Вицове за телевизия
В тази категория има 1854 вица, разпределени в 124 под-страници.
Техник на адрес:
- Кой счупи телевизора?
- Мъжът ми, аз хвърлих една чиния, а той се наведе...
12
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
38
Опашка във ветеринарният кабинет. Седят три кучета (немска овчарка, руска стражевая и сан бернар) и си говорят.
Овчарката:
- О-о-о-х, стопанина ме остави в колата да я пазя, ама я откраднаха, и сега... кастрация.
Стражеваята:
- У-у-у-х, моят ме остави в къщи да пазя, обаче съм заспал, и през това време кражба, и сега кастрация...
Сан бернарът:
- А аз си седя в къщи и си гледам телевизия. Излиза стопанката от банята... само по халат. Реши си косата и си изпусна гребена. Навежда се... Не се сдържах, скочих и като и го начуках...
- Сега ще ти отрежат топките? - в хор казали овчарката и стражарът...
- Не-е-е-е, топките ще ви ги отрежат на вас, а аз съм само за подрязване на ноктите...
16
Жалба на пациентка след проведено ехографско изследване:
- През цялото време докторът гледаше телевизия.
13
ЕЗИКЪТ НА ЖЕНАТА:
- Да = Не.
- Не = Да.
- Може би = Не.
- Ние трябва = Аз искам.
- Съжалявам = Ще съжаляваш.
- Трябва да поговорим = Искам да се оплача.
- Разбира се, давай = Не искам да го правиш.
- Прави каквото искаш = Ще си платиш за това по-късно.
- Не съм разстроена = Разбира се, че съм разстроена, идиот такъв!
- Слушаш ли ме? = Вече е твърде късно, мъртъв си.
- Трябва да се научиш да общуваш = Просто се съгласи с мен.
- Бъди романтичен, изгаси лампата = Имам отпуснати бедра.
- Ти си толкова... мъжествен = Трябва да се обръснеш и освен това много се потиш.
- Обичаш ли ме? = Ще поискам нещо скъпо.
- Ти решаваш = Досега трябва да ти е ясно правилното решение.
- Много си внимателен тази вечер = Винаги само за с*кс ли мислиш?
- След минутка съм готова = Събуй си обувките и си намери хубав мач по телевизията.
- Колко ме обичаш? = Днес направих нещо, което ти със сигурност няма да ти хареса.
ЕЗИКЪТ НА МЪЖЕТЕ:
- Гладен съм = Гладен съм.
- Спи ми се = Спи ми се.
- Уморен съм = Уморен съм.
- Хубава рокля = Хубава цепка!
- Обичам те = Хайде да правим с*кс.
- Скучно ми е = Искаш ли да правим с*кс?
- Какво има? (Какво нe е наред) = Предполагам, че не може да
става въпрос за с*кса.
- Може ли да потанцуваме? = Бих искал да правя с*кс с теб.
- Може ли да ти се обаждам от време на време? = Бих искал да правя с*кс с теб.
- Искаш ли да отидем на кино? = Бих искал да правя с*кс с теб.
- Мога ли да те изведа на вечеря? = Бих искал да правя с*кс с теб.
- Ще се омъжиш ли за мен? = Искам да е незаконно да правиш с*кс с други мъже.
- Изглеждаш ми напрегната, нека ти направя масаж = Искам да правим с*кс в близките десет минути.
- Нека поговорим = Опитвам се да те впечатля като ти покажа, че съм умен и след това бих искал да правя с*кс с теб.
14
Ловец седи в къщи пред телевизора, жена му се мотае напред назад и отивайки към него му казва:
- Иване, миналия месец ходи на лов, нали?
Мъжът:
- Да, защо?
- А, не нищо. Просто забравих да ти кажа, че вчера се обади една сърничка да каже, че е бременна!
7
Баба и дядо гледат телевизия. Бабата плаче и нарежда:
- Виж ги, как се прегръщат, как се целуват, колко се обичат! Дали ще се оженят?
- Ти пък! Това са Бойко и Юнкер, ма!
22
Как лесно да си хванем мъж - в пет стъпки:
1. Преместете дивана централно срещу телевизора.
2. Отворете една бира и я поставете на масата пред дивана.
3. Изсипете храната в голяма купа.
4. Отворете вратата на апартамента.
5. Изчакайте.
12
Мъките на един празнувал човек
- 01.01.2017 година. Нещо грапаво ми ближе клепача... Заспивам... Повтаря се... Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник... използвана... от тираджия... Лоча вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми, Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас). Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О... ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание? Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ... РУУУУУУУУУУУУУ... Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела... Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон... Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин:
- „Ахх тии... Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение. Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета... излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исус шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)... Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.
- 02.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно... Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол...
17
Днес на пътечките във фитнеса една напориста стринка ме попита гледам ли "този телевизор" и ако не, да и дам дистанционното. Грабна го тя и чевръсто запрехвъря каналите. Не знам какво търсеше, но голямо превъртане падна. Докато в един момент цъфнаха п*рно каналите. Явно не бяха кодирани. Във фитнеса гърми музика и телевизорът беше усилен до дупка. Пъшканията на батките бяха ударно заглушени. Стринката се паникьоса, дистанционното запецна. Народа вътре се опули. Накрая някак си успя да го изключи. За 40 минути на пътечката не се изпотих толкова, колкото тя за около минута с дистанционното в ръка.
9
Учителката по география:
- Грациела, ама ти нищо не знаеш за Панамският канал!
- Госпожо, ние тоя канал го нямаме на телевизора...
11
В живота трябва да има промени! Затова днес ще седна на телевизора и ще гледам дивана!
11
Въпрос от кръстословица:
- Градска услуга, която драстично увеличава натоварването си по време на телевизионна реклама?
Отговор:
- Канализация.
7
Ако Архимед беше българин, никога нямаше да открие прочутия си закон. Кога ще видиш българин във вана! Пък и ако случайно легне във вана, нашенецът разсъждава върху съвсем други концепции. Например дали, ако пръдне, ще излязат мехурчета.
- Дайте ми лост и опорна точка и ще повдигна земното кълбо! - казал старият Архимед. А, българинът казва:
- Дай ми свински пържоли и червено вино, па ме чакай да умрем.
Ако Нютон беше българин, още нямаше да е открит законът за гравитацията. Ако на българин му падне ябълка на главата, той ще псува два часа, след което ще вземе една брадва и ще отсече ш*баното дърво. Не може нек'ви скапани плодове да му падат на главата, ше се изтрепеме тука.
Ако Шекспир беше българин, световният театър щеше да изглежда по съвсем различен начин. По сцената щяха да се разхождат хора с анцузи и татуировки и да си почесват топките. Хамлет нямаше да се чуди “да бъде или да не бъде”, а щеше да разсъждава върху екзистенциалния въпрос “да се напиеме ли довечера с Жорката, или да си дръпна нек'во филмче от замундата и да си лежим на дивана”.
Ако Колумб беше българин, нямаше да открие Америка. Щеше да се търкаля на плажа в Китен, да играе белот и да дъвче варена царевица. Къде ше ходи да гони Михаля по чужбината, тук си му е идеално.
Ако Галилей беше българин, изобщо нямаше да се интересува от астрономия. В астрономията нема кинти, това всеки го знае. Пък и на кого му пука върти ли се земята, или не се върти. Важното е да сме живи и здрави. Ае наздраве!
Ако Моцарт беше българин, щеше да пише чалги за “Пайнер”. И да е женен за някоя силиконова певица. Салиери щеше да му е спонсор и да чука жена му.
Ако Дарвин беше българин, щеше да открие, че еволюцията върви в обратна посока. Щото в България хората се превръщат в маймуни. А по празници – в свине.
Ако Леонардо беше българин, Мона Лиза нямаше да е усмихната, а вечно кисела. Гърдите и щяха да са много по-големи и щеше да е с надупени устни, тип duck face.
Ако Гутенберг беше българин, в печатницата му нямаше да се печатат книги, а фалшиви бюлетини. И жълти вестници.
Ако Ван Гог беше българин, щеше да реже ушите на други хора.
Ако братята Люмиер бяха българи, изобщо нямаше да си говорят. Щяха да са се изпокарали за некъв наследствен имот.
Ако Лионел Меси беше българин, щеше да е царят на кючека в чалготеките. Футболната му кариера щеше да е трагична, но на него изобщо нямаше да му пука. По време на мачове щеше постоянно да храчи по тревата, да псува съдията и да си изкарва безсмислени червени картони. В интервюта щеше да казва “пак казвам”.
Ако Робеспиер беше българин, нямаше да има френска революция. Щеше да има ежедневни разходки с тъпани и свирки пред Бастилията и скандирания: - Кой предложи Луи XVI?
После всички щяха да се приберат вкъщи и тихо да псуват пред телевизорите...
28
- Колежке, да Ви поканя на вечеря?
- След 18:00 не ям.
- Тогава на кино?
- Свалям си филмите от Замунда.
- Да отидем у нас да погледаме телевизия?
- Аз си изхвърлих телевизора преди две години, дават само тъпотии.
- Можем да поработим върху годишните анализи?
- Егати тъпнята!
- Не мога да разбера какво харесвате?
- Как какво - с*кс, естествено, но Вас това явно не Ви интересува...
14