Вицове за умни
В тази категория има 1395 вица, разпределени в 93 под-страници.
На някой при раждането Бог дава златни ръце, на други умна глава, а на трети - з*дник за приключения...
Умният влиза да се яви на изпит. Питат го:
- Кой е основал България?
- Хан Аспарух.
- Коя година?
- 681.
- Къде е гробът му?
- Учените още не са открили.
- Браво! Пиша ти шест!
Умният излиза и глупавият му вика:
- Кажи ми отговорите, кажи ми отговорите!
- Добре - "хан Аспарух", "681" и "учените още не са открили".
Влиза глупавият да се яви и го питат:
- Как се казваш?
- Хан Аспарух.
- На колко си години?
- 681.
- Ти имаш ли акъл?!
- Учените още не са открили.
Имало някога едно семейство - татко, мама, дете и куче. Задружно си живеели те, докато един ден детето не открило, че по кучето пълзят бълхи.
- Татко, мамо - изтичало то при тях - кучето има бълхи! Трябва да направим нещо!
- Нищо няма да правим! - отсякъл бащата, който бил модерно мислещ човек. - Бълхите имат право на съществуване, кучето трябва да се научи да живее с тях!
И оставили кучето да си живее с бълхите - по-скоро оставили бълхите да си вилнеят на воля по животинката...
След време обаче детето забелязало и кърлежи.
- Татко, мамо! Кучето е цялото в кърлежи! Трябва да му помогнем!
- Не трябва да му помагаме! - заявил отново таткото, който бил умен и демократичен мъж. Кърлежите имат права, кучето е длъжно да се научи да живее с тях! Детето се натъжило, защото обичало кучето си, но нямало какво да направи - така повелявали ценностите на баща му. Оставили и кърлежите да дебелеят спокойно по кучето, а то вече било цялото проскубано и се дръгнело до кръв. След седмица детето забелязало, че кучето слабее, и отново отишло при родителите си.
- Татко, мамо! Кучето е цялото в бълхи и кърлежи и не мяза на нищо; освен това отслабва и подозирам, че има глисти! Не може ли да направим нещо? Намерих една фирма, предлагат средства за вътрешно и външно обезпаразитяване...
- Нищо не трябва да правим! - прекъснал го ядосано таткото.
- Щом са се заселили в него, кучето е длъжно да осигури на глистите достойни условия за съществуване. А фирмата, за която говориш, е екстремистка организация, проповядваща омраза!
- Добре де, но не може ли поне да го храним в къщи, а не на двора? Отслабнало е и уличните кучета влизат и му крадат храната! - примолило се детето.
- Не - отсякъл бащата - Това е дискриминация! Уличните кучета имат същите права, които и нашето.
И така я карали още известно време, след което кучето умряло, майката напуснала таткото, той пък заживял с друг мъж, а детето разбрало две неща: организъм, който не убива паразитите е обречен, а мъж, фанатично проповядващ толерантност, неизменно се оказва пед*раст!
Султан се връща от запад и вика великия везир:
- Голяма работа са там! Мъжете им е*ат докторки, професорки, адвокатки, а аз само едни тъпи ханъми, които едва се подписват. Намери ми нови попълнения в харема и да са все умни!
След седмица великият везир отива при султана:
- Готово ваше величество! Имаме 4 адвокатки, 3 лекарки, 1 професорка и 2 жени старши научен сътрудник! Коя да ви доведа?
Замислил се султанът, а после махнал с ръка:
- Абееее, доведи ми тая с най-големият г*з!
Спря ме стара циганка и като започна:
- Ще си намериш красива, умна, добра, вярна...
Мисля си:
- Куче ще да е...
Умната жена дори да забременее от любовника си, ще направи така, че да роди от съпруга си...
Снощи излязох с приятелки на банкет. Казах на мъжа ми, че ще се прибера точно в 12:00. Но беше много забавно с питиета, танци, още питиета. Забравих за часа. Оказа се, че се прибрах в 3:00 сутринта напълно пияна. На влизане вкъщи часовникът с кукувицата изкука 3 пъти. Като си дадох сметка, че мъжът ми ще се събуди от кукането, изкуках с всички сили още девет пъти. Останах толкова доволна и горда от себе си от гениалната идея, за да избегна караниците с мъжа ми. Заспах спокойно... мислейки колко интелигентна и умна съм. На сутринта мъжът ми ме попита в колко съм се прибрала и аз му казах в 12:00, както му бях обещала. Помислих си "спасена съм", след което той каза:
- Между другото трябва да сменим часовника с кукувицата.
- Така ли - казах аз трепереща... - и защо, любов моя?
- Ами снощи, не знам защо изкука три пъти и извика "е*аси майката", изкука още четири, повърна в коридора, изкука още три пъти, спука се от смях и пак изкука, излезе тичайки, настъпи котката и счупи масата в салона, легна до мен изкука още един път, пръдна и заспа...
Умните хора се учат от чуждите грешки. Моята задача е да им предоставя качествен учебен материал.
- Трябва да се учиш добре, моето момче! Да знаеш много, да бъдеш умен...
- Тате, а не може ли да съм като теб?
Женски гняв...
Жените силно обичат да ни крещят за щяло и нещяло. Вярно, мъжете не сме от най-умните хора, но дори и невинните ни постъпки предизвикват тежки форми на бяс в нашите половинки. В събота любимата си легна по-рано, аз останах да си допия. След като приключих с това важно дело, съвестно си подредих използваните чинии и чаши в мивката, пуснах им вода да се накиснат и легнах. На другият ден тя - жена ми е силно раздразнена – оставил съм бил свинщина след себе си. Ама как така… аз, братче, съм се потрудил за нея, подготвил съм ѝ съдовете за миене, погрижил съм се, отменил съм я, въртял съм домакинството, докато я няма, че добрина да ѝ сторя… не заслужавам ли просто едно възхищение?! Приготвя обяд – таратор, пиле с картофи, салата от патладжан и чесън. Наливам аперитива, а тя ми проговаря.
- Наздраве.
Отива за нещо до хладилника, а аз без да искам наклепвам масата. Първосигнално си събувам чорапа и забърсвам блажнотията. Мамка му, видяла ме е – стои вкаменена в центъра на стаята. Обувам си чорапа. Още не е мръднала – сякаш виждам вените под косата ѝ как пулсират, очите ѝ са се разширили като на бухал с настъпани топки – не може да повярва, но тихо сяда. След малко се окапвам с таратора. За жалост съм облечен с черната тениска „Найк”, дето майка ѝ ми подари за Нова година. Събличам я и почвам да лижа петното… после бозая от него. Всичко е наред и се обличам. Жената ме гледа с искрено съжаление. Казвам, че искам да поговорим за нуждата ѝ от това да ми направи яйчена салата. Поглежда ме злокобно, но става и вари яйцата. Олио, оцет, черен, бял, червен пипер, сол. Отпивам от ракията и лакомо тъпча две половинки в устата си. Тогава свирепо кихвам. Отвореният пред мен лаптоп е целият в едра каша от жълтъко-белтък, но и стената е отнесла един откос (има шрапнели с разнообразна форма). Поглеждам извинително жена си, мисля, че кръвното ѝ е двеста на триста. Облизвам клавиатурата (по-големите парчета са се заклещили между копчетата и ги изравям с език). Тя е пребледняла – явно губи съзнание. Така силно е стиснала зъбите си, докато чисти стената, сякаш ги чувам как пукат. Ще отворя гумената бира, че ми се появи сухота в устата. Превъртам капачката, но се получава фонтан – явно е била разклатена. Яко фъщи, но добре че съм остроумен и ползвам кожухчето на преминаващата котка за пачавричка. Е, тук нервите на жената се пръсват (съвсем необосновано според мен). Последва крещене, първични клетви, вулкан от нечисти слова, изхвърлени като дузина развалени гангрени. Толкова отрова от малкото, младо, красиво същество. Какво съм виновен, че се развивам бавно – невъзможно ли е, човек да се окапе или да му прелее бирата? Докато се мъча да избегна озверялата си годеница, ритвам по невнимание крачето на дивана – пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в Космоса. Аз вия, тя сатанински врещи. Тогава ми скочи отгоре като пума. Паднахме на земята… ръцете започнаха да търсят… За вечеря има шопска салата, печени ребра и кюфтета – трябва да ям всичко с лъжица. Облечен съм в сив потник (с който бърше пода), гащи в непознат за мен цвят (парцал за прозорци) и чорапи на кратери – приличам на клошар, водил неравен бой с бобър-лопатар. Пием си мирни и кротки, даже ми се усмихва. Знам какво мислят жените, но не разбирам, защо го мислят.
- Най-накрая си уговорих среща с умен и хубав мъж!
- Ей, браво! И кога ще се видите?
- С умния в сряда, а с хубавия в петък.
Женска презентация на сайт за запознанства:
- Висока съм, ако съм на токчета, добра, ако не ме ядосват, и умна ако не ми задават глупави въпроси.
Първи мъжки коментар:
- А също така - красива, ако не светнат лампата!
- Защо жените предпочитат да са по красиви, отколкото по умни?
- Защото мъжете виждат по-добре, отколкото чуват!
Обичам FACEBOOK... Тук ХОРАТА са... ПО-красиви, отколкото в ЖИВОТА... ПО-умни, НЕ миришат и можеш да НЕ ИМ ОТГОВАРЯШ...
Жените са много по-умни от мъжете... досега не съм чула, една жена да е поискала на един мъж ръката, само защото му е харесала краката...