какво яко стана снощи! Колко бири изпихме, при това без да плащаме.
- Да и аз мисля че беше много яко! Само дето загубих банана във втория бар...
Приятели отиват на почивка и ще спят в бунгала, но никой не искал да спи в едно бунгало с Иванчо, защото много хъркал. Нямало друг начин и се разбрали да се редуват. Първата вечер Петър отишъл в бунгалото при Иванчо. На сутринта излязъл сънен, разчорлян, подпухнал.
- Абе, Пешо - к'во стана?
- Ами верно е, Иванчо много хърка. Легнахме да спим и той още третата минута включи "дъскорезницата". Цяла нощ не съм мигнал.
На втората нощ било ред на Митко. На сутринта и той изглеждал като Пешо.
- К'во ме гледате? Като си легнахме и Иванчо веднага захърка. Бутах го, обръщах го, той си спи и хърка. Толкова силно, че щеше да събори тавана. Не можах да мигна.
Изредили се да спят в бунгалото и Стефчо, и Младен и Васко. Всички, сутрин изглеждали уморени.
Накрая дошъл ред и на Димо. Влязъл той в бунгалото при Иванчо, а на сутринта изглеждал усмихнат, сресан, щастлив. Всички се изненадали.
- Абе, к'во стана при вас?
- А, нищо особено... Целунах Иванчо за лека нощ и си легнах. Аз спах, а той стоял на тръни и ме гледал.
Един старец отишъл на доктор.
- Докторе, всяка сутрин в 6 часа пикая и в 7 часа акам.
- Дядо ми ти си много добре - казал доктора.
- Да, но в 8 часа се събуждам.
Млад мъж сериозно почерпен влиза в къщи с жена под ръка:
- Мамоо, тате... ей сега се запознах с тая мома и директно отиваме да спим... ай чао утре ще се видим!
На другата сутрин в пет сутринта баща му го буди:
- Иване... Абе, ти луд ли си, или не виждаш... тая е стара и грозна... я виж де!
Поглежда сина и подскача:
- ТАТЕ, СНОЩИ АКО ЗНАЕШ КВА МЪГЛА ИМАШЕ...!
В трамвая баба бута по рамото младеж:
- Сега ли ще слизате?
- Бабо! Аз слизам само сутрин и само от хубави жени...
- Сополанко! По наше време от хубавите жени не слизаха, а изпълзяваха!
- Скъпи, ти харесваш работа си повече от мен!
- И защо така мислиш?
- Ми сутрин като ставаш за работа, все ти е надървен...
Двама старци си говорят:
- Наборе... още ми става оная работа... значи включил съм на автоматичен режим - сутрин става... търси нещо търси... търси... и ако нема ляга... ама късно!
- Офф... моя е на механичен режим!
- Как така бе?
- Ами цял ден го местя - от единия крачол в другия!