Вицове за умрели
В тази категория има 900 вица, разпределени в 60 под-страници.
Жена се обръща към мъжа си:
- Виж се бе, какво шкембе имаш!
- Това не е шкембе, а върхът на славата.
- Ха, върхът на славата и под него един умрял войник...
Сподели
Умрял Ленин. Дяволът и Бог обсъдили къде да го пратят - в рая или в ада и решили, че мястото му е в ада. След месец Дяволът спешно потърсил Бог и го помолил:
- Прибери Ленин при себе си. При мен дяволите въстанаха и искат да правят революция заради адския труд - искат райски условия на живот. При теб в рая всичко е добре и той няма подходящите социални условия, за да прокарва идеите си и да подстрекава към бунт.
Бог се съгласил. След месец Дяволът отново дошъл при Бог и го пита:
- Е, Боже, как живее Ленин при тебе?
А Бог му отговаря:
- Първо, не съм Бог, а другарю Бог. Второ, Бог не съществува. И трето, не ме задържай, че закъснявам за партийно събрание.
Отивам на метъл концерт, мъжете сме облечени в черни панталони с черни тениски и якета. Жените също целите в черно, дори и с тежък черен грим... По едно време до мен се приближи една бабка и ми вика:
- Абе, момче... кой е умрели тука?
Един ден, пристигайки на работа, главният лекар на една болница заварил пълна суматоха. Целият персонал от женски пол-санитарки, сестри, лекарки тичали по коридорите с пребледнели лица, стенели и ридаели. Нищо не разбиращ, той попитал една младичка медицинска сестра, която хлипала до прозореца:
- Сестра, какво става тук?
- Ох, д-р Иванов, нима не знаете? Петров е починал.
- И кой е този Петров? Що за човек е бил?
Сестричката го погледнала с разширени от учудване очи:
- Нима не знаете Петров? Идете в моргата... той лежи сега там.
Отишъл главният лекар в моргата, гледа на масата труп, покрит с чаршаф. Повдигнал чаршафа... и видял мъж с изключително впечатляващо достойнство.
"Това нещо не трябва да бъде изгубено, а трябва да се запази за науката!"-казал си докторът и отрязал члена на Петров. Поставил го в стъкленица с формалин и я прибрал в чантата си.
Прибирайки се от работа, минал през магазина, купил хляб и също го поставил в чантата си. Прибира се вкъщи, а жена му го пита:
- Скъпи, купи ли хляб?
- Да, в чантата ми е... Вземи го от там.
След малко жена му, цялата трепереща и с подкосени крака, отива при него... и едва чуто го пита:
- Кольо, в чантата ти до хляба намерих една стъкленица... А бе... да не би Петров да е умрял?!
Шотландец върви през пустинята. Започнала да го мъчи неописуема жажда. Стигнал той до една сергия, на която младеж от Габрово продавал вратовръзки.
- Умирам от жажда. Моля те, дай ми малко вода… - помолил шотландеца.
- Нямам вода, но пък можеш да си купиш една вратовръзка! - отвърнало габровчето.
- Не искам вратовръзки, нужна ми е вода! - едва прошепнал шотландецът.
- Хубаво де, не искаш вратовръзка. Но за да видиш, че и аз съм човек, ще ти кажа, че зад онези дюни има ресторант. Там със сигурност имат вода. Два часа по-късно, шотландеца се върнал, ни жив - ни умрял. Пълзял на четири крака, с изплезен език.
- Защо се връщаш, не намери ли ресторанта? - попитало габровчето.
- Намерих го, но баща ти каза, че няма да ме пусне вътре без вратовръзка…
- Петърчо, каква специалност си в Университета?
- Записах история, бабо!
- И интересно ли ти е?
- Много! Ето, сега учим за Наполеон!
- И какво за Наполеон?
- Ами, примерно - къде е умрял!
- И къде е умрял?
- Ами, той е издъхнал бавно и мъчително на света Елена!
- Леле, баби, какви мръсотии учите в Университета!
- Не плачи. Пак ще се омъжиш!- успокоява жена си умиращ мъж.
- Кой ще ме вземе такава стара?! Ако беше умрял преди десетина години...
ЗАКОН ЗА МЪРЗЕЛА
Чл.1 (1) Човек се ражда уморен и живее, за да си почива.
(2) В случай, че не си почива достатъчно – умира за да си почине окончателно. В този случай, същия занапред се нарича „починал”.
(3) Ако случайно погине без време, явно е бил уморен, както следва:
1. прекалено уморен за да се роди жив;
2. роден жив, но прекалено уморен от раждането за да живее още.
Чл.2. (1) Обичай кревата, така както обичаш себе си.
(2) Ако това не те затруднява особено, обичай и тоя/тая, с която делиш кревата.
(3) Ако това те затруднява, просто дели кревата – тоя/тая има все някой, който да го/я обича.
(4) В случай, че те мързи да обичаш и кревата и себе си, самообичай се постоянно и не мисли за кревата.
Чл.3. (1) Ако видиш някой да си почива, помогни му.
(2) Ако те мързи да му помогнеш, поне му дай акъл как да си почива ефективно.
(3) Ако даването на акъл те затруднява, дори не се напъвай. Напъването изморява, а при липса на акъл - в повечето случаи убива.
Чл.4. (1) Почивай през деня, за да можеш да спиш вечерта.
(2) Ако можеш да спиш и през деня, почивката ти ще бъде двойна.
(3) Ако си нощна птица – спи през деня, а нощта си почивай.
Чл.5. (1) Работата е свещена, не я докосвай!
(2) Алинея 1 не се прилага само ако не става въпрос за „оная ти” работа.
(3) Чуждата работа – кучета я яли, така че за нея се прилага алинея 1. Освен ако чак пък толкова ти се иска да я докоснеш.
Чл.6. (1) Онова, което можеш да направиш утре, не го върши днес.
(2) А когато утре стане днес се прилага алинея 1.
(3) За другиден се прилага чл.1, ал.1 от закона.
Чл.7. Работи възможно по-малко и не прави това, което трябва да направи друг.
(1) Винаги си на далавера, ако в случая е приложим чл. 5, ал.1.
(2) Никога не забравяй чл. 4.
Чл.8. (1) Бъди спокоен, никой не е умрял от почивка.
(2) Ако е умрял, то е било в хипотезите на чл.1, ал.3.
(3) Ако не си спокоен, първо си почини. След това пак прочети чл.1.
Чл.9. (1) Когато изпиташ желание за работа, седни и изчакай да ти мине.
(2) След като ти мине, прилагай хипотезите на чл. 5, или ако не е възможно – чл. 6
(3) Ако не можеш да приложиш ал.2, провери дали не е възможно да се приложи чл. 7.
Чл.10. (1) Щом работата е здраве, нека работят болнавите.
(2) Ако работата беше здраве, замисли се защо всеки иска да ти е шеф.
През времето на социализма, Индия подарила на България слон. Бай Тошо веднага назначил комисия да определи какво ще е необходимо за слона, така че да се чувства като у дома си. Комисията назначила чиновници по поддръжка на мястото определено за слона, хигиенисти, ветеринари, хора за контрол на храната за слона, хора за контрол на фекалиите на слона, чиновници в архива, биограф на слона... А бе с две думи, типично по нашенски се създала администрация от 250 човека. Минали 2-3 месеца и другарят Живков решил да посети слона. Отива, влиза - бре тук слон, там слон - няма го. Пита пазача:
- Къде е животното, бе другарю пазач?
- Ами то още на втората седмица умря, др. Живков. Промяната в климата не му понесе.
Отишъл бай Тошо в администрацията на комисията за Слона и какво да види - всички си работят, кипи дейност.
- Вие другари, какво правите тук след като слона е умрял? - попитал Първият.
- Жив, умрял - все тая. - отговорили му.
- То бумащината си върви.
Иванчо се явява на изпит по анатомия, ама не знае нищо. Профсорът разбрал това и казал:
- Ако легнеш на масата вместо труп, по който да изпитвам студентите, ще ти пиша 3.
Иванчо се съгласил. Съблякъл се, легнал и го покрили с чаршаф. Влиза Марийка и и се пада да говори за мъжки полов член. Професорът открива само члена и Марийка възкликва:
- Че кога е умрял Иванчо?
Професорът се опулил:
- От къде разбра пък, че е Иванчо?
- Само аз в института имам такова червило.
- Спокойно, от импотентност никой не е умрял!
- Да, докторе, ама и никой не се е родил!
Студенти по ветеринарна медицина, провеждат практика в някаква ферма. Ветеринарният доктор им показва крава и бик, които пасат на поляната и им казва:
- Аз отивам до съседната ферма! Вашата задача е, докато се върна да ги чифтосате.
След три часа, доктора се връща и какво да види! Бикът умрял, а кравата си пасе кротичко тревичка.
- Как стана това?
Студентите отговорили:
- Ами, докато гласихме кравата, да легне по гръб, докато и разтваряхме краката, докато уговаряхме бика, той взе че умря от смях!
Иванчо много обичал като види някой наведен да му слага среден пръст. Като умрял бил разпределен за рая.
Тъкмо се навел Свети Петър да му отключи райските врати и Иванчо по навик му направил номера със средния пръст.
Това страшно ядосало Светиите и решили да го изпратят за наказание в ада. Предават го на дяволите да го варят в казана.
След известно време главния дявол отишъл да види как върви наказанието на Иванчо и какво да види: дузина дяволи се въртят около казана и нито огън, нито пара.
- Защо не гори огъня?
- Ами я се наведи ти да го запалиш.
Един мъж умрял и отишъл пред портите на Свети Петър. Свети Петър искал да разбере дали е грешен.
- Ами аз съгреших със тъщата... дойде на гости, заприказвахме се и от приказка на приказка и я оправих.
На следващия ден дойде на жената сестрата, пихме кафе и от приказка на приказка и нея оправих.
После дойде съседа, пихме по бира, приказвахме и от приказка на приказка и него оправих...
Свети Петър се сепнал и казал:
- Хайде минавай, че май много се заприказвахме с теб...
- Докторе, приятелката ми е бременна, но аз използвам винаги кондом!
- Нека ти разкажа една история. - казал докторът.
- Имало едно време един човек, който ходел с чадър под ръка в гората. Веднъж видял тигър да го наближава, отворил чадъра си и застрелял тигъра, който паднал и умрял...
- Хахаха, това е невъзможно! Някой друг е застрелял тигъра!
- Именно!...