Вицове за телевизия
В тази категория има 1843 вица, разпределени в 123 под-страници.
Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване!
- Моята майка е пенсионерка и живее на вилата, за да е по-близо до природата. Да се разбира: има възможност да поддържа домашно стопанство – зеленчукова градина и кокошарник, с които практически изхранва цялата фамилия. Извън градинарството и животновъдството всяка сутрин тя чинно гледа кулинарно предаване по телевизията. Там млад, красив, професионален готвач показва различни екзотични рецепти. Учи я как да избира на пазара свеж омар, да маринова артишок, да чисти лангуста. И един ден моята майка реши да му напише писмо.
- Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата. Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифточила и ме изгониха от пазара. Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта. Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”. Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!” Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало. Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан. Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан. Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля „Господи, колко много продукти се похабяват тук!” И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така. Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.” Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар. Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера. Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така. Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп… И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов! Баба Станка.
21
Кокошка снесла яйце - половин кило!
Светкавично се изтрополила пресата в кокошкарника, телевизия, журналисти, флашове...
- Как го постигнахте, г-жо Кокошка? Споделете секрета си.
- Фамилен секрет!
- Какви са бъдещите ви планове?
- Да снеса яйце от едно кило!
В този момент се появява петела, всички се щурват към него с възклицания и видим респект...
- Г-н Петел, споделете тайната на майсторлъка си.
- Фамилен секрет!
- Бъдещи планове?
- Да спукам трътката на ония е*алник Щрауса!!!
8
На сутринта след бесен купон, собственикът на апартамента стои пред останалите, които са се размазали на дивана и им казва:
- Момчета, за това, че ми изхвърлихте телевизора през балкона... е хайде, ще ви го простя! За това, че изкъртихте вратата на хладилника... ще си затворя очите! За това, че изпочупихте всички чаши, чинии и витрини... е добре, ще го преживея някак си! Обаче за това (и той вади едно канарче с тирбушон в задника)... за това да ми кажете "То така си беше"... е извинявайте!
11
Жалба на пациентка след проведено ехографско изследване:
- През цялото време доктора гледаше телевизия.
5
Реклама по телевизията:
- Открива се нов гей клуб. Пред него опашка от желаещи да влязат. Чува се звънене на телефон. Първият на опашката изважда телефона си - Samsung galaxy s9. Пак телефонен звън и вторият изважда Samsung galaxy s9. И така по реда на опашката докато и последният не изважда своя Samsung galaxy s9.
Глас зад кадър:
- Дори последния пед*раст има Samsung galaxy s9!
12
В Пирогов:
- Пижама носите ли си?
- Да.
- Чаршафи, сапун, термометър?
- Да!
- Минерална вода, плодове и монети за телевизора?
- ДА!
- А този кой е с вас?
- Ми водя си и доктор, може да нямате...
19
Отидох на кино. Филмът е психотрилър. В кулминационния момент се чува глас в залата:
- Елено, загаси тоя телевизор и ме завий!
10
Мъж и жена в леглото. Той полека започва да и глади раменете, после гърдите. Тя започва леко да въздиша. Неговата ръка се пуска надолу. Ръката му минава по нейния корем, минава линията на бедрата и... край!
Жената:
– Пешо! Какво стана, защо спря?
– Намерих дистанционното на телевизора!
13
Когато пуша на балкона, никога не хвърлям фаса на вън. Страх ме е, че вятъра ще го духне в някой балкон, ще се запали пране, ще гръмнат газови бутилки, ще стане пожар, ще умрат хора, ще почне следствие, ще разберат, че съм аз, ще ме дават по телевизията и мама ще разбере, че пуша!
16
Полиция прави обиск в мазата на циганин:
- Този телевизор какъв е?
- Не знам бе старши, детето го донесе.
- Този касетофон какъв е?
- Не знам бе старши и той детето го донесе.
- Този струг, тука какъв е?
- Не знам бе старши и струга... детето го донесе.
- Как ще го донесе детето беeee, той тежи два тона?!
- То дете бе старши, откъде да знай колко тежи...
21
Най-добрият фен шуи е когато - единият хладилник е до компютъра... вторият до телевизора... а третият до леглото.
5
Четейки по физиономиите на политолозите, които се изказват по телевизията, те се делят на два вида. Едните докато говорят си мислят "Боже, какви глупости говоря," а вторите "Боже колко съм умен". И май вторите са повече!
5
Опашка за лотарийни билети. Млада жена се провиква към продавача:
– Моля Ви, искам билет от серията „Х“.
– Няма, Госпожо! А за какво вие билет точно от серията „Х“?
– Миналия тираж си пожелах един билет от серията „Т“ и ми се падна един телевизор. Сега искам билет от серията „Х“, че да ми се падне и един хладилник, та да си окомплектовам новия апартамент.
Зад госпожата един гражданин пристъпва с нетърпение:
– Моля Ви, Господине, дайте ми един билет от серията „Т“!
Продавача, страшно учуден започва да търси, но – уви! И от тази серия няма билет.
– Не мога да ви разбера? – казва продавача.
– Госпожата иска билет от серията „Х“, Вие от серията „Т“… Каква е причината?
– Ами, миналият път си пожелах един билет от серията „Х“ и ми се падна един гол х*й. Сега си пожелавам един билет от серията „Т“, та да ми се паднат и едни т*шаци, че да си ги окомлектовам.
7
Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.
32
Телевизията е върховното средство за постигане на духовна тъпота. Безсмислени предавания, стари филми, водещи идиоти, затрогващо скучни шоумени, глупочави репортерки... Исусе, почват рекламите – гайди ручат, самолети се вдигат, младежи пед*ли бира пият, купони с телефон се вдигат, щастие хвърчи от непознати употребяващи газирана напитка. Фестивал на пържената цаца – мъжете толкоз прости, че си купили евтино веро и жените ги побеждават в състезанието по надмиване на чинии. Сега дават за клозет – мръсна тоалетна чиния с деруги и налепи от грозни микроорганизми – нов препарат почиства до съвършенство, попара да си направиш в кенефа. Следващата е за дамски превръзки – най ми е готино да гледам за мензис, докато вечерям. Реклама за простатата – някакъв чичак не може да се изходи по малка нужда – жлезата му е мъртва, но защо да не поговорим за пикнята му. Продължават с презентация на вонящи крака и мишница (сякаш къпането е един вид подло занятие). После ни показват крем против бръчки. За целта използват 13 годишно момиче, танцуващо в храсти. Следват реклами за струпеи, кучешка фекалия, кървящи венци, сополиви граждани, телесни нечистотии, хартия за нужник, тънка диария, твърдоглав запек, болести по червата, сироп срещу храчка, шампоан за женски вътрешности, представят ни гъсти стомашни киселини... Любима ми е за онзи човечец, дето упорито му се пърди. Изобретили сме книгите, музиката и нещо наречено разговор. Телевизорът е л*йно!
22