Вицове за умрели
В тази категория има 900 вица, разпределени в 60 под-страници.
Вуте и Пена на екскурзия в Япония. Посещение на японско гробище на групата. Разглеждат и Вуте вижда, че на надгробните плочи пише "Яко Суно, родена 1936 г - умряла 1975г, тя живя 10 г.". На друга "Сейри Нихочи, роден 1905 г - умрял 1973 г, той живя 3 г." и т. н... Смята Вуте, ала никак не му излизат сметките и попитал, каква е тази работа. Отговорили му, че в Япония е прието да се пише само броя на годините, през които човекът е бил щастлив.
Замислил се Вуте и казал на Пена:
- Пено, га умра на гроба да ми напишат "ОН СЕ РОДИ УМРЕЛ."
18
Един умрял и на ония свят Свети Петър го пита:
- Вярно ли е, че си бил голям любовник на Земята!?
Той казал:
- Вярно е!
— Ами ти, как, нали се сещаш?
- Ами срещнем се и от дума на дума работата стане.
- Ами ти вярно ли е, че и с мъже, а?
- Вярно е!
- А с тях как?
- Същото, срещнем се и...
Светията казал:
- Е върви си по пътя, че нещо много се заприказвахме!
11
Бай Ганьо, американеца и французина решили да скачат от небостъргач. Пръв бил американеца.
Той казал:
- Ще скоча в името на свободата!
Скочил и умрял. Втори бил англичанина.
Той казал:
- Скачам в името на кралицата.
Скочил и не оживял. Дошъл ред на Бай Ганьо.
Той казал:
- В името на българските тарикати - ще сляза с асансьора!
41
Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"
50
Няма лошо, че някои хора имат аквариуми, вместо глави... Лошото е, че .. всички рибки са умрели...
5
- Чух, че папагалът ви е умрял. От какво?
- Да, от тъга. Жената не му даваше и дума да каже...
7
В магазина:
- Една Карелия и виж там, на картинката да е някой по-малко умрял...
6
Не знам какви са ги вършили в Рая Адам и Ева, но след тях, Бог пуска там само умрели...
19
Дори умрял, патологоанатомът дойде на работното си място.
10
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
21
В спор с жена, най-добре е или да бъдеш мнооого, мнооого тактичен, или трябва да се направиш на умрял. А тактичността е умението, навреме да се престориш на глух, ням, сляп... и тъп евентуално!
7
След 37 години брак Джейк зарязва жена си Едит заради млада секретарка. Новата му половинка настояла двамата да живеят в мултимилионерския му дом. Тъй като Джейк си наел по-добри адвокати, той успява да спечели къщата при делото за развод. Той дава три дни на Едит да се изнесе, разказва „Сан Франциско глоуб“. Първия ден тя прекарала в събиране на вещите си в кашони. На втория ден двама хамали изнесли нещата и. На третия ден тя седнала за последен път край красивата маса в трапезарията на свещи, пуснала си нежна музика за фон и си направила пир с купа скариди, бурканче чер хайвер и бутилка шардоне. Когато приключила, тя преминала през всички стаи и тикнала по една полуизядена скарида, натъпкана с хайвер, в дупките на прътовете на завесите. След това изчистила кухнята и си тръгнала. Когато Джейк се нанесъл с любовницата си в къщата, всичко било невероятно в първите дни. След това бавно къщата започнала да се вмирисва. Пробвали всичко – почистване, миене и проветряване. Вентилацията била проверена за умрели мишки, килимите били изпрани. Освежители за въздух били окачени навсякъде. Докарани били хора да обезпаразитят дома, при което обитателите му трябвало да се изнасят за по няколко дни. Нищо не помогнало. Хората спрели да идват на гости. Работниците отказвали вече да работят по къщата. Прислужницата напуснала. Най-накрая двойката решила, че не издържа и напуснала мястото. Месец по-късно, въпреки че намалили цената наполовина, те още не можели да намерят купувач за къщата. Говори се, че дори местните агенти на недвижими имоти спрели да си вдигат телефоните. В крайна сметка на Джейк и любовницата му се наложило да изтеглят голям банков заем за ново жилище. Едит се обадила на бившия си съпруг и го попитала как вървят нещата. Той и разказал историята за смърдящата къща. Тя възпитано го изслушала и след това казала, че старата къща и липсва ужасно и е готова да намали обезщетението си от развода за сметка на къщата. Мислейки, че тя няма идея колко зле мирише мястото, бившият съпруг се съгласил да вземе около една десета от истинската цена на къщата, а сделката била оформена за час. Седмица по-късно Джейк и новата му жена стоели усмихнати и гледали как работници опаковат и пренасят абсолютно всичко ценно от старата къща в новия им дом. Включително и прътовете за завесите.
29
- Какво е общото между фараоните?
- Умрели са.
7
Един човек в пустинята е на път да умре от глад и жажда.
В последният момент обаче се появява милосърдна фея и му казва:
- Страннико, имаш късмет и ще се смиля над теб. Имаш три желания на разположение.
Човекът зарадван от неочакваното развитие с последно усилие си пожелава:
- Искам един град, където да се наям и напия.
Речено сторено.
Човекът се наял и напил и вече ободрен си пожелал отново:
- Искам бордел, с всяка жена която си пожелая.
Речено-сторено, насреща му бордел.
Малко преди да влезе се зачудил, какво може да си пожелае още. В далечината видял кон.
И се сетил:
- Искам да имам оная работа на коня.
Влязъл в бордела избрал си всички жени, които си харесал. Започнал да се съблича и... всички умрели от смях. Защо? Заради оная работа на коня? Не, а защото конят се оказал кобила.
12
- Докторе, като ходя по улиците и виждам образите на умрели хора.
- Те казват ли ви нещо?
- Не, всичко е със субтитри.
- А! Това са некролози, няма страшно.
9