Вицове » Сватба

Вицове за сватба

В тази категория има 571 вица, разпределени в 39 под-страници.

Оценка: 3 от възможни 10 - общо: 8643

У Перник, на сватба. Булката вместо букет хвърлила лята джанта от GOLF 2-ка!

Добавен преди 6 години 20 Преглед

Отварям поканата за сватба, а там: "Моля, подаръците в плик"... Че откъде толкова голям плик за тенджери?!

Добавен преди 6 години 15 Преглед

- Много голяма сватба направи. От къде толкова пари?
- Отдавна заделях за черни дни. Ето че и дойдоха.

Добавен преди 6 години 8 Преглед

На Габровска сватба всеки си лепи пари на собственото чело...

Добавен преди 6 години 19 Преглед

На сватба в Габрово, всеки сам си лепи пари на собственото си чело...

Добавен преди 6 години 16 Преглед

Покана за сватба, писана от свекърва:
- С най-голямо съжаление ви каним на сватбата на моя превъзходен син и някаква, името на която така и не запомних. Най-голямата катастрофа в историята на нашето семейство ще се състои в неделя - 17 часа.

Добавен преди 6 години 13 Преглед

- Тате, защо тия коли бибиткат толкова?
- Сватба, моето момче...
- Ама нали бибитките на колите са, за да предупреждават за опасност?
- Е да, де!

Добавен преди 6 години 14 Преглед

Установих, че днешните сватби траят по-дълго от самия брак.

Добавен преди 6 години 7 Преглед

Питали радио „Ереван”:
- Знаете ли защо на една циганска сватба има толкова много ядене?
Отговор на радиото:
- За да не кацат мухи по булката!!!

Добавен преди 6 години 10 Преглед

- Тате, защо тия коли бибиткат толкова?
- Сватба, моето момче...
- Ама нали бибитките на колите са, да предупреждават за опасност?
- Е да, де!

Добавен преди 6 години 11 Преглед

- Алоо... Здрастии... Ама как се напихме вчера, ааа? Чий беше именния ден? Как така сватба? Как така моята бе?!

Добавен преди 6 години 15 Преглед

След дълга и уморителна сватба най-после младоженците са в стаята си. Щастливият съпруг сяда на леглото и казва:
- С какво нетърпение чаках този момент!
- И теб ли те стягаха обувките?

Добавен преди 6 години 7 Преглед

Върви си Принцът из гората, пуска по някоя стрела ей така, за кеф, по едно време стига до някакво езерце. А бее, чисто блато. В блатото - жаба. И жабата изведнъж проговорила с човешки глас:
- О, Принце, аз съм омагьосана! Целуни ме и ще се превърна в красива принцеса!
Позамислил се принцът, поогледал се – няма никой. К'во пък толкова? Целунал жабето. И жабето БАМ, се превърнало в красива принцеса! Естествено голичка, щото откъде 42 номер рокля в блатото? Грабнал я Принцът, че а отпред, а отзад, ха на Ге, ха на дудук, в общи линии, свършил работата по царски. Седнал да си почине, в това време принцесата се посъвзела и започнала да мрънколясва:
- Ама как така, що веднага с*кс? Не, че се оплаквам, ама сватбата?
На Принцът чак му изпаднала пурата от устата! Скочил нашият:
- К'ва сватба ма?!?
И като и изчаткал един наопаки, принцесата паднала и се превърнала обратно в жаба! Погледал принцът, почесал се и я прибрал в джоба си:
- Еййй, бахти удобното нещо!

Добавен преди 6 години 18 Преглед

Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...

Добавен преди 6 години 23 Преглед

Прегледа с видеозон показа преждевременна сватба!

Добавен преди 6 години 15 Преглед