Вицове за Цигари
В тази категория има 1051 вица, разпределени в 71 под-страници.
- Една цигара убива 5 мин. от живота ви, а смехът го удължава с 10 мин. Извод:
- Пушете правилните неща.
От утре започвам здравословен живот! За ракия и цигари ще ходя с колелото...
Лежи Червената шапчица до вълка в кревата. Палейки цигара, недоволно подмята:
- Зъбите ти може и да са големи, ама... члена... не е!
Гинеколог пребил една циганка и го съдят. Съдията пита:
- Какви са мотивите ви?
- Господин съдия, след дълъг работен ден се прибирам в къщи. Дъщеря ми от вратата още ми вика - "Тате, имам някакъв проблем долу, трябва да погледнеш!"
Жената ми вика - "Скъпи, трябва да ми сложиш спирала!" И след като свърших всичко, излязох да изпуша една цигара на спокойствие. И срещам тази циганка, а тя ми вика - "Чиче, дай 5 лева да видиш какво е п*тка!" Е ми, не издържах!
Приятелката ми се учи да шофира...
Любимата изкара книжка, тъкмо когато се взехме. Такова каране не бях виждал – явно свидетелството е било издадено от инструктор, членуващ в съюза на слепите. Купихме си втора кола, че да не припарва до моята. Форд Сиера хечбек, едно и шест бензин, 85-та година. Страшен ръняк – изгнила отвсякъде, изтърбушен салон, за да дадеш на задна, трябва да включиш парното. Гумите – галоши, моторът хрипти като туберкулозно болен, форсираш ли го, се отваря багажника. За да завиеш наляво, първо трябва да навиеш волана половин оборот в дясно, искаш ли да поемеш надясно – пускаш задължително чистачките, инак не ще. Единият фар свети навътре към купето, другият в Космоса. Моята жена се влюби в първата си кола. Била страхотна: червена (всъщност ръждясала), спортна (защото е грохнала), миришеща на състезателно гориво (предният собственик се е опитал да я изгори)... С бъдещата ми годеница и таралежът Тихомир сядаме вътре за първо кръгче (тапицерията смърди на умрели койоти). Не ще да запали – вдигам капака. Ами тоя акумулатор е от кръщенето на баба ми. Имам един резервен в мазата. Слагам го – стойката му е счупена, но с една дъска и малко тел някак го заклещвам на положение. Втори опит – стартерът вие като магаре, раждащо носорогче. Коляновият вал превърта, а отзад излиза гъст чернобилски дим. Потегляме с грохот на бетонопробивна машина. Прави ми впечатление, че когато пуска касетофона или отваря прозореца, жената натиска съединителя. Така я били учили – винаги съединител. Откривам, че в жабката са свили гнездо стадо гарвани, а някъде отзад върлуват лисици. Радиото хваща само чалга станции, но нищо – пак се забавляваме. Леко ускорение – викам нажената да изпробва спирачките. Натиска ги с все сили. Браво, при скорост от 40 км/ч спирачният път е половин километър. Тръгваме по черно, та да не убием някого. Автомобилът трещи ужасно: губим задна лява врата, птиците отлитат, яйцата им се излюпват, лисиците търсят коланите на задните седалки. През запалката потича антифриз, а предният амортисьор се е показал сред чистачките (които работят само при дръпната ръчна). Стигаме рекичката. Колата угасва с тътена на малка водородна бомба. Взел съм ракия, два големи селски домата и сол. Тримата пием и си приказваме. Лъжа любимата, че в ония храсти съм намерил много интересна костенурка. Тя идва заинтригувана, знаейки, че няма никаква костенурка – върша си съвестно мъжката работа. Смрачава се. Тая барака изобщо не ще да запали. Наклаждам огън и убивам една умряла риба. Разглобявам седалките и ги слагам на топло. Вечеряме. Какво му трябва на човек – момиче с което се обичате, един верен приятел, ракия и цигари. Говорим до късно (Приятелят се нацепва като глиган и го скривам в жабката при пиленцата, за да не тръгне на пияна глава да търси любов, па и да не го изяде някой звяр). С жената търсим костенурката за последно. Заспиваме пред огнището завити с едно мухлясало одеяло. На сутринта Сиерата пак не ще да тръгне. Любимата предполага, че водната помпа не подава искра в накладките. Трябва да бутам до село – добре че има лек наклон надолу. Сега разбирам защо Форд първи са инсталирали отопление на задното стъкло – през зимата да не им мръзнат ръцете на тия, дето бутат. Жената стана отличен шофьор – тежък десен крак, добре разпънат среден пръст, използване на богат залеж от свирепи клетви...
Един технолог, в месарска фирма, го попитали:
- Какво е по-добре, варен салам или сух колбас?
- А, бе по-добре изпушете една цигара...
Лекар към пациент:
– Длъжни сте веднага да пристъпите към строга диета - само не тлъсто месо, отказвате се от сладките неща, никакъв хляб, никакъв алкохол, цигари – абсолютно забранени, също така без кафе и никакви с*ксуални контакти… А, и най-важното, повече се радвайте на живота!!!
Някъде след полунощ. По празните улици на града се движи кола. В колата има двама. Шофьор, а на задната седалка пиян като г*з мъж.
Пияният се разбужда:
- Припуши ми се, ще взема да запаля...
- Нямате проблем, Господине.
Запалил цигара и естествено му станало още по-кофти и вика:
- Оффф, кофти ми е, ще драйфам!
- Драйфай си на воля!
Изповръщал салатата и мешаната скара, обаче и бирата решила да излиза...
- Човече, пикае ми се... не мога да се дигна от седалката.. да взема да пусна една вода тука, а?
- Въобще никакъв проблем!
Изпикал се, запалил пак и вика на шофьора:
- Евала, в такова такси не се бях се возил! И пушене, и драйфане, че и пикаене! Ще те похваля във Фейсбук!
- Благодаря, господине... ама не съм такси, а от фирмата. Вие пиете, ние караме... и сме във Вашия джип.
- Ало, адвокатската кантора ли е?
- Да, кажете!
- За съвет се обаждам!?
- Слушам ви!
- Наскоро ми откриха раздвоение на личността и това много ми пречи, понеже другото ми аз непрекъснато ме злепоставя пред обществото, харчи ми парите и уврежда органите ми с алкохол, цигари и други. Дали мога да заведа дело и злосторникът да бъде наказан?
- Разбира се, господине, ако искате може нашата кантора да представлява и двама ви, така ще спестите пари от хонорари.
- А каква е процедурата?
- Всичко е много просто, една молбичка ще пуснем, после ще чакаме експертизата, накрая ще се произнесе съдът и негодника заминава в лудницата, а вие спокойно ще продължите живота си.
- А колко ще струва?
- Със съдебните разходи около сто хиляди.
- Ъъ, знаете ли, то той като си пийне всъщност не е толкова лош човек, пък и работи много, старае се, пък си има и приятели, хайде по-натам ще се обадя, дочуване.
- Ало, господине, не затваряйте, елате в кантората да обсъдим по подробно нещата, ще намерим начин да намалим от цената! Затвори, ма тоя изобщо не ми се видя луд, кви са тия доктори, бе, аман!
Един часът през нощта. По слабо осветена улица, с мъка се придвижва добре начерпен мъж. Точно в този момент се появява и полицай от нощния патрул.
- Здравейте господине, къде така по това време?
- Здравейте, ами аз на една конференция отивам. - отговорил пийналия.
- Конференция по това време? - смаян пита полицая.
- И за какво се отнася?
- По няколко теми е, например - "Вредата от алкохола и тютюнопушенето при мъжете на средна възраст", "Лошият пример от пиянството при нравственото формиране на младото поколение", "Резкия срив на икономически нестабилния бюджет на семейството при системната злоупотреба с алкохол и цигари"... "С*ксуалната незадоволеност при жените, чийто съпруг редовно предпочита алкохола пред изпълнението на задълженията към половинката си."
- И кой ще води тази конференция, господине?
- Жена ми разбира се, безплатно е, придружете ме, ако желаете.
Две двойки обсъждат дали да не си разменят партньорите, накрая решават, че идеята е добра и пристъпват към действие. Наемат си две стаи в мотел и новите двойки се оттеглят в тях. Едната от тях се отдава на бурен с*кс в продължение на часове... И когато най-накрая свършват, едната жена поляга на една страна, запалила цигара, погледнала партньорката си и казала:
- Чудя се как ли се справят мъжете?
Тя веднага забеляза годишната винетка на предното стъкло. До телефона му и кутията с цигари небрежно бяха оставени и два билета от софийския градски транспорт. От торбичка на предната седалка се показваха два буркана лютеница.
- Някой хора не си знаят парите! - помисли си тя.
А още дори не беше видяла, че на задната седалка има цяла торба череши...
Майка имала три дъщери, на които скоро им предстояло да се омъжат. И понеже се притеснявала как ще потръгне с*ксуалният им живот, накарала и трите да и изпратят пощенски картички, в които да загатнат как е минала първата брачна нощ. Два дни по-късно получила от първата си дъщеря картичка от Хаваите, на която пишело:
- Нескафе.
Озадачена отишла в кухнята, взела буркан с "Нескафе", чиято реклама гласяла - "Добро до последната капка." Смутила се, но се зарадвала за дъщеря си. Седмица след сватбата на втората дъщеря получила картичка от Тенерифе, на която пишело: - Бенсън & Хеджис. Веднага посегнала към кутията с цигари на мъжа си, на която пишело "Екстра Лонг. Кинг Сайз." Отново била леко смутена, но въпреки това доволна заради дъщеря си. Третата дъщеря била на меден месец на Карибските острови. Две седмици - никакви вести. Към края на медения месец получила картичка, на която с трепереща ръка било написано:
- Бритиш еъруейз. Разтревожена , майката грабнала последния брой на Харпърс Базар и намерила реклама на "Бритиш еъруейз", която гласяла - "Три пъти на ден, седем дни в седмицата, в двете посоки."
Митничари на смяна. Минава някакъв със спортен мерцедес. На седалката до шофьора са хвърлени небрежно 3 кутии цигари:
- Гледай го тоя, нарочно е хвърлил тия кутии, не му е чиста работата. Дай да го проверим за контрабанда.
Проверили, но нямало други цигари. След една седмица същият автомобил, същите три кутии цигари. Пак го проверили най-щателно, но нямало контрабандна стока. И това продължило да се повтаря веднъж седмично. Накрая на митничарите им писнало:
- Кажи ни бе, приятел, как я прекарваш тая контрабандна стока! Няма да ти направим нищо, даже ще ти дадем нашия камион да си я прекараш!
- Много сте мили момчета, но този мерцедес беше последен...
Англия... Малко градче... Пъб... Седи самотен и замислен мъж пред чаша бира и пуши цигара. Пийва от бирата, дърпа от цигарата:
- Ето, мелница. Сам я направих... Сам събрах камъните, сам изградих стените. Всичко направих сам. Защо не ми викат "Мак Ларън - строителят на мелници?"
Пийва още една глътка бира, дърпа от цигарата.
- Ето, градина. Сам я засадих... Сам я плевя и поддържам... Сам съм посадил всяко цветенце и дърво в нея... Защо не ми викат "Мак Ларън - градинаря?"
Още една бира, дръпване от цигарата. Продължава да философства.
- Ето моста. Сам отсякох дърветата за него... Сам ги направих на греди... Сам го построих... Сега по него минават всички. Защо не ми викат "Мак Ларън - майстора на мостове?"
Огромна глътка от бирата, силно дръпване от цигарата:
- А само веднъж се усамотих с козата и...