Вицове за сутрин
В тази категория има 2140 вица, разпределени в 143 под-страници.
- "Колко е хубаво, че вече не съм ученик и не трябва да ставам сутрин в 8 часа!" - си мислех, докато се приготвях за работа в 6 сутринта...
8
Истинските математици се събуждат всяка сутрин в 3 ч. и 14 минути за да направят ПИ... ПИ...
6
Не ги разбирам тия дето стават сутрин и 30 минути правят гимнастика. Аз 30 минути си припомням как се говори.
12
– Снощи се скарах с жена ми...
– И к'во?
– Тази сутрин ми поднесе кафе в леглото и леко ми намигна... Никога не съм бил толкова уплашен да изпия нещо...
12
Тази сутрин си направих кафе не с вода, а с RED BULL!?? Чак на 15-тата минута по магистралата забелязах, че съм без колата!!!
10
Ако си търсите свястно гадже, търсете го в неделя сутрин - тогава всички боклуци спят.
17
Иванчо го осиновила гей двойка и му казали да се обръща към тях с родител 1 и родител 2. На първата сутрин в новото семейство, събужда се Иванчо, гладен като звяр, но забравил кои родител е 1 и кой 2. Влиза в спалнята им и вика:
- Пед*раси, стани! На първи и втори преброй се!
27
Мъж и жена пазаруват цяла сутрин, излизат от мола и виждат, че колата им я няма. Отиват в полицията и 2 часа дават показания. Детективите ги превозват обратно до мола за оглед на място. За голяма изненада откриват колата на същото място, както и плик с бележка и два билета за джаз концерт на стъклото.
- Хиляди извинения, жена ми раждаше и ми трябваше спешно кола. Оставям ви два билета за концерта тази вечер. Дано с това ми простите неудобството. Мъжът и жената направо са просълзени и доверието им се възвръща към хората. Решават да използват билетите и да отпразнуват хубавата новина. Вечерта след концерта се връщат доволни и щастливи... само за да видят, че къщата им е обрана до шушка, а колата пак открадната. На масичката за кафе е оставена бележка:
- Осигурявам колежа на новороденото... имам два билета за събота... ама сигурно не ви е до балет, нали?
1
Свекървата посреща новата снаха в къщата - веднага решила да и покаже кой командва парада:
- Дъще, като станеш сутрин и видиш, че китката ми е от лявата страна, да знаеш, че съм в лошо настроение и да не ме заговаряш, а направо почваш да чистиш. Ако китката ми е от дясната страна, да знаеш, че не съм в добро настроение, да не ме заговаряш и направо да почваш да готвиш. А като видиш, че китката ми е по средата да знаеш, че съм много сърдита и да не ме заговаряш, а цял ден да ходиш след мене и да ми угаждаш.
- Добре, майко. А ти като станеш сутрин и видиш, че съм седнала крак връз крак, да си пия кафето и да си пуша цигарата да знаеш, че ми дреме на п*тката на коя страна ти е китката.
25
Неделя сутрин е. Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника - 10:30 ч. Не е възможно! В неделя никога не съм спал толкова до късно. Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 10:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната любовна драма на "Малката булка". А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно неделно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко - сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, все пак кога пак ще почивам в НЕДЕЛЯ, когато някой някъде се изкрясква:
- Тока додиии...
14
Жена отива при сексолог:
- Докторе имам голям проблем, сутрин като се събудя и цялата съм мокра долу, а пък със съпруга ми отдавна нямаме с*ксуални отношения?
- Възможно е да имате с*ксуални сънища.
- Но, аз съм сериозна бизнес жена, не ме вълнуват подобни сънища!
- Тогава навийте си будилника за 2 часа в полунощ, трябва да има някаква причина за състоянието Ви.
Така и направила. Звъни будилника в 2, събужда се и какво да види - мъжът и със слушалките на главата, пуснал си ХХL, надига чаршафа, плюва и отдолу и мърмори:
- Дее*а мама ти заспала, дее*аа...
6
Всяка сутрин ставам в 7:00, закусвам и 8:00 започвам работа. Не пия кафе и не пуша. Вечер приключвам работа точно в 17:00. След работа не ходя по кръчми и барове. Алкохол не близвам и не поглеждам мъже... но един ден ще изляза от затвора и...
17
В жените трябва да има някаква мистерия! Като се събудиш сутрин и погледнеш до себе си, да се питаш "Коя пък е тази?!"
7
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
Нищо не сближава хората така, както всеобщото чистене на автомобилите сутрин...
7