Вицове за умрели
В тази категория има 900 вица, разпределени в 60 под-страници.
Шотландец върви през пустинята. Започнала да го мъчи неописуема жажда. Стигнал той до една сергия, на която младеж от Габрово продавал вратовръзки.
– Умирам от жажда. Моля те, дай ми малко вода… – помолил шотландеца.
– Нямам вода, но пък можеш да си купиш една вратовръзка! – отвърнало габровчето.
– Не искам вратовръзки, нужна ми е вода! – едва прошепнал шотландецът.
– Хубаво де, не искаш вратовръзка. Но за да видиш, че и аз съм човек, ще ти кажа, че зад онези дюни има ресторант. Там със сигурност имат вода.
Два часа по-късно, шотландеца се върнал, ни жив – ни умрял. Пълзял на четири крака, с изплезен език.
– Защо се връщаш, не намери ли ресторанта? – попитало габровчето.
– Намерих го, но баща ти каза, че няма да ме пусне вътре без вратовръзка…
Разцъках из гугъл различните симптоми и болежки, които съм имал и открих, че съм умрял преди 10 години.
Из дневника на американски пилот:
- Днес пихме с руснаците, едва не умрях!
На следващия ден:
- Днес се посмелихме. По добре да бях умрял вчера!
Умрял Жорж ибн Саркис, сирийски християнин, и се явил пред св. Петър.
На входа на Рая светецът го посрещнал радушно и му заговорил с плътен глас:
- Здравей, Жорж ибн Саркис! Очаквахме те, праведнико! Ела, свърши дългото пътуване. Това тук е Раят. Нека ти покажа градините му.
И започнал св. Петър да показва на Жорж ибн Саркис:
- Това тук е Портокаловата градина. А ей там е Маслиновата градина. - посочил светецът.
- А това тук е реката от мед и масло, която ти обещахме...
Развеждал го дълго и му показал всички кътчета на Рая, докато накрая не го завел пред самия Господ.
- ЗДРАВЕЙ, ЖОРЖ ИБН САРКИС! - прогърмял Божият глас.
- ОЧАКВАХМЕ ТЕ! СЛЕД КАТО РАЗГЛЕДА ВСИЧКИ КЪТЧЕТА НА РАЯ, КАЖИ - КЪДЕ ИСКАШ ДА ОСТАНЕШ?
Жорж се огледал, започнал да кърши пръсти и рекъл:
- Все пак ако може в Германия, а?
Прибира се съпругът в къщи и от вратата се провиква:
- Скъпа, намали звука на телевизора, имам новина!
Съпругата изключва апарата.
- Какво се е случило?
- Свършиха се мъките на дядо Иван!!
- Така ли? И от какво е умрял?
- Нее... Дядо Иван е жив. Баба Ирена се спомина...
По време на с*кс жените се делят на два вида: едни, които се държат, като че ще умрат всеки момент и други, които се държат, като че са умрели вчера.
Понеже идва и дойде времето на гриповете да ви споделя моят скромен опит в това отношение. Когато почувствам, че настъпват симптомите на грип правя няколко неща:
1. Взимам душ.
2. Обличам си новите дрехи /онези за умряло/.
3. Отключвам врата на апартамента /за да не я разбият, после, евентуално/.
4. Лягам на пода в коридора и запалвам свещичка, която стискам между преплетените си на гърдите ръце. Вирусите решават, че съм умрял и си тръгват, а ако все пак умра, то се вкочанясвам от студа и е лесно да ме пренесат като талпа по стълбите надолу. Имам и едно предупреждение, този номер не става ако сте женени/омъжени, защото някой може да ви настъпи като се прибира от работа или училище. Ваш все още жив АЗ.
Отива 80-годишен дядо на преглед, гледа докторът изследванията и вика:
- Браво, бе, деде! Супер ти е кръвната картина, кръвното ти като на младеж, добре си, ама я ми кажи как я поддържаш тая форма?
- Па ставам сабале рано, извеждам козичките, агънцата и цял ден след тях, така карам...
- Не ми се вярва да е това, щото от гледане на овце не се оправя здравето. Сигурно от гена нещо... Я ми кажи баща ти на колко почина?
- Кой починал, бе, пепел ти на езика, жив и здрав си е човекът.
- Е как така жив, на колко е?
- 99...
- Е той как се държи?
- Ми нали ти казах, ставаме сутрин и пускаме овцете и козичките и цял ден след тях...
- Няма начин от това да е, нали ти казвам. Дядо ти на колко умря?
- Докторе бе, ненормален ли си? Защо да е умрял, супер си е дядо, на 120 е.
- И дядо имаш? Добре бе, и той ли с вас върви след козите и овцете?
- Да, ама напоследък не, че ще се жени и има работи по сватбата да върши нещо...
- Ще се жени? Ама добре бе, от какъв зор ще се жени на 120 години и той?
- Ами а де, и той не иска, ама техните го натискат...
Една баба чете некролог и си говори на глас:
- Брей, от какво ли е умрял?
Зад нея един пияница се обажда:
- Чети надолу, там си пише - от жената, от децата, от семейството...
Един мъж бил толкова зиморничав, че накрая посред лято умрял от студ. Отишъл в Рая, а там му предлагат какви ли не благинки, но човека му е студено и това е. Накрая решили да го пратят в Ада, там е пълно с огньове, дано се стопли. Дяволите го пъхнали директно в казана с горещия катран, но човекът крещи:
- Дърва слагайте, още дървааа! Студено е!
Дяволите се видели в чудо и решили да го вкарат в доменните пещи, които били за най-големите грешници и така изгаряли, че и пепел не оставал от тях.
Палят дяволите пещта, пъхат човека вътре, наклали огъня докато цялата пещ отвън почервеняла. Изведнъж настанала тишина. Дяволите бавно отворили вратата, за да видят какво става, а отвътре се чува гласът на нашия човек:
- Вратата затвори, вратата, че става течение...
Българин, американец, германец и циганин се качили на един небостъргач.
- За Америка! - казал американецът, скочил и умрял.
- За Германия! - казал германецът, скочил и умрял.
- За България! - казал българина, и бутнал мангала.
Старият сиукски вожд Големия Страшен Бик умрял от старост. Наследил го неговия син Малкия Страшен Бик. Малкия Страшен Бик трябвало да се ожени. Той решил да открадне дъщерята на вожда на съседното племе Реещия се Кондор, Краче от Сърничка. Пратил той войни от племето, откраднали те Краче от Сърничка. Довели я при него. Шамана ги венчал. Станало време да консумират брака. Започнали консумацията и една седмица не излизали от типито, само от време на време им оставяли храна и вода отпред, и така една седмица. След една седмица непрекъснат секс Малкия Страшен Бик казал на Краче от Сърничка:
- Краче от Сърничка, сега няма да ме виждаш цяла седмица!
- Защо? - отвърнало най красивото момиче от околните племена.
- Да не би да отиваш на война с коварните Апачи, които крадат конете ни, и жънат царевицата ни?
- Не! - отвърнал Малкия Страшен Бик.
- Минавам ти отзад!
Селско кръчме, влиза подпийнал съселянин и казва:
- А бе, детето вика че вчера ли, не знам точно ама тоя Майкъл Джексън умрял...
Тишина и след минута се чува глас:
- А на Шабан Шаулич има ли му нещо...
Изправен пред момент на съдбовен избор често се питам:
- "Какво би направил учителя Исус Христос?"... И после 3 дни се правя на умрял.
В Япония си имат дума за "умрял от преумора на работното място", ние пък си имаме за "връщане към живота след препиване до смърт".