Вицове за телефони
В тази категория има 3581 вица, разпределени в 239 под-страници.
В голяма фирма на едно от бюрата звъни телефонът:
- Ало?
- Искам веднага да занесете всички отчети в 23-ти кабинет! - запенил се глас отсреща.
- И що пък точно аз да го свърша?! - попитал с безразличие служителят.
- Ти знаеш ли с кого разговаряш бе?! - кипнал онзи тотално.
- Не...
- С шефа на фирмата! Само да щракна с пръсти и си изхвръкнал!
- А ти знаеш ли с кого разговаряш? - продължава напълно спокоен другият.
- Не!
- Ми, що си не еб*ш майката тогава?
Пред Св. Петър стоят четири дами. Контролният въпрос е с "Колко мъже сте спали?".
Първата:
- Който ми е поискал-не съм му отказвала!
- Добре, влизай. Търси група I.
Втората:
- Аз, със който ми е харесал!
- Влизай... Група ll.
Третата:
- С мъжа ми и любовника...
- Добре, Влизай и търси група lll.
Четвъртата:
- Ами аз... таковата... ъъъ... само с мъжа ми...
Бясно тракане по клавиатурата на компютъра... Верно, не излиза нищо, само бял екран... Вдига телефона:
- Ало шефе, тука една спала само с мъжа си, к'во ши я прайми???
-???... Абе няма зарад' нея да отваряме ся нова група... изплющи я един път и я пращай в lll група...
Между блондинки:
- Муцка, аз съм такава идиотка... Цял час си търсих телефона, като си светех с фенерчето му!
- Ооо, така ли?! И намери ли го!?
Звъни телефона...
- Дома на госпожа Иванова ли е?
- Да. Аз съм зет й, кажете.
- Ами, обаждам се от Йерусалим. Както знаете, тъща ви бе на поклонение по Светите места. Но за съжаление тя почина. Сега ще трябва да бъде погребана. Може да я погребем тук, в Светите места, ще ви струва 1000 $. Или да я върнем в България за 5000 $.
Човекът се позамислил малко, па рекъл:
- Докарайте я.
- Позамислихте се. Ще ви направя по-добро предложение. 5000 $. в България, 800 $ тук, в светите места.
Нашият пак се замислил и, па им рекъл:
- Добре, върнете я.
- Добре... Още по-добро предложение ви правя - 5000 $. там и 500 $. по нашите Свети места...
Нашият човек се замислил и отговорил:
- Вижте к’во. Преди време по вашите Свети места един умря. И го погребахте. И после възкръсна. Аз това няма да го рискувам с тъщата...
Семейство разиграва с*кс игра. Жената:
- Скъпи, хайде все едно аз съм момиче на повикване и са ме изпратили при теб...!
Мъжът се прави, че говори по телефона:
- Ало, други момичета нямате ли?
Двама руснаци се събрали да пият и на другата сутрин звъни телефонът на единия:
- Митя, мы с тебя вчера в пивная были?
- Да, были.
- А водку пили?
- Ну, да, пили....
- Коняк пили?
- Да, пили.
- Ракетное топливо?
- Да, ракетное топливо тоже пили...
- А тъй сегодня в туалет ходил?
- Нет, еще не ходил.
- НЕ ХОДИ МИТЯ, не ходи!!!... Я из Токио звоню...
По телефона:
- Скъпи, събудих се, а теб те няма до мен. Къде си?
- Ти къде се събуди ма!?
- Скъпи, защо като ти звъня, не вдигаш веднага телефона?!
- Паникьосвам са ма!
Съпругата:
- Мило, за Нова година, ще ми купиш ли нов телефон?
- Ами този другия, дето го имаш?
- Е, той ще ми купи таблет!
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза... И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята - започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика - направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата...
Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало...
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци като баскетболни топки. След това идва нова двойка, разменят се... После - негри, куци, сакати, зайци - екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него...
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите...
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода, но забелязва, че възрастната двойка седи в прединфарктно състояние, и го гледа...
А той не се сеща да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!...
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-... А кученцето е наше...
Млад си, докато децата не започнат да ти подаряват старите си телефони.
Назначили нов портиер, бай Иван. Минават два - три дни и той спира директора.
- Другарю директор, те, я тука стоим по цел ден, гледам кой влаза, кой излаза, кой кво носи, метем... Ама нема на кво да приседнем, та ако може един стол, такова...
- Дадено, ще го имаш!
Минава седмица.
- Другарю директор, благодарим за столо, ама некак си незгодно, те, седнем, па нема ка да са подпрем, омръзиня така.
- Има едно бюро в повече, ще ти го дам
Минават десетина дни.
- Как е, бай Иване?
- А, добре е, ама те, гледай, стол бюро приседнеш, ама отзде, от стената подвейва некак. Та ако може, значи, едно килимче да ковнем.
- Имаш го, ще кажа на домакинката.
Минава още време.
- За какво се сети, бай Иване?
- Е сетих се за една работа, ама не за мене, а за ората. Минуват, па има некой зорлия за нещо и сака да се обади по телефон, а оно тука нема! Та ако може...
- А-а-а, вярно няма да е лошо. Заесенело се, зазимило се, сняг завалял.
- Е, как е бай Иване?
- Е па ем добре, ем зле. Те тука те вече згоди има, бюро, килимче отзад, телефон. Ама требе да се назначи още един човек!
- И какво ще работи този човек, пита директора.
- Е па я ли да ринем снег и да метем!
По телефона:
- Докторе, детето погълна пясък!
- А Вие какво направихте?
- Ами дадох му да пие вода. Сега какво да правя?
- Най-важното е да не му давате грам цимент!
Исках да направя най-голямата грешка в живота си, ама тя не си вдига телефона!
Жена отива на зъболекар. Сяда на стола и манипулацията започва. Тъй като работата била доста сериозна се забавила с около час над плануваното. Ревнивият и’ съпруг започнал да звъни през 10 секунди, но тя отказвала с червената слушалка. Това постоянно звънене ядосало зъболекарят, който след 10-тото звънене не издържал, грабнал телефона и извикал:
- Спри да звъниш! Свършвам, плюе и си тръгва!