Вицове за тъщи
Хумора и шегите за тъщите може да се определи като черен и жесток и се изразява в желанието на зетьовете за гибелта и страданието на тъщите.
В тази категория има 2124 вица, разпределени в 142 под-страници.
Тъща говори на зет си:
- Видя ли какво направи един човек за мен на басейна?
- Какво?
- Аз се давех, а той ме спаси. Трябва да се запознаеш с него!
- Познавам го! Днес дойде да ми се извинява...
- Какво означава противоречиви чувства?
- Да видиш тъщата си да пада от високо върху новата ти кола.
Зетят се прибира вкъщи и казва на тъща си:
- Я, плювай по лявото ми рамо веднага!
- Защо бе зетко, как така ще плювам по тебе?
- Бях на лекар и ми предписа да си разтривам рамото със змийска отрова.
Срещат се двама. Единия пита:
- Да знаеш, къде може да намеря шапка-невидимка?
- За какво ти е?
- За рождения ден на тъщата да й подаря!
Тъщата мие чиниите. Показва на зетя една тенджера:
- Какво е имало тука? Eдва успях да измия черното от нея..
- Имаше тефлоново покритие, мама ти стара!
- Обвиняеми, вие твърдите, че по недоразумение сте застреляли жена си!
- Да. Тя застана между мен и тъща ми.
В съда се разглежда дело.
- С какво са ви оскърбили тези господа, мадам? Ако се не лъжа, единият от тях, както показват материалите по делото, е ваш зет, а другият ви е спасил живота.
- Всичко това е вярно, господин съдия, но за благодарност зетят даде на спасителя ми 50 цента.
- Разбирам. А другият с какво се е провинил?
- Като разбра, че съм тъщата, даде на зет ми 1 долар за компенсация!
Катаджия спира кола на пътя:
- Гражданино, защо не ви работят задните габарити?
Шофьора изскача от колата и започва да тича около нея издавайки нечленоразделни звуци.
- Спокойно бе, човек! Не се вълнувай, това са дребни ядове! Няма страшно, като се прибереш ще ги поправиш!
- Дребни ядове викаш, а? А къде е караваната, къде е жена ми, тъщата и децата ми!
Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата…
Надзирателят:
- Тъща ти е дошла на свиждане.
- И това ли влиза в присъдата?!
Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже.
Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка.
- Съпругата ми - отвърнал непознатият.
- Приемете съболезнованията ми - казал съчувствено Били. - Как почина?
- Кучето ми я ухапа и тя умря.
След това Били попитал кой е във втората катафалка.
- Тъща ми - отвърнал мъжът. - Кучето ми я ухапа и тя умря.
Били помислил малко и накрая попитал:
- Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни?
- Нареди се отзад на опашката - отвърнал мъжът.
Из дневник:
"Вчера погребвахме тъщата. Скъсахме два акордеона, счупихме китарата…"
- Докторе имам шум в ушите, коленете ми треперят, имам депресия - чувствам се пълно нищожество…
- Ясно. И кога си заминава тъща ви?
- Вчера тъща ми я ухапа кучето.
- И как е тъщата днес?
- Тя е добре, но горкото псе цяла нощ повръща.
Обява:
Тъща купува дистанционно за заврян зет.
- И така не е зле. - казал зетят, след като хвърлил камък по кучето, а улучил тъщата.
Влиза мъж в аптека.
- Имате ли арсеник?
- Имаме, но е с рецепта. Имате ли рецепта?
- Нямам, но нося снимка на тъщата.