Вицове за Цигари
В тази категория има 1051 вица, разпределени в 71 под-страници.
В леглото. Мъжът пита:
- Скъпа, свърши ли?
- Не още.
- Добре, свършвай, а аз ще изляза на терасата да изпуша една цигара.
Диpектоp на мебелна фабpика отишъл в командиpовка в Паpиж. Вpъща се и разказва впечатления:
- Страшен град! Какви улици, какви магазини!
- А жените?
- О-о! Какви жени! Мечта! Разбират те от половин дума! Ето например аз - влизам в едно кафене, сядам на масата. При мен сяда една много красива мадама. Веднага се сети, че не знам и дума френски. Нарисува ми на салфетката чашка. Аз й налях шампанско. Нарисува цигара - дадох й цигара. Нарисува две танцуващи фигурки. Поканих я на танц, потанцувахме.
- А после?
- Нарисува легло...
- А ти?
- Хмм... и досега се чудя - как позна, че съм диpектоp на мебелна фабpика...
Късно вечерта. Жена върви по тъмна улица. След нея стъпки. Тя тръгва да бяга. Стъпките я настигат и един мъж я сграбчва:
- Ще те изнасиля!
- Не, не, моля ви не...
- Няма не!
- Моля ви, не ме изнасилвайте, ще ви направя свирка...
Оня мислил, мислил и се съгласил. Момичето му направило свирката, изправило се и запалило цигара.
- Дай огънче.
Мъжът извадил запалка, запалил и пламъкът осветил лицата им.
-Радке!
-Татко!
-Защо пушиш цигари ти, ма!
Заледено езеро. Самотен рибар лови риба. До него кучето му тъжно гледа белите преспи. Изведнъж ледът над езерото се разчупва. Бялата мъгла, която се е издигнала изведнъж се отдръпва и върху езерцето спокойно си преживя една крава.
Гледал рибаря кравата. Гледала кравата рибаря.
Изведнъж кравата попитала:
- Цигара имаш ли?
Рибаря:
- Ами имам.
Дал и рибаря една цигари. Погледали се пак известно време и кравата:
- А огънче имаш ли?
- Ами имам.
Дал и рибаря огънче. Кравата си изпушила цигарата, погледали се пак, след което поклатила глава, казала "Тя моята не е лесна, ама и твоята също" и се потопила обратно сред заледеното езеро.
Рибаря смаяно гледал замръзналата вода. След това още по-смаяно погледнал кучето си, което отсякло:
- Какво ме гледаш? И аз се изплаших!
Учителка се оплаква на директора:
- Иванчо, от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата!
- Доведи го при мен. - казал директорът.
Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал:
- Е, как е животът?
- Едно и също.
- Пушиш ли?
- Да.
- Искаш ли цигара?
- Може...
Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо.
- Уау! Ето това са цигари!
- Пиеш ли? - продължил директорът.
- Понякога...
- И какво пиеш?
- Водка.
Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша.
- Жестоко! Любимата ми водка! - зарадвал се Иванчо.
- Казват, че и с момичета се задяваш?
- Ами... Понякога...
Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влезнала много красива жена.
- Запознайте се. Това е Иванчо - наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте.
След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие:
- Ето, на това се казва жена!
Директорът:
- Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!
Надпис на кутия с цигари:
“Министерство на здравеопазването съобщава, че всяка неизпушена цигара удължава работния ден с 8 минути!”
На митницата:
- Алкохол носите ли?
- Не.
- Цигари имате ли?
- Не.
- Оръжие, наркотици?
- Не.
- Да ви продадем малко?
Пациент влиза при психиатъра, сяда нервно, вади няколко цигари от джоба си и с треперещи ръце пъхва 3-4 в устата си и две в ноздрите.
- Ясно, - казва психиатърът, мога ли да ви помогна с нещо?
- Можеш. Дай едно огънче!
Заповед на президента на фирма "Диц":
" За подобряване работата по снегопочистването за другата година заповядвам:
На всеки 100 м., до купчинките с пясък, да се поставят половинка водка, пакет цигари и тесте карти."
Митничар пита белгиец:
- Алкохол, цигари, наркотици?
- Не, една бира и пържени картофи, ако обичате - отговаря белгиецът.
Влиза човек в митницата. Митничарят го вижда и слага на бюрото пред себе си две табелки:
- "Тук не се пуши" и "Забранено предлагането на рушвет".
Човекът:
- Ама разбирате ли, господин митничар, трябва час по-скоро да мина на проверка!
Митничарят:
- Много бързо, казвате?
Човекът:
- Много!
Митничарят (прибира "Тук не се пуши"):
- Ами, дайте да запалим по цигара тогава...
На митницата:
- Алкохол носите ли?
- Не.
- Цигари имате ли?
- Не.
- Оръжие, наркотици?
- Не.
- Да ви продадем малко?
Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат:
- А, Зайо, ти що си без шапка бе? - и го съдрали от бой.
На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка.
- А, Зайо, ти що си със шапка, бе? - и пак го съдрали от бой.
Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията. Наговорили се: "Утре като видим заека, ще му искаме цигара. Ако ни даде с филтър - Що ни даваш с филтър, ако ни даде без филтър - що ни даваш без филтър и пак ще го бием!". Зайчето обаче, било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари, с филтър и без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му искат цигара:
- Ей, Заек! Я дай една цигара!
- С филтър или без филтър? - пита Зайо.
Вълкът и Лисицата се спогледали, почесали се и в един глас изревали:
- Абе заек, ти що пак си без шапка?
Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат:
- А, Зайо, ти що си без шапка? - и го съдрали от бой.
На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка.
- А, Зайо, ти що си със шапка? - и пак го съдрали от бой.
Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията. Наговорили се: "Утре като видим заека, ще му искаме цигара. Ако ни даде с филтър - Що ни даваш с филтър, ако ни даде без филтър - що ни даваш без филтър и пак ще го бием!". Зайчето обаче, било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари, с филтър и без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му искат цигара:
- Ей, Заек! Я дай една цигара!
- С филтър или без филтър? - пита Зайо.
Вълкът и лисицата се спогледали, почесали се и в един глас изревали:
- А бе, заек, ти що пак си без шапка!?!
В Софийския зоопарк, вече трийсет и две години, за животните се грижил Ефрат Хайванчев. Хайванчев защитавал животните по-яростно от Бриджит Бърдо и ги обсипвал с любов, пред която Росица Кирилова изглеждала като бракоразводен адвокат. Веднъж, в края на работния ден, директорът на зоопарка Благо Звереджиев, събрал служителите и им казал:
- Утре сутринта очакваме правителственно посещение, воглаве с царя. Искам всички клетки да са излъскани, алеите да се прекопаят, а животните, Хайванчев, искам да са нахранени и вчесани! Срамота Хайванчев! Днес ходих да ги видя и ми се дорева. Слонът е станал такъв слабак, че вече пада от мравояда на канадска... А пък на хипопотама, от глад направо си му охипил тамата. Вземай се в ръце бай Ефрате и особенно обърни внимание на лъва! Искам го силен, здрав и горд, като от герба. Имай предвид, че е символ на монархията! Царят най-много него ще гледа!
- Ама, шефе - смънкал Ефрат Хайванчев - Той лъвът е болен от три дни...
- Не ме интересува! - ревнал Звереджиев - До утре сутринта да го вдигнеш на крака. Царя какво ще гледа, да не е Костов - да гледа костенурки.
Ефрат преглътнал уместната забележка, запътил се към клетката на лъва и какво да види. Лъвът легнал по средата на клетката и навирил петалата - гътнал се като хлебарка пръскана с мухозол.
Такъв ужас Ефрат Хайванчев не бил изпитвал откакто видял за пръв път тъща си. Ами сега! Царят идва, а няма лъв!
- Ще го ям големия корморан! - помислил си Ефрат, усещайки уволнението и видял как цялата му зоологическа кариера минава на лента. Тръгнал Ефрат с една пръчка по клетките и до кръв прехапал устни запял:
"И от болка пиян се проклел за това,
Че пред царя за срам Станахме със лъва.
Боли-и-и..."
И изведнъж на Ефрат му хрумнала гениална идея! Да препарира лъва! Така хем ще е изправен, хем ще е горд. Метнал го на гръб и право при препараторите. Тъкмо препараторите започнали да обработват животното, на Хайванчев му хрумнала още по-добра идея. Решил да вземе кожата, да влезе в нея и утре, като дойде царя на посещение, да мърда и да ръмжи. Цяла нощ обмислял плана си Ефрат и след като не намерил нито един пропуск в него, още в пет и половина сутринта, облякъл лъвската кожа и започнал да тренира горда походка.
Към девет часа правителствената делегация пристигнала. И както директорът предположил - царя се лепнал за клетката на лъва. Ефрат ръмжал, посягал с лапа, мятал грива - въобще, държал се като истински лъв. Делегацията огледала зоопарка и си заминала.
Ефрат тъкмо си отдъхнал, когато забелязал, че към него се приближава черната пантера.
- Мале, изгорях! - помислил си Ефрат - Царя го излъгах, ама пантерата ще разбере, че съм човек и ще ме изяде.
Пот се стичала по гърба му, а пантерата все така зловещо се прокрадвала. Сърцето на Ефрат щяло да се пръсне, като видял как зъбите и проблясвали и макар, че бил лъв, му дошло да вдигне крак като кучетата... В това време черната пантера се приближила и му казала на ухо:
- Спокойно, Хайванчев! Аз съм Бисерка от счетоводството. Да ти се намират цигари, че на слона му се пуши...