Вицове за Цигари
В тази категория има 1051 вица, разпределени в 71 под-страници.
Лорд Дамървил решил да отиде на почивка. Тъй като винаги вземал със себе си любимото си куче, предварително написал писмо до хотела, за да се информира разрешено ли е в него да се водят кучета. Скоро получил отговор:
- Сър! В досегашната ни практика не сме имали нито един случай, в който куче да изгаря дупки по чаршафите с цигара или пура, да задига пешкирите, да залива с вино тапетите или да си тръгне без да плати. Затова с удоволствие ще приемем Вашето куче! А ако то гарантира за Вас, сме готови да Ви настаним в неговата стая.
Е, значи гледам, че излезнахте от пубертета, та рекох да минем на по сериозни теми. Лъскаме си ний бастуните с Емо Пърпъла у бараката и се надлъгваме... кой какво кога. Влезе Ванчо Малумното и вика:
– Копелета, напраих сефтето!
- Е как?
- Ами така! Имаше една Пепа, която държеше стрелбище и батковците го светнали, че Пепа за 10 лв. те прай мъж!
Еми нема как и ние да не еб*м. Турихме дънките, фланелката Пума и айде на стрелбището. Бре, кой да води преговорите... ми АЗ моя милост реших.
Ми, са как да и го кажа? Бре пукай пушки, яж лоумчета, търкай се покрай Пепа, ама тя се едно не вдява и накрая дойде време да метем. И ме пита Пепа:
- Ма, на тебе.. май ти съ е*е?
Ама нали немам 10 лв., к‘во да кажа, а?
- Ама, ние сме петима?
- Е, щом сте петима, айде 30 лв!
И ми показа ц*ците. си.. и малко вълна, демек материала е точен... Казах на пичовете, ама отде мангизи?! Айде на товарна гара... два дена разтоварвай цимент! Станахме като прасета. Треперят ни краката, но надървени като кочове отиваме да уговорим дейта. Имаше си Пепа едно фургонче и ние лангър-лангър... към 11 вечерта чук-чук, тука сме.
Излезна Пепа и вика:
- Първо... дай да видим парите!
- Ми, ей ги 6 червени петолевки.
- Да ви видя п*шките! - вика Пепа.
Ние си мислим да не са големи, а то било дали са чисти! Ми, не бяха.
Айде обратно на чешмата... на минералната баня, сапун, веро. Това намерихме от майката на Илчо Мечето. Прежулихме се от търкане. Славчо Главата даде блестящата идея да сме се намацали със Одеколон Каро, че да миришем на мъжове… Ми, то гори, та си е*ало майката, като чакали вихме в нощта... И тогава за първи път видях... к'во е т'ва преапизмус по бг-ейски - перманентна ку*родървица. Илчо не може си прибере п*шката у дънките. И така... няма лед, ама има сладолед. Намазахме му п*шката със сладолед и малко поспадна. Айде от там обратно до стрелбището. Ами са кой да е пръв? Ми, естествено аз.
Легнала кът една пантера оная ми ти Пепа, напръскала се с Фа и ми вика:
- Ела, пиенце, да те видим.
Изплаших се! Тo смърди на фа, цигари Фемина, пот, вековна гнилоч и най вече на П*ЧКА.
Разчепи се Пепа, наместих се и к'во – трък-прък... и свърших. Забърса се с едно пишкирче, парите ги беше касирала предварително. И айде... Илчо е на ред. Бре, като се заклати тоя фургон – земетресение! 18 минути го клати! После го питаме:
- Как беше Илчо?
- Ми, как? Тя цъка семки, аз копам.
Главата Славчо не могъл и да го вкара, ама парите ги нема. Имаш право само на една засилка. Данчо Лалето (Фанфан) най добре се беше представил и я цунал по ц*ците, но по устата не му дала. Той се беше изжулил най-много. Бойко Змията вика:
- Ми, к‘во толку, кат‘ топло бурканче кисело млеко, само по мирише.
Като истински пичове, след т‘ва запалихме по една цигара Кент. После всичките имахме трипер, но за т'ва ни изписаха калиев перманганат и си прайхме бомбички. Бронз, сяра, малко барут, перманганат и айде на гробищата да гърмим. И днес кат‘... усетя миризмата на Фа... се н*дървям!
Повечето хора са зависими от с*кс, алкохол, цигари или наркотици. А аз тука от 22 бонбона насам си викам „Ей тоя е последен!”
Защо на цигарените кутии слагат такива страшни снимки? Все пак деца ги пушат тия цигари!
Мъж отива на гости у приятел. Преди да влезе в асансьора пали цигара и влиза. Натиска копчето, а след това изумен вижда как в единия ъгъл един кротко си ака. Серящият възмутено казва:
– В нашият асансьор не се пуши!
Един технолог в месарска фирма, го попитали:
- Какво е по-добре, варен салам или сух колбас?
- А, бе... по-добре изпушете една цигара.
Мъж си купува цигари. Продавачката му подава кутия цигари с надпис "Тютюнопушенето води до импотентност". Поглежда надписа и се обръща с молещ глас към продавачката:
- Извинете, бихте ли ми ги заменили за едни от раковите?
Киро Холмса се прибрал по-рано от командировка. Жена му го посрещнала още в коридора. Помогнала му да си съблече палтото. Развързала му обувките, и след като го целунала отишла в кухнята да му приготви нещо за хапване. Не на празно обаче на Киро му викали Холмса. Веднага усетил, че нещо в къщи не е на ред. Влязъл рязко в спалнята, а там всичко наред. Леглото оправено и изпънато. Под него празно. В гардероба също нямало никой. Проверил Киро всички стаи, дори банята, и навсякъде всичко било съмнително на ред. Минал Киро през кухнята да инспектира как върви подготовката на вечерята му, и докато стане салатката излязъл на терасата да запали една цигара. Там за негова изненада видял някакъв непознат мъж.
- Кой си ти и какво правиш тук? - попитал строго Киро.
- Казвам се Спиро. - тихо промълвил непознатия.
- И чакам трамвая.
Киро поклатил глава в стил:
- А бе тая работа не е съвсем чиста.
Изпушил си цигарата и влязъл да вечеря. Хапва той, а нещо от вътре го гризе. Какъв е тоя на терасата. Какъв трамвай чака. На неговата тераса. В два през нощта. И то на втория етаж. Скочил Киро и хукнал към терасата твърдо решен да разгони фамилията на непознатия. Отворил вратата. На терасата няма никой. Огледал се Киро. Почесал се по главата и казал:
- Я... Тоя наистина е хванал трамвая.
Българин - това е човек, който си купува ядене за 2,50 и цигари за 5-6 лева!
По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти е*ем макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз. Бум, бум... Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо.
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка. – даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, е*анйеее, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна. Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелостта на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като ония отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет човека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един човек от Комарево. Откраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след малко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминавам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лайнар дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти е*ал макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оная мрътвец и си бегам?
Славчо много обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро. Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо. У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
- Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът!
Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шерифо и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:
- Е*анньеееее!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн. Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.
До нас са отворили магазин "Всичко за футбола". В него продават бира, цигари и телевизори.
Перничанинът Киро изгледа "50 нюанса сиво", запали една цигара и си каза:
– Е*ати аматьорите...
Едно семейство било много мързеливо и винаги след вечеря се карали кой да измие съдовете… Една вечер, преди да седнат да вечерят се разбрали, че който проговори ще измие чиниите. Седнали да вечерят, а на вратата се звъни. Щерката става, отваря вратата – гаджето. Влиза той, сяда на масата, никой не го поздравява и не му обръща внимание. Хапнал той, пийнал малко повечко и му се приискало да оправи гаджето си. Хванал я за крачето под масата, оная мълчи и нищо не казва. Повторил – нищо. Ядосал се и я метнал на масата да я оправя. Всички мълчали. Обърнал още 2-3 питиета и бабата му се сторила с*кси. И след като никой нищо не казвал, хванал бабата и я оправил и нея. Мълчание. Никой от тримата не проговаря. Започнал да се чуди, какво става в тая къща и излязъл на балкона да пуши цигара. Обаче от вятъра му изпръхнали устните и той се върнал в стаята с думите:
– Чичо Пешо, да ти се намира малко вазелин?
Пешо подскочил като ужилен:
– Добре бе, добре, айде аз ще измия чиниите…
Иванчо имаше странна болест - когато пушеше цигара пред баща си почваше да му тече кръв от носа!
Доктор към пациент:
- Трябва веднага да започнете диета. Никакво месо, цигари, кафе, алкохол, мъже, шоколад, с*кс, танци. И най-важното - радвайте се повече на живота, давайте го по-весело!