Срещат се двама:
- Знаеш ли, Петров умрял.
- Как?
- Прибрал се пиян в къщи.
- Сърцето ли му е спряло?
- Не, запалил цигара в леглото и станал пожар.
- Изгорял ли е?
- Не, успял да извика пожарната и скочил през прозореца.
- Пребил ли се е?
- Не, пожарникарите опънали платно, той отскочил и пак обратно нагоре.
- Е значи, все пак е изгорял?
- Не закачил се за улука и пак надолу.
- Е значи се е пребил.
- Не там имало тента, той отскочил и на паднал на пътя.
- И какво, кола ли го блъсна?
- Не, паднал в камион превозващ батути и пак нагоре, към прозореца.
- И изгоря ли?
- Не бе, застреляха го, щото на всички им писна, да хвърчи насам-натам.

Добавен преди 10 месеца 15

Дядо пита бабата си:
- Пено аз като умра как ще ме погребеш? Като те знам каква скръндза си!
- Кой аз скръндза? В костюм ще те облека.
След седмица дядото решава да я изпита и се прави на умрял. Бабата го облича в футболен екип, обува му кецове, слага го в ковчега и започва да нарежда:
- Ох защо ме оставиии къде отиваш... Дядото се надигнал от ковчега и викнал:
- На мач отивам, мама ти и скръндзата...

Добавен преди 10 месеца 18

Дядо казва на внука си:
- Бързо, скрий се, че идва учителят ти, а ти днес не отиде на училище!
Внукът:
- Ти се скрий, щото аз сутринта му казах, че си умрял...

Добавен преди 10 месеца 25

Кръчма. Среднощ. Яко наквасен държи N-тата поред чаша и няма сили да я вдигне. Събрал последните си сили отпил и умрял. Възкачил се на небето и се изправил пред Създателя си:
- Господи, грешен съм. Много съм грешен. Пропих се, жената ме заряза, децата ги е срам от мен. Не съм достоен да бъда на небето. Моля Те, превърне ме в някаква нисша твар и ме върни на Земята. Само, ако може, ме върни в същата кръчма да си допия чашката. Моля те, Господи!
Смилил се Господ над него, превърнал го в паяк и го върнал в същата кръчма.
Пълзи човекът-паяк по тавана, гледа отдолу масата, безжизненото си тяло и чашата с ракия. Чудил се как да достигне до нея и...
в този миг чул гласа Господен:
- Напъни се! От задникът ти ще излезе паяжина и ще се спуснеш по нея.
Напънал се човекът и наистита от задника му излязла паяжина и той се спуснал по нея. Изминал половината разстояние и паяжината свършила. Замислил се какво да прави и...
отново чул гласа Господен:
- Напъни се по-силно!
Напънал се той силно, паяжината продължила да излиза и той се спуснал пак към чашата. Стигнал на два сантиметра от нея и спрял. Напъвал се, напъвал се, но не помръдвал...
Отнова чул глас:
- Тоше, Тоше събуди се, че се осра целия!

Добавен преди 10 месеца 19

Умрял един зиморничав. Застанал пред Свети Петър. Той отваря големия тефтер и го намира:
- Такаа, ти човече си праведен. Отиваш в рая.
- Ама там как е? Топличко ли е? Че аз съм малко зиморничав...
- Топло е, светло, птички пеят, реки от мед и мляко текат. С една дума Рай!
- Добре тогава...
Влязъл човека и след малко се връща на портала.
- Слушай Свети Петре, тука има няма 23-25 градуса. Хладно ми е. Не може ли малко да засилим печките?
- Не може чадо, че изпукаме буриите. Тука е толкова, никой досега не се е оплакал...
- Тогава искам в Ада. Там нали има казани, трябва да е топло?
- Не може бе човек, не става тъй.
- Не може, ама аз няма да замръзвам...
- Ем, добре... чакай да извикам баш дявола.
Дошъл рогатия и му го връчили. Ония почнал да го кара по кръговете на ада.
Нашия си знае само "Хладно е малко, по-топло няма ли!?"
Дяволът го разкарал през всички кръгове, накрая го вкарал в 9-тия и му рекъл:
- Туй последния, от него по-горещо няма...
- Е хубаво тогаз, е ония казан е за мене, ама ако може да засилите малко огъня?
Минало известно време. Свети Петър се сетил за зиморничавия и слязъл долу да пита за него. Дяволът му казал:
- Мани го тоя. Само мрънка, хладно ми е, хладно ми е... Заминаха ми дървата. Трябваше нова партида да поръчвам. Ама сега му сложихме един голям куп та може да е пукнал от жега вече.
- Не може така, той е праведен, не бива да го тормозиш толкоз. Да идем да го видим как е.
Отишли до деветия кръг. Дяволът отваря една нажежена в ярко червено врата, от вътре лъхва нетърпима жега чак рогатия се дръпнал, а от вътре се чуло:
- Врататааа!!!...

Добавен преди 10 месеца 19

Жена се обръща към мъжа си:
- Виж се бе, какво шкембе имаш!
- Това не е шкембе, а върхът на славата.
- Ха, върхът на славата и под него един умрял войник...

Добавен преди 11 месеца 13

Умрял Ленин. Дяволът и Бог обсъдили къде да го пратят - в рая или в ада и решили, че мястото му е в ада. След месец Дяволът спешно потърсил Бог и го помолил:
- Прибери Ленин при себе си. При мен дяволите въстанаха и искат да правят революция заради адския труд - искат райски условия на живот. При теб в рая всичко е добре и той няма подходящите социални условия, за да прокарва идеите си и да подстрекава към бунт.
Бог се съгласил. След месец Дяволът отново дошъл при Бог и го пита:
- Е, Боже, как живее Ленин при тебе?
А Бог му отговаря:
- Първо, не съм Бог, а другарю Бог. Второ, Бог не съществува. И трето, не ме задържай, че закъснявам за партийно събрание.

Добавен преди 11 месеца 20

Отивам на метъл концерт, мъжете сме облечени в черни панталони с черни тениски и якета. Жените също целите в черно, дори и с тежък черен грим... По едно време до мен се приближи една бабка и ми вика:
- Абе, момче... кой е умрели тука?

Добавен преди 11 месеца 18

Един ден, пристигайки на работа, главният лекар на една болница заварил пълна суматоха. Целият персонал от женски пол-санитарки, сестри, лекарки тичали по коридорите с пребледнели лица, стенели и ридаели. Нищо не разбиращ, той попитал една младичка медицинска сестра, която хлипала до прозореца:
- Сестра, какво става тук?
- Ох, д-р Иванов, нима не знаете? Петров е починал.
- И кой е този Петров? Що за човек е бил?
Сестричката го погледнала с разширени от учудване очи:
- Нима не знаете Петров? Идете в моргата... той лежи сега там.
Отишъл главният лекар в моргата, гледа на масата труп, покрит с чаршаф. Повдигнал чаршафа... и видял мъж с изключително впечатляващо достойнство.
"Това нещо не трябва да бъде изгубено, а трябва да се запази за науката!"-казал си докторът и отрязал члена на Петров. Поставил го в стъкленица с формалин и я прибрал в чантата си.
Прибирайки се от работа, минал през магазина, купил хляб и също го поставил в чантата си. Прибира се вкъщи, а жена му го пита:
- Скъпи, купи ли хляб?
- Да, в чантата ми е... Вземи го от там.
След малко жена му, цялата трепереща и с подкосени крака, отива при него... и едва чуто го пита:
- Кольо, в чантата ти до хляба намерих една стъкленица... А бе... да не би Петров да е умрял?!

Добавен преди 12 месеца 24

Шотландец върви през пустинята. Започнала да го мъчи неописуема жажда. Стигнал той до една сергия, на която младеж от Габрово продавал вратовръзки.
- Умирам от жажда. Моля те, дай ми малко вода… - помолил шотландеца.
- Нямам вода, но пък можеш да си купиш една вратовръзка! - отвърнало габровчето.
- Не искам вратовръзки, нужна ми е вода! - едва прошепнал шотландецът.
- Хубаво де, не искаш вратовръзка. Но за да видиш, че и аз съм човек, ще ти кажа, че зад онези дюни има ресторант. Там със сигурност имат вода. Два часа по-късно, шотландеца се върнал, ни жив - ни умрял. Пълзял на четири крака, с изплезен език.
- Защо се връщаш, не намери ли ресторанта? - попитало габровчето.
- Намерих го, но баща ти каза, че няма да ме пусне вътре без вратовръзка…

Добавен преди 12 месеца 17

- Петърчо, каква специалност си в Университета?
- Записах история, бабо!
- И интересно ли ти е?
- Много! Ето, сега учим за Наполеон!
- И какво за Наполеон?
- Ами, примерно - къде е умрял!
- И къде е умрял?
- Ами, той е издъхнал бавно и мъчително на света Елена!
- Леле, баби, какви мръсотии учите в Университета!

Добавен преди 12 месеца 5

- Не плачи. Пак ще се омъжиш!- успокоява жена си умиращ мъж.
- Кой ще ме вземе такава стара?! Ако беше умрял преди десетина години...

Добавен преди 1 година 19

ЗАКОН ЗА МЪРЗЕЛА
Чл.1 (1) Човек се ражда уморен и живее, за да си почива.
(2) В случай, че не си почива достатъчно – умира за да си почине окончателно. В този случай, същия занапред се нарича „починал”.
(3) Ако случайно погине без време, явно е бил уморен, както следва:
1. прекалено уморен за да се роди жив;
2. роден жив, но прекалено уморен от раждането за да живее още.
Чл.2. (1) Обичай кревата, така както обичаш себе си.
(2) Ако това не те затруднява особено, обичай и тоя/тая, с която делиш кревата.
(3) Ако това те затруднява, просто дели кревата – тоя/тая има все някой, който да го/я обича.
(4) В случай, че те мързи да обичаш и кревата и себе си, самообичай се постоянно и не мисли за кревата.
Чл.3. (1) Ако видиш някой да си почива, помогни му.
(2) Ако те мързи да му помогнеш, поне му дай акъл как да си почива ефективно.
(3) Ако даването на акъл те затруднява, дори не се напъвай. Напъването изморява, а при липса на акъл - в повечето случаи убива.
Чл.4. (1) Почивай през деня, за да можеш да спиш вечерта.
(2) Ако можеш да спиш и през деня, почивката ти ще бъде двойна.
(3) Ако си нощна птица – спи през деня, а нощта си почивай.
Чл.5. (1) Работата е свещена, не я докосвай!
(2) Алинея 1 не се прилага само ако не става въпрос за „оная ти” работа.
(3) Чуждата работа – кучета я яли, така че за нея се прилага алинея 1. Освен ако чак пък толкова ти се иска да я докоснеш.
Чл.6. (1) Онова, което можеш да направиш утре, не го върши днес.
(2) А когато утре стане днес се прилага алинея 1.
(3) За другиден се прилага чл.1, ал.1 от закона.
Чл.7. Работи възможно по-малко и не прави това, което трябва да направи друг.
(1) Винаги си на далавера, ако в случая е приложим чл. 5, ал.1.
(2) Никога не забравяй чл. 4.
Чл.8. (1) Бъди спокоен, никой не е умрял от почивка.
(2) Ако е умрял, то е било в хипотезите на чл.1, ал.3.
(3) Ако не си спокоен, първо си почини. След това пак прочети чл.1.
Чл.9. (1) Когато изпиташ желание за работа, седни и изчакай да ти мине.
(2) След като ти мине, прилагай хипотезите на чл. 5, или ако не е възможно – чл. 6
(3) Ако не можеш да приложиш ал.2, провери дали не е възможно да се приложи чл. 7.
Чл.10. (1) Щом работата е здраве, нека работят болнавите.
(2) Ако работата беше здраве, замисли се защо всеки иска да ти е шеф.

Добавен преди 1 година 9

През времето на социализма, Индия подарила на България слон. Бай Тошо веднага назначил комисия да определи какво ще е необходимо за слона, така че да се чувства като у дома си. Комисията назначила чиновници по поддръжка на мястото определено за слона, хигиенисти, ветеринари, хора за контрол на храната за слона, хора за контрол на фекалиите на слона, чиновници в архива, биограф на слона... А бе с две думи, типично по нашенски се създала администрация от 250 човека. Минали 2-3 месеца и другарят Живков решил да посети слона. Отива, влиза - бре тук слон, там слон - няма го. Пита пазача:
- Къде е животното, бе другарю пазач?
- Ами то още на втората седмица умря, др. Живков. Промяната в климата не му понесе.
Отишъл бай Тошо в администрацията на комисията за Слона и какво да види - всички си работят, кипи дейност.
- Вие другари, какво правите тук след като слона е умрял? - попитал Първият.
- Жив, умрял - все тая. - отговорили му.
- То бумащината си върви.

Добавен преди 1 година 23

Иванчо се явява на изпит по анатомия, ама не знае нищо. Профсорът разбрал това и казал:
- Ако легнеш на масата вместо труп, по който да изпитвам студентите, ще ти пиша 3.
Иванчо се съгласил. Съблякъл се, легнал и го покрили с чаршаф. Влиза Марийка и и се пада да говори за мъжки полов член. Професорът открива само члена и Марийка възкликва:
- Че кога е умрял Иванчо?
Професорът се опулил:
- От къде разбра пък, че е Иванчо?
- Само аз в института имам такова червило.

Добавен преди 1 година 14