Вицове за ТКЗС-то
Трудовото кооперативно земеделско стопанство... спомени, вицове, бисери и лафове за тази земеделска кооперация от миналото.
В тази категория има 65 вица, разпределени в 5 под-страници.
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Пазарджик.
- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето, удържал ти е за храна!
За да се нарича с гордост Село, едно село трябва да изпълни следните неща:
1.Най-големият селянин да е кмет на селото;
2.В селото да има кръчма, побираща всички селяни, в по-лошия случаи-долнопробен ресторант;
3.Да има наработещо ТКЗС;
4.Да има поне дузина трактора, без акумулатори;
5.Преобладаващото превозно средство да е Москвич, в краен случай Жигула.
6.Селяните да не изтрезняват по цял ден, или в краен случаи да изтрезняват пиейки;
7.Селото трябва да има минимум три(3) селски ку*ви;
8.И един педал, които всички да бият;
Бонуси:
•Да няма работеща канализация в Селото, и тоалетните да са външни.
•Пътищата да са не асфалтирани, или поне асфалта да не си личи измежду дупките.
•Да няма автобуси до близкият град.
•Да няма влакове до близкия град.
•Да няма близък град.
Мислите, че да свалите 5 килограма за два дена не е реално?
ТКЗС "Георги Димитров" ви кани да вадите картофи!
Из мемоарите на политзатворник от 1980.
През 1989 ме пуснаха от затвора 1 седмица предсрочно, поради
здравословни причини (пренатоварване на дясната ми ръка).
Няколко години бях безработен. Съвсем случайно попаднах на един
митинг. Там се срещнах с много стари другари, които ми обясниха,
че на партийните ни книжки, вече няма да пише БКП, а СДС и пак
ще сме на власт. Оказа се, че съм бил репресиран, поради което ми
дадоха пенсия и ме назначиха за ликвидатор на ТКЗС. Ликвидирах го!
Елитните млекодайни крави ги продадох за салам на цената на
кожите им. Стопанската техника, дадох на вторични суровини,
а сградите ги съборихме, защото бяха изградени от червени тухли.
Из мемоарите на политзатворник от 1980.
Винаги съм бил убеден комунист, но си изпатих. Излежах си присъдата
с доблест и непоклатима обич към партията. Ето как започна всичко.
Бях председател на ТКЗС. На посещение ни дойде първият секретар
на ОК на БКП, заедно с членове на ЦК на БКП. Влязохме в банкетната
зала, а там на стената висяха портретите на др. Тодор Живков и
на най-млекодайната крава. Другарят Петров, ми нареди:
- Я да свалиш това говедо от стената!
- Кое по точно?
Последваха арест и осъждане на 3 години лек режим. Там ме
назначиха за диригент на самодейния хор. При едно посещение на
съдии от Върховния съд, ни бе наредено да организираме концерт
за високопоставените гости. Аз бях конферанс, и въодушевен обявих:
- Затворническият хор, съставен от мошеници, побойници, крадци и
насилници, ще изпълнят песента "От теб се учим партио любима."
Удължиха ми присъдата с 3 год. и ме преместиха в каменоломната.
Там ме назначиха за бригадир. С пълни сили заработих за общото
благо. Наближаваше националният празник и реших да направя
плакат, който закачихме на входа на кариерата.
"В чест на 9 септември, повече камъни за партията!"
Удължиха ми присъдата с още 3 год. И така до 1989год.