Вицове за Цигари
В тази категория има 1051 вица, разпределени в 71 под-страници.
Война. Двама войници седят в окоп. Единият от тях свива цигара, слага я в устата си и вдига глава така, че върхът на цигарата да се подаде над окопа. Чува се изстрел от вражески снайпер и куршумът запалва върха на цигарата. Войникът сяда на земята, доволно всмуква от цигарата, изпуска кръгчета дим и казва:
- Тоя снайперист е голяма работа, да знаеш! Направо ми икономисва кибрита.
- Ама това не е ли опасно? – пита седящият до него боец.
- Не е, бре. Аз като пуша, не гълтам дима.
КАК СЕ ПРАВИ МЪЖКА БАНИЦА!?
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно), почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград.
От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.
Нощ, кал, мъгла, киша. Цялата гадост в една нощ. Карал си един човек Камаза. Видял кола обърната на една страна да буксува с пълна газ. Шофьорът решил да му помогне. Спрял Камаза, приближил и отворил вратата:
- Господине, имате ли нужда от помощ?
Човекът в колата го погледнал и припаднал. Шофьорът бързо го качил в Камаза и го закарал в най-близката болница. Оставил го на лекарите и се качил в камиона. Затворил вратата, пуснал двигателя, запалил цигара и се зачудил, защо онзи припаднал? Решил да разбере, изгасил двигателя и отишъл пак в болницата. Човекът, когото докарал вече се бил освестил. Шофьорът го попитал:
- Аз исках да ти помогна, а ти защо припадна?
Онзи му отговорил:
- Ами, посред нощ, кал, мъгла и киша, шпоря със 120км/ч и ти ми отваряш вратата!
Приятел споделя "Вече 11 месеца съм без цигари и все още"...
- карам същата кола...
- излизам със същата жена...
- говоря по същия телефон...
- вече правя по-малко почивки на работа и на всичкото отгоре ще живея по-дълго...
- Е*ахти скапаната държава... - си мислеше стрина Пена, докато си хвърляше боклука през терасата на 5-тия етаж.
В същото време, паркирайки колата си, чичо Ставри отвори прозореца и хвърли догарящата цигара на тротоара, като ядосано си мърмореше:
- Да е*а и боклуците! Цел ден им работим за 600 лева...
На първия етаж Анжела обясняваше разпалено на майка си как учителят ѝ се скарал днес, щото си гледала в телефона по време на час. Взел ѝ го и тя не могла да препише, и сега щяла да има ниска оценка, и можело да не влезе в гимназията, в която искала. Майка ѝ ядосана мислеше как още утре ще отидат с гордия съсобственик на родителските права, демек бащата, в училището за да се разправят с учителя, как така ще взима на детето телефона, че ще му остави и тройка?! Некъв прост учител, който с мижавата си заплатка не може да си позволи такъв телефон и сигурно от завист е излобял така към скъпоценното им отроче... Иванчо от втория етаж пък пиеше с приятели бира в градинката пред блока, псуваше системата и коментираше как ще ходи на протест в неделя, щото нЕкой нещо трЕбвало най-сетне да направи в тая скапана държава. Стана от пейката засили се, изрита я и я счупи. Ухили се доволно и извика:
- "О-став-ка! Оставка и съд за тия крадци в правителството!"
И бавно, залитайки закрачи към къщи да види какво е сготвила майка му за вечеря.
Хасан казва на синчето си:
- Иди ми купи цигари.
- Дай пари.
- То с пари всеки може.
Синчето излиза и трясва вратата. След малко се връща и хвърля на масата една кутия цигари. Хасан:
- Ама тя е празна.
- Ми то от пълна всеки може да пуши.
Един човек пушел по една кутия цигари на ден, жена му предложила да ги откаже и да събира парите. Човекът се съгласил, започнал се здравословен живот, фитнес, модерни дрехи... След 5 години човекът си взел събраните пари и офейкал с млада мацка... жена му пропушила по 2 кутии на ден!
Извод:
- Не давай прекалено акъл, да не ти се вземе акъла!
Като прочета статус - семейно положение "Сложно е!" Къде, как и на кого е сложен, не е ясно... Мииии... едно такова, неангажиращо - нито е супер готин, нито е супер забавен, нито е много умен, нито е с много възможности, а, бе, един такъв... неангажиращ. Пък аз си мислих, че квантовата физика е сложна! Чудя се, що не си каже човека в прав текст "Жена ми живее при съседа, или отиде при майка си, където аз не стъпвам, или излезе да си купи цигари и не се е върнала...
Една цигара убива 5 мин. от живота ви, а смехът го удължава с 10 мин.
Извод:
- Пушете правилните неща.
Щастие - това е прилично уиски, прилична храна, прилична цигара и прилична жена... е може и НЕприлична жена - зависи колко щастие може да понесете!
С годините при мен дойде мъдростта. Дойде, седна, изпуши една цигара и продължи нататък...
Два часа следобед. Пред офиса излиза един човек, вади цигара и почва мълчаливо да пуши. След малко излиза друг, пали цигара и започва също толкова мълчаливо да пуши.
По едно време първия се обръща към втория:
- Какво става колега? И ти ли не можеш да спиш?
- Извинете госпожице, имате ли да ми дадете една цигара? Знаете ли, обичам да пуша след с*кс!
- Че вие не сте правили с*кс!?
- Ах, да! И още една молба.
Списък с покупки на самотна жена:
- Кафе... Цигари... Вино... и батерии...
ПУСТИНЯЦИ ОТ СЕВЕРОЗАПАДО СА НА МОРЕТО И КВО СА ЧУВА...
„Мола ти са, рупай тоа кукуруз часка, че баш сиги ма нервираш”
„Кво си заапал таа книга, сак че де верно четеш, бе, бавния?!”
„Мълиииии, къ бих ударил една сватбарска чорбЪ под тоа чадър”
Я са изморих от таа жега, таа вОда ма изпи. Отвадам да пОспъ като ората къ праат.”
„Де седни тука като човек да та бия на едно сантасе и да връвиш заглавъ!”
„Къде е ония циганин с кукуруза, неговата майкя дее*а късотрупа!”
„Моеш ли да пливаш?”
„Видех та къ моо пливаш – като пирон у кисело млЕко!”
„Цецке, ша та е*а коги нещеш. Щеш ли сиги?”
„Цигари ли? Немам!” (И в тоя момент пали една.)
„Фани раци и да ин ги фръгаме на скарата довечерка!”
„Таа твойта е отпрала боски като на първокласник главътъ”
„Пъаш ли до шамандурата барем или и тва не мож?”
„Дири ора за белот, че ма сръбат ръцете!”
„Глей ги па мойта къв г*з има като стопена мутовилкя!”
„Цецке, щеш ли да ти го пОдам у таа вОда?”
„Сак че де имам водорасле у г*зо.”
„Една вълнъ ма удари и са забакнах!”
„Тама до шамандурата пущих да плива нещо като кафев палец. Ма не е кафев палец!”
„Глей го ония е слаб на пъдарска дреа! Само едни мЪдеее висат у тия плувки!”
Тия с палачинките не моо праат мекици като бабА ти.”
„Недей ма плиска, че щи обръна носъ да събира дъждовна вОда!”
„Тия кво са кикерчат с тия джетове, да дойдат да подкарат Е-Те-Зе-То на пръжено олио.”
„Склапи ги таа Уста, че мисла ка да ида да и го вдена е на онаа тамее!”
„А па тоа спасител е толко изтръпнал, че нема повече накъде.”
„Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”
„Глей ги онаа босчАтата къв з*дник е отпрала като каменополска биволица!”
„Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”
„Ша връа дира да ям нещо.”
„Сакате ли бира, бе, уйовееее?”
„Контра на твойто сичко и ви е*авам п*тката майна те сиги те!”
„Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!
-Сакаш ли кукуруз?
-Сакам.
-Сакаш, ама нема.
„АЛО! ДА! НА МОРЕТО СЪМ, БЕ! МОРЕТО! ДА! АЛО! А-ХА! ТУКА У ТАВА ПРИМОРСКО. УБАВО Е!”