Вицове за телевизия
В тази категория има 1843 вица, разпределени в 123 под-страници.
Пускaм си ТВ и гледaм новините, глaд мори нaродa, хорa нямaт къде дa спят, безрaботицa, стрaхотия... Нaродa - Беден,беден ! Влизaм в FACEBOOK, всеки втори нa бaр, нa вилa, нa спa... Снимки с Бмв-тa, aуди- тa, мерцедеси... IPhone, GalaxyTa A-y... И си викaм тия в телевизията
FACEBOOK, нямaт ли?!
- Какви са трите неща, които един китаец трябва да направи в живота си?
- Дънки, маратонки и телевизор.
- Скъпа, много е красива тази нова блуза!
Тя игриво:
- И няма нищо отдолу...
Той, без да отлепва поглед от телевизора:
- Не се притеснявай, ще пораснат!
Попитали радио Ереван:
- Каква е приликата между телевизионната кула и женския крак?
- Колкото са по-високо, толкова повече ти спира дъха.
Млада фолк звезда среща музикален критик:
- Знаете ли, че след като пуснах новия си клип, продажбата на телевизори се е увеличила два пъти!
- Разбира се! И аз продадох моя!
Мъж кандидатства за работа в БДЖ като стрелочник. Комисията го пита:
- Какво ще направите, ако видите, че два влака се движат един срещу друг по релсите?
- Ще ги спра със семафора.
- Ами, ако семафорът се е развалил?
- Ще ги спра с червено флагче.
- А, ако нямате флагче?
- Ще тичам за жената. Тя, горкичката, много обича да гледа катастрофи по телевизията....
Класическата версия на приказката за мравката и щуреца:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде.
Край
Френската версия:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега. Телевизията веднага организира предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна. Всички французи са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа (за да му помогне финансово). Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата й е иззета от държавата и тя напуска Франция и се заселва в Швейцария.
Телевизията прави репортажи как щуреца е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца и започва да се разпада, защото последният не прави нищо за да го поддържа. И за това се порицава правителството.
Съставя се анкетна комисия по проблема, която ще струва 10 милиона.
Щуреца умира от свръхдоза.
Вестниците "Либерасион" и "Юманите" коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство.
Къщата се превръща в свърталище на банда от паяци имигранти.
Правителството се поздравява с голямото разнообразие на културни общности във Франция.
Паяците организират трафик на марихуана и тероризират целия квартал.
Край.
Срещат се двама приятели:
- От кога не си ходил на театър? - пита единият.
- Откакто започна по телевизията шоуто "Парламентарен контрол".
- Толкова ли ти харесва?
- Страшно е! И не мога да се начудя защо го играят на празен салон!
Новините по телевизията:
- Добър вечер, драги зрители. Е, дотук с добрите неща...
Попитали Асан:
- Асане, знаеш ли каква е разликата между комунизма и демокрацията?
- Знам я, бате, как да не я знам! При социализъма работиш, работиш - купиш телевизор, работиш, работиш - купиш килим, работиш, работиш - купиш хладилник.
А при демокрацията - работиш, работиш - продадеш телевизор, работиш, работиш -продадеш килим, работиш, работиш - продадеш хладилник.
По време на предизборна конференция, предавана по телевизията, един от кандидатите казва:
- Зная само един честен начин да се печелят пари.
- И какъв е той? - интересува се съперникът му.
- Така си и мислех, че не го знаете...
- Уважаеми телевизионни зрители - казва дикторът, - седнете по-удобно, отместете от себе си всички тежки предмети, които бихте искали да захвърлите по екрана на телевизора си! Следва изявление на министъра на финансите по повод повишаването на цените...
През 1980 г. най-после и Албания направила национална телевизия. Излъчвала се само в петък от 19:00 до 20:00 и започвала с поздрав към зрителите: "Добър вечер, другарю Енвер Ходжа!" и завършвала с пожеланието: "Лека нощ, другарю Енвер Ходжа!".
Перфектният ден на един мъж:
06.00 Будилникът звъни.
06.15 Свирка.
06.30 Мощно и задоволително сутрешно сране. Четене на спорта и последната страница на вестника.
07.00 Закуска: пържола и яйца, кафе и тост, приготвени от гола прислужница.
07.30 Лимузината пристига
07.45 1-2 малцови уискита по пътя към летището.
08.00 Полет в частен самолет. Свирка от стюардесата.
09.30 Лимузина с шофьор. Благи дръпки от холандска трева.
09.45 Голф с Робърт де Ниро и Пъф Деди
11.45 Обяд: Fast food, 3 бири, бутилка Дом Периньон.
12.15 Свирка.
12.30 Малко баскет. Игра на вързано с Джордан и Леброн. Победа след забивка през Майкъл.
14.15 1-2 уискита в лимузината по път към летището.
14.30 Полет към Монте Карло.
15.30 Следобеден излет в морето. Риболов. Всички придружителки са голи.
17.00 Полет към къщи. Масаж от Анджелина Джоли.
18.45 Сране, душ, бръснене
20.00 Новините по тв: Майкъл Джексън екзекутиран, Царя заминава за Мадрид (и няма да се връща повече), марихуаната, кокаина и белите робини са легализирани.
20.30 Вечеря: Омари за предястие, Дом Периньон (реколта 1953), голяма сочна пържола, сладолед сервиран върху голите ц*ци на Памела.
21.00 Коняк и кубинска пура пред телевизора. България бие Англия с 4:0.
21.30 С*кс с 3 жени (всичките и с лесб*йски наклонности)
23.00 Масаж. Вкусна пица и студена бира в джакузито.
23.30 Свирка за лека нощ.
23.45 Сам в леглото.
23.50 10-секундна пръдня, която сменя 4 пъти звученето, разтърсва прозореца и кара кучето да излезе от стаята.
След приключване на жътвата от Земеделска кооперация "Урожай" наградили бай Иван комбайнера с нови цървули, 20 лв. и еднодневна екскурзия до София.
Върви си бай Иван из столицата, разглежда разните чудесии, но нищо не му лови окото - вече бил виждал всичко по телевизията. По едно време гледа надпис "Маникюр - педикюр".
"Те тука ще е", рекъл си той и влязъл. Разгърнал портофелчето:
- Момиче, искам да си купя един маникюр-педикюр!
Видяла го маникюристката, че е от село, бръкнала по-надълбоко в портфейла му, па му казала:
- Иди, чиче, в оная кабина, съблечи се и ме чакай.
Съблякъл се той, тя дошла, изчукала го едно хубаво и го пуснала да си ходи по живо - по здраво.
Харесало му на бай Иван, решил следобяд да иде пак там. На смяна било друго момиче, ама той - нали вече знае какво е - смело поискал маникюр-педикюр. Момичето му оправило ноктите на ръцете и краката, взело му таксата и го изпроводило.
След това бай Иван обяснява на село какво е видял в столицата:
- София - град като град, малко по-голям от Дряново. Шарении много, ама сме ги гледали по телевизията. Само "Маникюр - педикюр" не бях виждал.
- Е, па що ще е т'ва?
- Остави се, брате! Предобед ми насадиха дамски пеперудки; следобед ми орязаха ноктите, та не може и да се почеша...