Вицове за телевизия
В тази категория има 1854 вица, разпределени в 124 под-страници.
2018 България-Аржентина на световното.
Аржентинците казали:
– А бе, к’во ще играем с тия слабаци.
Меси:
– Вие отидете да пиете, аз ще играя сам.
Аржентинците отиват в кръчмата пускат телевизора, 5 минута, 1:0 за Аржентина. Казали си, че Меси ще ги разсипе. Пускат мача, 89 минута, 1:1. Връща се Меси:
– Момчета простете ми надцених се. Аз съм виновен.
– Няма нищо все пак си срещу цял отбор.
– Не наистина, много съжалявам. Простете ми!
– Добре де! Какво толкова стана?
– Ами как какво! В 10-тата минута съдията ми даде червен картон.
17
По телевизора говорят за шуслерови соли, хомеопатия, памет на водата, самолечение чрез гладуване, пиене на урина и всякакви други подобни... Превключих на дебатите за вота на недоверие. Какво да ви кажа, същите глупости...
11
Наскоро разбрах, че рекламите за алкохол по телевизора завършвали с "Консумирай умерено!" А не както аз го чувам "Консумирай уверено!"
12
Снощи се прибрах от работа, седнах да гледам мача и тъкмо свърши първото полувреме, идва жена ми... облякла един с*кси пенюар и ми намига подсещащо. Правихме каквото правихме и седнах да догледам второто полувреме, пуснах телевизора, а то започнал сутрешният блок...
13
Мъж пуши на стълбището и чува, че от съседния апартамент се чуват крясъци и стонове. Изведнъж с трясък се отваря вратата и комшията му излиза бесен със счупени 3D очила на главата.
- К' во става бе, комшу?
- Остави, остави... Купих си 3D телевизор и го разбих на парчета!
- Що, бе? Не ти ли харесва?
- Ами, реших да си пусна п*рно... и на 3 пъти почти ми го сложиха в устата!
17
Вечерят двама съпрузи пред телевизора. Мъжът на три ракии, извънредно доволен от себе си, решава да предизвика половинката интелектуално:
- Жена, можеш ли да ми кажеш нещо, дето хем силно да ме огорчи, хем и да ме зарадва някак си?
Благоверната мълчи около минута и с мила усмивка казва:
- На брат ти му е по-малък от твоя!
9
Не вярвайте на това което виждате по телевизора, а на това което виждате в хладилника.
14
Прибираш се към къщи след работа. Натоварен с две торби продукти. До теб хленчи детето, което си взел от градината. Целият си плувнал в пот.
В блока пак няма асансьор. С последни сили се качваш до 7-я етаж, влизаш в хола... и там, на дивана... жена ти плюс още 3-4 кокошки дънят бира с ядки и крещят към телевизора:
- КАКВА ЗАСАДА, ВЕ, ПЕД*РАС ДОЛЕН!?
13
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23
На телевизора имаме вече 205 канала и 18 от тях с парола... Благодаря ти, А1!
10
И на най-фината жена з*дникът изглежда огромен, ако е застанал между мъж и телевизор, по който дават мач!
14
Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване!
- Моята майка е пенсионерка и живее на вилата, за да е по-близо до природата. Да се разбира: има възможност да поддържа домашно стопанство – зеленчукова градина и кокошарник, с които практически изхранва цялата фамилия. Извън градинарството и животновъдството всяка сутрин тя чинно гледа кулинарно предаване по телевизията. Там млад, красив, професионален готвач показва различни екзотични рецепти. Учи я как да избира на пазара свеж омар, да маринова артишок, да чисти лангуста. И един ден моята майка реши да му напише писмо.
- Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата. Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифточила и ме изгониха от пазара. Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта. Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”. Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!” Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало. Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан. Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан. Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля „Господи, колко много продукти се похабяват тук!” И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така. Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.” Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар. Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера. Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така. Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп… И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов! Баба Станка.
21
Кокошка снесла яйце - половин кило!
Светкавично се изтрополила пресата в кокошкарника, телевизия, журналисти, флашове...
- Как го постигнахте, г-жо Кокошка? Споделете секрета си.
- Фамилен секрет!
- Какви са бъдещите ви планове?
- Да снеса яйце от едно кило!
В този момент се появява петела, всички се щурват към него с възклицания и видим респект...
- Г-н Петел, споделете тайната на майсторлъка си.
- Фамилен секрет!
- Бъдещи планове?
- Да спукам трътката на ония е*алник Щрауса!!!
8
На сутринта след бесен купон, собственикът на апартамента стои пред останалите, които са се размазали на дивана и им казва:
- Момчета, за това, че ми изхвърлихте телевизора през балкона... е хайде, ще ви го простя! За това, че изкъртихте вратата на хладилника... ще си затворя очите! За това, че изпочупихте всички чаши, чинии и витрини... е добре, ще го преживея някак си! Обаче за това (и той вади едно канарче с тирбушон в задника)... за това да ми кажете "То така си беше"... е извинявайте!
11
Жалба на пациентка след проведено ехографско изследване:
- През цялото време доктора гледаше телевизия.
5